Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Всяка година инфлацията прави парите ни по-малко ценни и вдига цените на стоките и услугите, които купуваме. Което е най-малкото неприятно.
Когато поскъпването е устойчиво и в определени граници, то е дори здравословно за икономиката, защото насърчава потреблението, инвестициите и предприемачеството. А това води до по-голям брутен вътрешен продукт на страната и ни прави по-богати. Реално, а не само на цифри.Къде е тази здравословна граница на инфлацията за България е трудно да се определи, защото зависи какво е моментното състояние на икономиката. Според повечето експерти годишно поскъпване до около 4% е приемливо.
Миналата година завърши с 4.5% инфлация, измерена по националната методология. Увеличението на цените обаче донякъде беше изненада, защото беше по-голямо от първоначалните прогнози. Немалка част от него беше "внесена" отвън чрез поскъпването на петрола и на храните на международните пазари. Сега очакванията са с продължаващото съживяване на икономиката тази тенденция да се пренесе и през 2011 г. Още повече че през следващите месеци предстои и увеличение на цените на електроенергията и водата.
Въпреки това и най-смелите икономически прогнози за следващата година са за едноцифрено поскъпване без големи ценови шокове. Причината – все още високата безработица и ниско потребление.
Какво движи цените
Когато преди 2-3 години стойността на основните хранителни продукти растеше, а петролът удари 150 долара за барел, инфлацията в България стигна до двуцифрени нива. В комбинация търсенето растеше заради увеличаващите се заплати и големия поток от капитали (под формата на инвестиции и кредити) към България.
Сега обстоятелствата са по-различни. "През 2010 г. основен принос за нарастването на общото ценово равнище имат четири стокови групи: храните (1.4 процентни пункта); алкохолните напитки и тютюневите изделия с (1.5 процентни пункта); цените на комуналните услуги (0.7 процентни пункта) и транспортните разходи (0.8 процентни пункта)", изчислява Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк."Ръст на цената на петрола от 10 долара на барел води до по-висока с 1 процентен пункт инфлация в България", твърди Георги Ангелов от "Отворено общество". Според него, ако петролът отново стигне психологическата граница от 150 долара за барел, поскъпването през 2011 г. ще се увеличи подобно на годините преди кризата. Вероятността да стигнем тогавашните стойности на инфлация от 14% на година обаче е много малка, защото сега липсва натиск откъм пазара на труда. Няма и инвестиции, а кредитът все още е замръзнал. Това на теория допълнително свива търсенето на стоки и услуги от потребителите и запазва цените сравнително ниски.
Прогнозите
Годишна инфлация от около 5-6% през 2011 г. Това е най-песимистичната прогноза на икономистите, до които се допита "Капитал". Очакванията на правителството например са за 2.6% хармонизирана инфлация в края на годината и 3.7% средна за периода. Не по-различна е консенсусната прогноза на десет банки и финансови институции, изготвена през декември – тя е за 3.4% средногодишно поскъпване.
През декември обаче бе отчетена годишна инфлация в еврозоната от 2.2% - малко над нивото на стабилност, към което се стреми Европейската централна банка (ЕЦБ). Очакванията на експертите от банката са, че в краткосрочен план средногодишният ръст на цените в еврозоната ще е на нива между 1.3 и 2.3%, главно под натиска на нарастващите цени на суровините. Впоследствие това "вносно" поскъпване ще стихне. Но ще се появят нови стимули за увеличаване на цените - подобряващата се икономическа активност и бавно повишаване на разходите за труд. В дългосрочен план влияние ще имат и напечатаните от Фед и ЕЦБ пари в стремежа им да възродят растежа в световната икономика.
Ефектите
По-високата инфлация има много негативни ефекти - тя кара икономическите субекти да поемат значително по-високи рискове и така увеличава целия системен риск. Може да намали и стимулите да се спестява, което в комбинация с ниски преки инвестиции ще забави възстановяването на икономиката.
"Хората отделят повече време да се занимават с това как да защитят богатството си от инфлацията. Това води до погрешно използване на ресурсите и цената за по-високата инфлация се заплаща под формата на по-ниска икономическа активност и следователно по-малък БВП, с произтичащите от това последици за заетостта и доходите", твърди Кристофор Павлов.От поскъпването ще е доволен и финансовият министър Симеон Дянков. Причината е, че при запазено потребление в бюджета ще има по-високи постъпления от ДДС и акцизи. "Друг е въпросът дали след това правителството ще реши да използва тези допълнителни проходи за свиване на дефицита (което ще донесе стабилност и инвестиции), или ще се изкуши да ги похарчи предизборно за по-високи заплати и пенсии. Това допълнително ще надуе инфлацията", коментира Георги Ангелов.
Изглежда неизбежно
В дългосрочна перспектива обаче България изглежда като страна, която е обречена да има по-висока инфлация от средната за страните в еврозоната. Причините са комплексни: освен през храните и горивата инфлацията се генерира и от догонването на цените в страните от Европейския съюз. Георги Ганев обяснява, че ефектът на тази конвергенция се оценява на между 0 и 4 процентни пункта на година. Освен това централните банки на страни във валутен борд не могат да провеждат самостоятелна монетарна политика. Следователно лихвите се определят от пазара, т.е. БНБ не може да увеличава или намалява парите в обращение чрез този инструмент подобно на ЕЦБ например.
Върху инфлацията влияят и някои особености на българския пазар. Все още има много сектори, в които конкуренцията е слаба заради преобладаващата роля на държавата. Такива примери са енергетиката, здравеопазването, образованието, общественият транспорт. Цените на услугите, които произвеждат тези предприятия, обикновено се определят или регулират от държавата и често противоречат на пазарната логика. Ирационално се държат дори и някои изцяло доминирани от частния сектор пазари - предлагащите дадена стока или услуга реагират много бавно на изменението в търсенето й. Например през миналата година цените на дрехи и обувки останаха високи, докато оборотите на търговците се свиха. В случая изборът на продавачите, противно на икономическата теория, бе да компенсират намаляващите си приходи чрез по-високи цени."Необходимо е да се подобри и регулирането на монополите и на полумонополните структури, за които се оказва твърде лесно да прехвърлят на крайните си клиенти цялото увеличение на разходите, пред които се изправят, без да правят достатъчно усилия да подобрят ефективността си. Ефектът - ресурсите в икономиката ще се насочват по-ефективно и в резултат цените за крайните клиенти ще намалеят", твърди Кристофор Павлов. Това ще доведе не само до по-добра производителност, но и до намаляване на цените. Което пък ще доведе до поне две добри новини - по-висок растеж на икономиката и по-бързото приемане на страната в еврозоната.
Високите цени могат да свият ръста при депозитите
Очаквам ускоряване на инфлацията, основно поради прогнозите за ръст на цените на петрола и основните хранителни суровини (пшеница, царевица, и др.), който в световен мащаб и започна още през 2010 г. Тоест тази по-висока инфлация няма да е резултат от повишено търсене в България, а от външни фактори, които не зависят от нас, т.нар. външни шокове. Това ще се отрази в намаление на потреблението на стоки, които не са от първа необходимост, за сметка на тези, които поскъпват (храни и горива). Не мисля, че хората ще посегнат на спестяванията си, за да посрещнат по-високите цени, защото все още има известна несигурност по отношение на това дали кризата отминава. Ефектът върху спестяванията ще бъде, че те няма да растат с темповете, с които растяха през 2010 г. В резултат лихвите по депозитите няма да паднат с толкова, с колкото биха намалели, ако гражданите продължаваха да спестяват с темповете от миналата година. Но това не е проблем, тъй като и кредитирането се възстановява бавно. С други думи, ресурсът за продължаване на кредитирането и дори за отбелязване на лек ръст спрямо 2010 г. е осигурен.Очакваме поскъпване на някои храни
В средата на 2010 г. влошеното качество на новата реколта на зърнените култури очерта тенденция за повишаване на цените на агросуровините в глобален план.Тъй като през последните седмици борсите регистрират ново увеличение на цените на зърното, след това от началото декември очакваме поскъпване на някои храни, например тестените изделия и маслата. Немалко влияние ще окаже и повишението на цените на горивата.
Потреблението не е толкова силно
Миналата година реално имаше намаление на цените на хранителните продукти. През тази година очакваме спадът да спре и цените да се върнат на нивата от преди това. Потреблението в България обаче не е толкова голямо, за да влияе на цените на хранителните продукти. При някои суровини все пак се усеща и по-рязко увеличение, например при захарта. Там дори голямата конкуренция на продуктите не можа да предотврати скока. Следим и движението на енергията и горивата. При енергията сме заложили увеличение от 1.5%, а при горивата - 10%.Зърното най-вероятно ще поскъпне
Очаквам, че цените на земеделската продукция ще се запазят високи. Ако се реализират очакванията за лоша реколта през тази година, дори може да се повишат. Но едва ли на тези стойности, които се коментират в момента от търговците. Увеличение от 20-50% за олиото например е пресилено.При зърното дълго време цените се задържаха на около 200 лв. на тон, в същото време горивата скочиха два пъти, торовете се увеличиха с 50%. Няма как тази тенденция на задържане на цените на зърното да продължи. Когато говорим за пшеница и слънчоглед, пазарът е основно на продукция от България. Зеленчуците обаче се влияят от цените на международните пазари, защото само 1/5 от тях са български. Фуражите и месото също в по-голямата си част са внос.
22 коментара
Каква инфлация, какви пет лева....? В България 30% от бизнеса минава на "тъмно" т.е. не генерира практически инфлация, а още поне 10-15 въобще не минава през паричното обръщение... "Прасето от наште" и "виното на стария" в кой паричен оборот го слагате и каква инфлация генерира?
Па и "боднеш клечка, пиеш вино"..... не я мислете България от към инфлация, гледайте да не се пръкне нова виденка и да катурне валутният борд, а и разни алафранги-натегачи да не вдигат много мита, такси, акцизи и данъци......
Ще се надуе още повече инфлацията. И "най-веселото", тези заради които имаме инфлация, сега искат да се индексират с нея:
"Ако инфлацията е повече от 4-5%, би трябвало да се включи в ценообразуването на електроенергията, каза председателят на ДКЕВР: http://www.investor.bg/news/article/110795/332.htm
"В случая изборът на продавачите, противно на икономическата теория, бе да компенсират намаляващите си приходи чрез по-високи цени."
От моя опит, малките продавачи по целият свят компенсират намаляващите приходи с увеличаване на цените, и ако банкрутират поради спадащите продажби, просто започват друг бизнес. Или други търговци се появяват на тяхно място. Икономическата теория затова е теория, щото по-често нещата се случват "противно" на нея, особено ако се прилага в частни случаи. Теорията работи при икономически конгломерати като Тойота или Интел, но пазарът в БГ няма такъв обем, че да се генерализира.
До коментар [#3] от "mirohero":
то това си е отдавнашен трик на нашите търговци. като продаваш на по-високи цени постигаш относително същата печалба като си прехвърлил много по-малко кашони със стока. този тарикатлък си идва още от преди демокрацията, когато всеки се опитваше да се оправи с колкото може по-малко работа
ако човек си направи труда да анкетира продавачите на който и да е пазар ще види че повечето мислят така. а през тоя пазар са минали и доста от днес по-големите фирми навремето в зората на демокрацията. и разбира се не по различно мислят и онези, които някога получаваха куфарчетата с пари от партията, много от тях почнаха пак през пазари, минимаркети и барчета.
Kазана дума -Хвърлен камък -слуховете имат тенденция да се самоподхранват от "само себе си " остава да чакаме само .
Базирате прогнози за инфлация на какво ?
- Някой каза ? някой чу ?
най вероятно .. Директора на пикадили ?
Шеф зърнена асоциация ,директор снабдяване Белла ?
Покутрително но най вероятно в часовете по икономика сте били заета с маникюр,педикюр...
може би сте под натиск или с взаимен интерес с некомпетентните ви редактори от писането на глупости трудно ми е да дефинирам но
Инфлацията в българия е волатилна и неконтролируема точно поради некомпетентни писания самоподхранващи и пренасящи инфлационни очаквания.
Ако производителите в Бг са статистически погледнато за мащаба на дървавата с-нищожно малки то другият факт по важният и ужасяващ е именно че те в 99,999 % от тях квалифицират за медицинския термин "Олигофрени" без да влагам лош умисъл в термина и персонално лоши чувства .
Състоянието е принципно безнадеждно ,дължи се предимно на генетични аномалии в развитието.
С така изложената поръчкова статия на капитал е напълно възможно подобен индивид с дадената диагноза опериращ в зърнодобив ,въгледобив и лебопроизводство дори и с засегнатият си умствен багаж да види,или да му птедадат статията ви с което да реши че е чиста проба монета
Тук влиза в действие и тотално обърканата и изкривената пазарна логика на всички субекти в производство и продажби на БГ пазара ,аномалиите в ценообразуването и откаченият % на печалба за бг.
Неизлечимо болните субекти прочитат и решават да вземат обосновано ,основателно решение да вдигат цените на хляба до 5 лева .
Два телефонни разговора с останалите монополни Диагнози в сектора и разговора добива измерение :
чух , щъ скачъ ? аре да деуствуваме ? Пиши го в КЪПИТАЛЪ аъ .Колко да дигнем ОК ?
В нормална държава и свободна конкуренция хората престават да купуват скъпият хляб ,минават на евтини алтернативи ,икономиката не търпи паразитите и те фалират .
В ненормална страна с аномалии в ценообразуването и монополен пазар на всички стоки тези няколко медицинско освидетелствани о... Ще контролират пазара
Инфлацията ще се породи целенасочено договорено спекулативно заради тези картели и монополи .Единственият губещ е потребителя и вашата заплатка дано го осъзнавате .
Пшеница ,ЗАХАР ,Олио ,горива ,суровини
Всички растящи цени в бг в момента нямат никаква солидна пазарна обосновка,не следват никаква ама никаква пазарна логика .
Растежа им не се базира на пазарни флуктуации в международните стокови борси и цени а на слухове като вашите
Дизеловото гориво по нормалната логика за бг трябва да е 20 % по евтино от бензина който е е 91.29$ в момента
Пшеницата и хляба също .Изводите сами си ги направете за
Газ,храни,електроника и пр.
И тук идва резонно въпроса чий интереси Вие обслужвате и мисля че отговора е ясен .
Единственният начин за да се защитите от инфлация е да генерирате възвращаемост повече от темпа на инфлацията .
За момента имаме фиксирани безрискови депозити от 9 % на годишна база в токуда банк с 27 % възвращаемост .
Фондовият пазар ще е краткосрочно силно рисков и с отрицателна възвращаемост а втори риск за БФБ е компании тип мостстрой.
Пенсонните фондове са абсолютно ненадеждни за защита от инфлация в аспект че чистата загуба на портфолиото на клиентите им е в размери в фрапиращи случаи до минус 70 % от цялостното портфолио .
Златото е изключителен балон който също изисква крупни суми и не носи възвращаемост а по скоро се очаква корекция
Имотният сектор -отрицателна възвращаемост очакван спад в цените и силна корекция до пазарните нива на оценка
"За момента имаме фиксирани безрискови депозити от 9 % на годишна база в токуда банк с 27 % възвращаемост . "
Момко, нещо не е както требе с тези проценти по депозити, по света са 10 пъти по-ниски...поне. Ако на теб банката ти гарантира 10%, бизнеса, който бянката финансира трябва да изкарва нетно 50%, да те светна. Такава норма на печалба даже и в търговията с наркотици го няма, така че прави си изводите сам кое колко ти е гарантирано.
А цените на храните и горивата растат навсякъде, в комбинация с мораториуми по износ на храни от основни производители като Русия и Индия, Малайзия...Официално инфлацията не скача никъде, щото никой не променя кошницата при изчислението й, в която реално все по-голям дял имат основни потребителски стоки. Тази статистическа игра я играе и ФЕД в САЩ, и ЦЕБ в Европа. Иначе казано, като ти трябват като потребител повече пари за храна, заделяш по-малко за дрехи, компютри и прочие - и ето цените на стоките влизащи в изчислителния индекс падат, щот няма покупателна способност за тях. Официалните инфлационни индекси също падат, щото "волатилните" горива, храни и ипотеки/наеми са изключени от изчислението им :):), а аз не съм видял бензина да е поевтинял до ниво 2005-а година например.
Отделна тема е, че когато имаш валута в паричен борд, внасяш инфлация и инфлацията на държавата приемник расте по-бързо от държавата с валута-котва. Този механизъм е добре разработен теоретично и доказан практично с бордовете в Латинска Америка. Така че, да - статията има резон.
Инфлацията влече със себе си вдигане на лихвите. Това ще доведе до изчезване на междубанковите кредити с лихва близка до нулата ...
Нещо не разбирам. Инфлацията е нещо изключително просто и представлява нарушаване на баланса между паричния ресурс в обращение и наличните стоки и услуги на съответния пазар в посока към увеличаването на паричния ресурс.
Втори момент - увеличаването на цените си има неинфлационни причини - увеличаване на акцизи, цени на енергиийни източници и пр.
При положение, че България е във валутен борд, то единственият инфлационен фактор би бил свързаността на икономиката ни с пазари, където има инфлационен натиск. Но, доколко сме свързани с тях чрез нашия износ?!
И още - у нас отдавна липсва възможност за нарастване на паричната маса - за разлика от времето на Виденов (класическа инфлация, ала "Черният обелиск") - сега държавата не печата пари.
(Осведомените знаят, че увеличаването на износа ни в последната година към държави от ЕС се дължи на различни схеми за източване на ДДС чрез фиктивен износ на зърно, метали и пр., но това е една друга тема.)
Един от класическите икономисти на 20-век казва, че: "търсенето на причините за инфлацията в нарастването на цените е нещастие"
В заключение ще кажа нещо. Разбрах едно нещо в живота си - икономическите механизми са прости и ясни. Финансисти, банкери, брокери - представителите на "търговията с пари" клатят лодката на реалната икономика, търсейки високи норми на печалби в непроизводствения сектор (търговията с пари). Скрити зад загадъчността на сложни термини за финансови инструменти, скъпите си вратовръзки и обикновената човешка алчност докарват нещата до катастрофа.
Не мога да разбера обаче, как такова елементарно нещо не влиза в главите на нашите журналисти, (към които за нещастие принадлежа) та продължават да говорят за инфлация в ситуации като нашата сега.
Поздрави за всички читатели на Капитал
А на вас кой Ви каза, че като сме във валутен борд те не печатат пари,това ,че нямат право не означава че не печатат,помислете логично при една и съща маса пари цените непрекъснато се вдигат,би трябвало всичко да замре без пари а като гледам варна и софия не е така
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.