Химия на решенията

Любов срещу заплащане

За да се влее свежа кръв обаче, един докторант към БАН трябва не просто да приеме, че ще преживява с 450 лева на месец преди получаването на научна степен, но и че след това заплатата му ще е още по-ниска, а след дълги години, затворени между прашните книги и лаборатории, евентуално може да стане професор с малко над 600 лева заплата. "Мотивацията на хората да работят тук на първо място е любовта към науката - навсякъде заплатите в науката са по-ниски от тези в бизнеса, но не фрапантно ниски, както е тук. Тоест един млад човек по някакъв начин плаща за това, че се занимава с интересни неща", казва професор Хаджииванов. Според него част от младите хора използват БАН като трамплин за чужбина, много от тях обаче излизат временно - с идеята да се върнат с пари, с които да правят нещо тук.

"Много кадърни хора са отишли в чужбина, много хора са останали тук", опровергава тезата за непреодолимото изтичане на мозъци проф. Хаджииванов. Според него липсата на достатъчно финансово мотивиране за младите показва, че интелектуалният потенциал не се цени, което "стимулира тук да остават, да кажем, не съвсем некадърни, защото имаме атестации, но едно средно ниво хора". От друга страна, няма как да се дадат по-високи заплати на младите в сравнение с по-възрастните и с по-висока научна степен служители, защото това би било демотивиращо за бъдещото развитие. Така възнаграждението трябва да се увеличи отгоре надолу. "Лично аз бих бил противник да стане заплатата на един професор 5 хиляди лева, като се има предвид колко са заплатите в България. Според мен трябва да е около 2 хиляди лева - не много в сравнение с на Запад, където са около 10-ина хиляди евро. За да може един научен сътрудник все пак да взима около 700-800 лв., да не мисли с какво ще си купи хляб", вижда решението професорът, който е и председател на комисията за млади учени.

Трудни пари

Всъщност въпросът за парите не успява да се размине с нито една от темите, които се дискутират както между стените на БАН, така и в Института по обща и неорганична химия. "Нашата бюджетна субсидия се изчислява на ниво заплати и съответно ток и топла вода. В нашата субсидия няма нито един лев за наука. От 6 години съм директор, не съм получил 1 лев за наука, което може би и в Албания го няма", преповтаря вече изложената от страна на БАН теза проф. Хаджииванов, като допълва, че бюджетната субсидия не достига дори за необходими "екстри", като пожарогасител например. "Трябва някъде от проекти по някакъв начин да спестим, за да можем да изпълним държавните изисквания (за безопасни условия на труд - бел. авт.)", допълва картината той. Въпреки финансовите неудобства и макар и с цената на доста усилия институтът успява да се справи в последните години и по думите на Хаджииванов вече се е сдобил с най-необходимата апаратура.

Рецептата: "Около половината от нашия бюджет е от допълнителни източници - договори, собствена продукция и т.н. И това е един много висок процент в сравнение с научни институции по света", разяснява директорът и допълва, че само неговата група от 5-6 млади хора вече има различни ползотворни сътрудничества с институти в Париж, Кан, Севиля, Мюнхен, Чехия и Италия. Нещо повече - докато преди те са били търсещата контакт страна, сега процесът е обърнат и с тях се свързват дори американски топ учени в своята област. Така освен приблизителната сума от около милион лева годишна бюджетна субсидия Институтът по обща и неорганична химия успява да си докара приблизително още толкова от спечелени проекти и собствено финансиране. По-високите приходи от своя страна позволяват на проф. Хаджииванов например да дава по-високи заплати на професорите в института в сравнение с базовите, определяни от БАН (тоест около 670 на фона на 617) и нещо още по-важно - да стимулира служителите си спрямо реално постигнати резултати, като по този начин насърчава правещите нещо и ги разграничава от онези, за които БАН е удобството на държавната работа, в която не се изискват резултати.

А именно - от 5 години онези, които публикуват статии в международни списания с импакт фактор, получават годишни премии в размер на няколкостотин лева ("може на вас да ви се вижда смешно, но за нас 500 лева не е чак толкова малко"), определени от "много прецизна формула". "Имам политика към постепенно повишаване. Хората, които не публикуват, се съпротивляват. По този начин аз забелязах, без да генерализирам, че хората се стимулират - добрите гледат да публикуват повече, да са по-изявени, а тези, които нищо не работят, се обиждат и постепенно отпадат, те вече просто не се чувстват в собствената си среда. (...) Това, което правим тук, е форма на текуща неофициална ежегодна атестация", обяснява формулата директорът.

Според него подобен модел на стимулиране е изпробван и доказан в страни като Турция и Мексико например - в държави, които са слаби в науката, но целят развитие. За да може да се постигне в пълна сила моделът със стимулирането обаче, въпросът отново опира до приходите. Според проф. Хаджииванов финансирането на институтите не трябва да приема нито модела на изцяло бюджетно финансиране, нито на изцяло проектно. Той смята, че проектите трябва да съставляват между 10 и 20% от финансирането. Около 70% от парите от бюджета трябва да отиват за заплати и други разходи, а с остатъкът и спечелените по проекти пари да се инвестира в научна дейност и апаратура. Професорът дава пример с "Макс Планк", чието финансиране е съставено от 82% субсидия от бюджета. Според него "около 80% е съвсем прилично да бъде държавната субсидия. И това не е моя измишльотина, така е по света".

Сложни връзки

Сложните отношения между бизнеса и науката също са сред дискутираните теми от последните дни. За да се доближи до евентуални бъдещи контакти, преди около две години институтът създава Център за трансфер на знания, който събира информация за фирми и на свой ред праща информация за дейността на института. "Имаме дребни поръчки от бизнеса, но се повишават", оптимист е професорът. Според него основните проблеми за трудната връзка са два. Първо, "нашият бизнес не е толкова хай-текнолоджи все още" и предпочита да купува готови продукти, вместо да инвестира в създаването им. Другият е дискредитирането на образа на учените от "прекалено много учени, които не са на практика учени, а се занимават предимно с лъготене на бизнеса". Останалото е липсата на достатъчна обществена информираност за работата на учените.

На повърхността

Въпреки че едно отобвиненията към българската наука от последните дни е липсата на видим краен резултат, проф. Хаджииванов може да изброи конкретни продукции на своя институт. "Ние произвеждаме една козметична серия от морска луга, която много хора търсят, която е напълно екологична; доста автобуси бяха оборудвани с нашите катализатори, сега се смени технологията, но ние дълго време допринасяхме за един по-чист въздух в София", казва той и прави уговорката, че химическите институти са по-тясно свързани с индустрията и крайният продукт не е толкова лесно разпознаваем.

Преди да се впусне във втората си служебна среща в ден на отпуск, един от най-младите директори в сбръчканата институция дава поводи за позитивни тези - като например, че не всичко в БАН е безвъзвратно изгубено между прахта и патериците.

"Аз съм малко оптимист в това отношение - постепенно-постепенно, като гледам положението сега какво е, ако не се случи нещо - като например някое правителство да ни каже, че въобще не ни трябва наука..." Поредицата "ако" се затваря с поскръцващата дървена врата с позабравена соцтабела. Остаряла е, но дава надежди, че една добра смазка може да свърши работа.