Това е поредният умишлен опит за ограничаване на публичността

Александър Кашъмов, Програма достъп до информация

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Kакво се промени след старта на Търговския регистър по отношение на достъпа до информация?

Може да се каже, е че това е един от много малкото добре работещи регистри директно в интернет, в който се публикуват реални документи, а не само информация, както, да речем, в регистъра на обществените поръчки. В развитите демократични страни в повечето регистри се публикуват именно документи, а не предъвкана информация. В този смисъл търговският регистър е много сериозна крачка напред в областта на активното предоставяне на информация в България. И освен това е от много голямо значение, защото обхваща огромен кръг от въпроси, търговския оборот и страшно много стопански субекти, което е много важно.

Защо е важна публичността на тази информация?

Публичността на информацията е важна по няколко причини. На първо място е принципът в търговското право, че всичко трябва да бъде публично, че търговците трябва да бъдат публични и така се обслужва стабилността на стопанския оборот и неговата сигурност. Всеки, който дава парите си, трябва да знае на кого ги дава, какво действително ще стане с тях; който сключва сделка, трябва да знае с кого сключва сделка. В ЕС е задължително да има равнопоставеност. Не може търговците на територията на България да имат достъп до по-малко информация в сравнение с  търговците от други страни в ЕС. Тоест тази всеобща прозрачност, която има за цел да даде сигурност и стабилност, трябва да бъде вече на територията на голямата държава, да се изразим образно, ЕС. Освен това достъпът до тази информация дава възможност самите граждани да проверяват дадени търговци, което се явява елемент от защитата на потребителите. И на трето място, достъпът до тази информация има много важно значение за журналистическите разследвания. Което е особено важно, при положение че в България журналистическите разследвания са единствените горе-долу годни разследвания на корупция на високите етажи например. Затова считам, че значението на тази публичност и достъпност е изключително голямо за цялото общество и за инвеститорите.

Имате ли наблюдение върху практиките от други държави?

За разлика от други сфери, където можем да говорим за практики, тук говорим за задължения. Европейското законодателство задължава България като страна член да осигури публичност на тази информация. Това произтича от директива номер 68151 на Европейската икономическа общност, която е изменена от директива 200358 на ЕС относно изискванията за обявяване спрямо някои видове търговци. Втората директива, която обхваща тази тема, е директива 200398 на ЕС за повторното използване на информация от обществения сектор.

Припомням, че през 2007 се направи опит да се развали законът за достъп до обществена информация уж в името на въвеждането на тази директива. Всъщност тя поднася до публичността на публичните регистри. Тя създава задължения за страните членки да осигурят общодостъпност на публичните регистри, в това число и именно търговският регистър е един от основните примери, които дори се сочат в анализите по изпълнението на директивата. В този смисъл не говорим просто за практики в другите страни. А иначе, от гледна точка на практики, е пределно ясно, че в развитите демократични страни тази информация е онлайн, тъй като България  е много назад в сравнение с тях по отношение въобще на онлайн публикуването. Това програма "Достъп до информация" го подчерта в годишния си доклад. Така че за практики изобщо не говорим, важното е, че публичността на търговския регистър се изисква от европейското законодателство.

До какво би довело ограничаването на достъпа до информация в търговския регистър?

Опитите да се ограничат достъпите до търговския регистър не се правят за пръв път. Говорим за няколко случая, за верига от такива опити в предходните години, които по мое лично мнение може би в едните случаи имаха за цел обслужването на лобистки интереси или пък възможност за възпрепятстване на разследващата журналистика. На първо място, през 2002 г., когато беше приет Законът за защита на личните данни, в неговия член 2-ри беше въведена алинея втора, която казваше, че данните на лицата, които са в управителните и контролните органи на юридическите лица, а това са именно управляващите търговски дружества, представляват лични данни по смисъла на закона и подлежат на защита. Ние, както и редица европейски експерти, тогава много остро критикувахме промените и през 2005 г. беше специално изменен законът за защита на личните данни и отпадна това изключително широко и противоречащо на европейското законодателство поле на защита. Когато през 2006 г.се обсъждаше проектът на закона за търговския регистър, ние от "Програма достъп до информация" застъпихме твърдо становище, че достъпът онлайн трябва да бъде свободен. Тогава,в текста на закона фигурираше ограничен достъп и се предвиждаше всяка справка да се плаща, което е пълен абсурд.

Аргументът, че публичността улеснява т.нар. кражби на фирми, валиден ли е или говорим за абстрактен страх?

Трябва да е ясно, че в България в продължение на 20 години, но особено през предходното десетилетие – 90-те години, беше една среда на измами. И те ставаха благодарение на непубличността и възможността да се скрива информация, да не може да бъде проверявана при сключване на сделки. Това се оказа основен източник на ограбването на хората. Достатъчно е може би да спомена, че по закон няма и до ден днешен регистър на пълномощните, които се заверяват от нотариусите. А тези пълномощни се оказаха средство за масова измама не само на български граждани, но и за чуждестранните инвеститори. 

Нека слабостите в работата на полицията и прокуратурата не се вменяват на прозрачността. Защото прозрачността всъщност е възможността на хората сами да се справят с проблема измама и да вземат мерки, без да чакат полицията и прокуратурата. Тоест е средство и за борба с неефективността на институциите.

Знаете ли за друг случай в развитите демокрации за регрес на публичността?

Регрес на публичността е възможен, разбира се, само по изключение. Такъв регрес беше отбелязан в САЩ след атаката от 11 септември 2001 г., когато заради страх от терористи бяха закрити, дори премахнати от някои интернет страници документи, които дотогава са били публични. Днес този регрес се оценява от обществените организации, от самите Съединени щати единодушно като стъпка назад. Но тук искам да вметна, че никога, никога не е имало регрес по отношение на публичността, касаеща стопанския сектор. В никоя държава търговският регистър не е направен по-малко публичен по каквато и да било причина, дори и да е терористична атака.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik
    • + 13

    Правилно отбелязано. Най-големите измами в тази държава станаха точно под предтекста, че сделката е "търговска тайна". А в случая трявба да бъдат зададени следните контравъпроси:

    - Възможността да провериш сам контрагента си насреща (услуга, която ползват ежедневно стотици хиляди хора) не е ли всъщност най-големият лост за ограничаване на измамите? Тях какво ги правим

    - Като имотният регистър и кадастърът не са публични, спря ли някой измамниците да продават наред имоти? Не, те продадоха спокойно градинка 10 декара в София, заедо с паметника на македоно-одринското опълнчение (аферата Драшков)

    - помислихте ли, какви други начини има за предотвратяване на прехвърлянето на фирми? Примерно известяване по SMS за промени в партидата ще свърши 1000 пъти по-добра работа и нещо повече, извършителят може да бъде закопчан буквално на местопрестъплението.

    В никакъв случай не трявба да се отстъпва назад. Нека даже референдум да направят, да видим какво ще каже народът.

    Нередност?
  • 2
    thomasbg avatar :-|
    thomasbg
    • - 2
    • + 4

    Обществото ни днес (и не само българското, а и онези, от които копираме), е изтъкано от противоречия. От една страна се говори за по-широк достъп до информация, от друга - за защита на личните данни и на кореспонденцията. От една страна искаме да можем да ровим във всякаква информация, от друга - на нас никой да не ни знае ЕГН-то и МВР да не може да провери дали нарушаваме закона. Лицемерна работа.

    Нередност?
Нов коментар