Китайските проекти в България

Сега България има шанс да се върне на автомобилната карта чрез амбициозния проект на Гриша Ганчев, който ще струва 90-100 млн. евро. Предвижда се 90% от тези пари да бъдат инвестиция на "Литекс моторс корпорейшън", а останалите 10% да осигури GWM. "Великата стена", каквото означава името на фирмата, е била предпочетена, защото разработва собствена марка автомобили, а не е джойнт венчър с някой от гигантите в автомобилостроенето. Освен това през миналата година GWM получи сертификат Еuro4 за четири модела от своите автомобили, което позволява да бъдат продавани в ЕС. Очаква се точно те, както и някои от бъдещите модели, отговарящи на стандарта Еuro5, да бъдат сглобявани в завода до Ловеч.

Преговорите са започнали още през 2008 г. и са били доста трудни. Китайската компания е имала и други възможности за изграждане на завод в Европа, но България е била предпочетена пред Белгия, Русия и Словакия заради евтината работна ръка, ниските данъци и сравнително ниските енергийни разходи. Ловеч от своя страна има традиции в автомобилостроенето – навремето тук се сглобяваха съветските коли "Москвич".

Това е първата инвестиция на GWM в страна от Европейския съюз. За китайската компания проектът в Ловеч е шанс да поизчисти имиджа си в Европа, който пострада покрай съдебна битка с "Фиат". Италианците обвиниха фирмата, че нейният модел Peri е точно копие на "Фиат Панда", която беше обявена за най-добре продаван миниавтомобил за 2004 г. Японският производител Toyota пък се оплака, че моделът седан Xuanli е имитация на Toyota Yaris. Тези два модела няма да се произвеждат в България, увериха от "Литекс моторс".

Проектът вече е в работна фаза. Миналата есен беше изкопан и изравнен теренът, на който ще се строи заводът. Вече стартира и същинското строителство на самите заводски корпуси, което ще приключи до края на лятото. Междувременно ще започне поръчването на оборудването. Надеждите са изпитателните пускове да са през есента, а до края на годината трябва да бъде произведена и първата пробна кола. Официалното откриване на завода е насрочено за първата половина на 2011 г.

В България ще се извършват заварките, боядисването и финално сглобяване и тестове. Много от частите няма да са изработени на място, а ще идват щамповани от Китай. Търсят се и местни доставчици. Идеята е над 80% от материалите за автомобила да бъдат чрез локални доставки.

Заводът се очаква с огромни надежди от хората в Ловеч, където безработицата е голяма. На първия етап от проекта ще бъдат осигурени 600 работни места, които ще нараснат до 1300 души, ако производството заработи на пълна мощност. Голямата част от работниците ще са българи, които ще бъдат обучени в Китай успоредно със строителството на завода. Предвижда се и голям брой китайски специалисти да работят в първите няколко години тук.

На този етап не е ясно на какви цени ще се продават автомобилите. Преди време бяха обявени само ориентировъчни цени на базовите модели. Те започват от 7000 евро за градската кола тип седан и стигат до 12 500 евро за т.нар. SUV (sport utility vehicle) автомобили.

Нов "Диамант"

Може ли едно предприятие да възкръсне осем години след фалита? Оказва се, че може.

Чудото предстои да се случи в Разград, където китайска и българска компания планират да изградят изцяло нов завод за производство на плоско стъкло на мястото на някогашния завод "Диамант". Капацитетът на новите мощности ще бъде 600 тона на ден. "Количеството стъкло, което ще се произвежда годишно, е равно на потреблението на цяла България", обяви преди няколко месеца Лий Вей, генерален мениджър на китайската фирма инвеститор China Luoyang Float Glass Group. Тогава беше потвърдено, че вече е осигурено финансирането за съвместната китайско-българска инвестиция, която по предварителни разчети ще бъде между 80 и 100 млн. евро. В завода ще се произвеждат няколко вида плоско стъкло за бита, автомобилни стъкла, медицинско стъкло и стъкло за фотоволтаични панели. Технологиите ще са съвременни, а машините ще са производство на Siemens и водещи американски компании.

Проектът предвижда разрушаване на съществуващия стар цех за плоско стъкло и построяване на нов. На практика това ще бъде изцяло нов завод, изграден "от А до Я", който само ще ползва площадката и инфраструктурата на някогашния "Диамант". Вече е подписан договор с фирмата изпълнител, която ще извърши строителните дейности.

Китайската компания е избрала Разград за своята първа инвестиция в Европа заради добрата инфраструктура и близостта до естествени суровини. Заводът ще се зарежда с кварцов пясък, нужен за производството на стъкло, от намиращия се наблизо завод "Каолин". Предимство е и близостта до две пристанища - Русе и Варна, което ще улесни транспортирането на готовата продукция.

От "Виа груп" не пожелаха да разкрият пред "Капитал" как е бил осъществен контактът с китайската компания и коя от двете страни е била инициатор на бъдещия джойнт венчър. Знае се, че по-голямата част от парите за проекта ще бъдат отпуснати от китайската Ексимбанк, като партньор от българска страна ще е Първа инвестиционна банка. Изплащането на заема е планирано да започне една година след реализацията на инвестицията. Тя е поделена в съотношение 70 на 30 в полза на китайската фирма, която ще има и същия дял от акциите на бъдещата съвместна фирма. "Срещу този дял китайците ни гарантират пет години сигурен европейски пазар", коментира Георги Илиевски, изпълнителен директор на "Виа глас".

Очаква се новият "Диамант" да създаде най-малко 300 работни места в Разград, които ще нараснат на 400 заедно с администрацията и охраната. Ще се работи на три смени. Предвижда се в началото да бъдат ангажирани 80 китайски специалисти, които след третата година ще бъдат редуцирани до 20. Тъй като линията за плоско стъкло е от ново поколение и много по-различна от технологиите, с които е работил предишният завод, одобрените за работа българи ще бъдат командировани за обучение в Лиоянг, който се намира в китайската провинция Хенан.

China Luoyang Float Glass Group (CLFG) е най-големият китайски производител на плоско стъкло. Компанията е в топ 3 на производителите в света, а над 80% от производството на плоско стъкло в Китай ползва нейната технология. CLFG е дъщерна компания на държавната China National Building Material Group.

Историята на разградския завод "Диамант" пък е съвсем банална - той беше едно от многото раздържавени по пътя на масовата приватизация държавни предприятия с остарели технологии и загубени пазари. Няколко години по-късно миноритарният дял беше придобит от РМД "Диамант прима", но и това не спаси предприятието от фалит. Фирмата беше обявена в несъстоятелност през 2002 г. от най-големия неин кредитор - "Булгаргаз". През 2007 г. активите на фалиралия завод бяха изкупени от регистрираната в Пловдив фирма "Виа пропъртис", собственост на бизнесмена Денис Бареков. Тогава от фирмата обявиха намерение да върнат лидерските позиции на "Диамант" в производството на армирано, орнаментно и водно стъкло, както и да бъде възстановено производството на порцеланови изделия съвместно с партньора Globe of China. Реализацията на тези идеи се забави с почти две години, но сега те, изглежда, са на път да се реализират.

Слънцето ги събра 

Преговорите между български и китайски фирми обикновено са трудни и продължават дълго време. Ако имаш готов проект обаче, всичко става бързо и лесно. Доказателство е соларният парк в Ихтиман, при който между предварителните разговори и първата копка

има само четири месеца.

"Много бързо стана, тъй като те са търсили подходящи места в Европейския съюз. Обадиха ми се през септември, а през януари беше подписан договорът", разказва Евгени Янков, ръководител на проекта.

Зад соларния парк в Ихтиман стоят двамата китайци с американско гражданство - Джим Су и Стенли Сън. Те са работили дълги години в Силиконовата долина, но през 2006 г. решават да се завърнат в Китай и да започнат собствен бизнес. Така се появява компанията "Полар фотоволтаикс", базирана в Бенгбу, Китай, която произвежда панели за слънчеви електроцентрали. "На китайците им е трудно да си намерят партньор в България. Повечето техни фирми не са правили бизнес навън, сега тепърва започват и не се доверяват лесно. При мен е по-особен случаят, тъй като собствениците на "Полар фотоволтаикс" са мои състуденти от Калифорнийския университет. Били сме докторанти заедно преди 20 години. Те ме откриха", спомня си Янков.

Връзката между "Полар фотоволтаикс" и българските им партньори е била осъществена със съдействието на Китайската банка за развитие (China Development Bank).

Електроцентралата край Ихтиман ще бъде с мощност 2 мВ. Паркът е построен на площ от 92 дка общинска земя, отпусната под аренда за 50 години от община Ихтиман. Инвеститор е "Бета парк" - дружество, специално създадено за целта, което е 90% собственост на "Полар-Уиском България" (Polar-Wiscom Bulgaria). Това е смесено дружество между "Полар фотоволтаикс" и "Уиском" - също китайска фирма с интереси в енергетиката.

Забележителното е, че двете компании досега не са имали инвестиции в Европа. "Това е първата ни инвестиция в страна от Европейския съюз и  много внимателно избрахме мястото за нея", заяви при започването на строителството Джим Су, основател и ръководител на маркетинга на "Полар фотоволтаикс".

Партньор на китайците в проекта край Ихтиман са две български дружества - "Ергосол" и "Оптиенерджи". "Ергосол" е 100% собственост на бизнесмена Румен Христов и функционира като инвестиционна компания на неговата фотоволтаична фирма "Сън сървис". Тя е създател на първата соларна електроцентрала у нас, която също се намира в района Ихтиман, само че в землището на село Пауново. Разположена е върху 45 дка и съдържа 13 365 соларни модула и 159 инвертора. "За проекта в Ихтиман се бореха няколко инвеститора. Екипът на "Полар-Уиском" ни впечатли с професионализъм, бързина и многообещаваща тънкослойна технология", коментира при подписването на договора Румен Христов.

Евгени Янков обяснява защо Ихтиман е бил предпочетен като дестинация: "България предлага една от най-добрите тарифи на електроенергията. Освен това България е една много слънчева държава, около 30% по-слънчева от Германия например. Ако сложите един панел тук, той ще произведе 30% повече ток, отколкото същият панел в Германия. Като изключим Испания, Италия и Гърция, ние сме една от най-слънчевите държави в Европа." Допълнително предимство е и фактът, че Ихтиман спада към общините с високо ниво на безработица и там печалбите са освободени от корпоративен данък.

Строителството на соларния парк ще отнеме седем месеца, а инвестицията е 5 млн. евро. Произвежданата електроенергия ще се изкупува от "ЧЕЗ България" по утвърдените от държавата тарифи. Евгени Янков подчертава, че това е само пилотен проект, който може да бъде последван от значително по-големи проекти за производство на слънчева електроенергия. На въпрос какви са следващите планове на китайската компания в България той заяви: "В проучване сме. Няма лимит на китайските пари, честно казано. Следващият проект ще бъде от порядъка на 10 мВ." Китайски представител потвърди пред "Капитал", че имат сериозни планове за енергия от възобновяеми източници в България.

Това обаче ще зависи много от поправките в Закона за възобновяемите енергийни източници, които предстои да бъдат приети в парламента. Инвеститорите в подобни паркове са притеснени от идеята да се разреши на енергийния регулатор ДКЕВР да сваля тарифата на изкупуваната електроенергия с до 5% на година, защото това създава несигурност. Янков смята, че ако изкупната цена бъде гарантирана за дълъг период от време, това ще ускори много изграждането на фотоволтаични паркове. "Никой не може да си направи бизнес план, ако цената е неизвестна", коментира той. Според него в България има хиляди "блуждаещи" брокери, които предлагат земя за строителство на соларни и ветрени паркове, но изчистените откъм документи проекти са малко. "Има поне 15 документа, които се изискват за създаването на един парк. Това е като строителството на сграда. Абсолютно през същата бюрокрация трябва да се мине."

На въпроса какво трябва да знаят българските предприемачи за китайските инвеститори Евгени Янков заяви: "Трябва да знаят, че те са много знаещи и можещи бизнесмени. Българинът може би малко да ги подценява. И си мисли, че като са китайци, едва ли не ние знаем повече от тях."