На пазар за ток

Горе-долу така изглежда консуматорската утопия на напълно либерализирания пазар на електроенергия: потреблението е гъвкаво, а естествените монополи - ограничени. Части от тази утопия вече съществуват в Европа, като в България най-близо до нея са 66 големи потребители. Това са предприятия, които са присъединени към мрежите с високо напрежение и купуват необходимата им електроенергия директно от производители или от енергийни търговци. Смяната на доставчик обаче отнема средно четири месеца за разлика от седемте дни в Австрия. На практика свободен пазар съществува за около 30% от произвежданата електроенергия в България, ако се добави и износът. Този процент обаче трябва да нарасне в следващите години.

Откъде идва натискът за либерализация

Най-простият отговор - от Брюксел. В последните години Европейският съюз се опитва да ограничи естествените монополи и да създаде повече конкуренция на пазара. Вече са приети три енергийни пакета от мерки, които целят да дадат повече свобода на потребителите, а пълната свобода трябваше да настане през 2007 г. На теория това трябва да понижи цените и да подобри качеството, макар че практиката невинаги е положителна. Във Великобритания все още се спори за икономическите ефекти, а в Германия енергийните дружества недоволстват от по-високите си разходи.

В България либерализацията официално стартира през юли 2007 г., но в момента само 27% от електроенергията се търгуват свободно. Ако се извади износът, процентът е дори по-малък. Заплахата от санкция от Брюксел притиска правителството и новият срок е началото на 2012 г., като между другото не само България не изпълнява изискванията.

Втора причина е дълго задържаните цени на електричеството, чието нарастване вече няколко години е по-ниско от инфлацията - "подаръкът на енергетиката за данъкоплатците", по думите на министър Трайчо Трайков. Този подарък естествено не може да продължава вечно, а колкото по-дълго се задържат цените, настъпва момент, в който те трябва да скочат. Тази седмица председателят на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев по време на публично обсъждане на цените за производителите в новия регулаторен период каза, че ще бъде трудно през следващата година цените да бъдат задържани, както това ставаше през последните няколко години. "Трябва да сме готови за плавно повишение", допълни той.

Либерализацията е подходящ начин, тъй като цената на свободния пазар със сигурност ще бъде по-висока. "В първия етап на либерализирането намаляване на цените едва ли ще се случи", потвърди и новият зам.-министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев по време на конференция на в. "Капитал" и Института за енергиен мениджмънт*.

В момента почти всички играчи на пазара имат интерес тя да се случи. Ползата за електроразпределителните предприятия (ЕРП) е да се освободят от потискането на цените от ДКЕВР, дори с риска да загубят малко клиенти. Производителите пък се надяват да постигнат по-добри цени на свободния пазар. А регулаторът от своя страна иска по-малко ангажименти.

Какво предстои

Засега няма яснота как точно ще се либерализира пазарът. В сега действащия закон за енергетиката на свободния пазар трябва да излязат всички фирми с персонал над 50 души и оборот от над 20 млн. лв. Фирмите обаче предпочитат да останат в сферата на регулираните цени, а и критерият е твърде разтеглив.

Идеята за промяна в Закона за енергетиката, която най-често се обсъжда в момента, е потребителите, които имат годишна консумация от над 1000 MWh (над 10 хил. лева месечна сметка по настоящите цени), да бъдат задължени да излязат на свободния пазар. Другата възможност е всички консуматори, които са присъединени към мрежата на средно напрежение, да бъдат отрязани от регулираните цени. Конкретният текст ще бъде приет през есента.

По думите на Владимир Дичев, изпълнителен директор на "ЧЕЗ трейд България" АД, в обхвата на тези потребители ще попаднат хотели, молове, складове, строителни кариери, предприятия от хранителната и стъкларската промишленост, ВиК и транспортни фирми. Ако промените в законодателството са точно такива и бъдат ефективно приложени, това ще означава, че на свободния пазар ще трябва да излязат още около 20% от всички потребители (като дял от електропотреблението).

Според очаквания сценарий от момента, в който фирмите получат предизвестие, че вече не са защитени потребители, те ще имат срок от 6 месеца да си намерят доставчик или сами да излязат директно на свободния пазар. Споровете обаче продължават за това дали фирмите трябва задължително да си търсят нов доставчик, казва Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт. Има вариант, според който те ще продължава да плащат на ЕРП-тата, но цената вече ще се формира от покупките на електроразпределителните дружества на свободния пазар. Така в първия момент фирмите ще усетят разликата само в няколкото нови графи в сметката си. По-радикалният е консуматорите да минат директно на нови индивидуални договори след свободно договаряне.

"Възможно е, ако се появят търговци с по-добри оферти, те да привлекат към себе си повече потребители", казва Пламен Стефанов, директор "Регулаторен мениджмънт и корпоративно развитие" в Е.ОН - България.

В момента например текат няколко търга за дългосрочно закупуване на електроенергия, които, ако се осъществят по обявените условия, биха дали на някои търговци доста евтина енергия, за да се конкурират с ЕРП-тата.

Регионалният мениджър на ЕВН за България Йорг Золфернер препоръча на фирмите, на които може да се наложи да излязат на свободния пазар, да започнат отсега да си следят почасово потреблението. Така в бъдеще те ще могат точно да прогнозират необходимите им количества и няма да се налага да плащат допълнително при недостиг или излишък. Дори и либерализацията да се забави, това би им помогнало да оптимизират енергийните си разходи.

Свобода, свобода, но тя е с пари

В момента регулираните цени за стопански потребители са по-ниски от тези на свободния пазар, но не много. Причината е, че на него продават само най-евтините производители - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток" 2. Излизането на двете централи на този пазар е част от сложната схема, с която ДКЕВР постига задържането на цените на електроенергията за крайните потребители. "Козлодуй" и "Марица-изток" 2 имат много ниски регулирани цени, по които НЕК изкупува продукцията им. Държавната енергийна компания ги смесва с тази на по-скъпите производители и като цяло получава поносима стойност на т.нар. енергиен микс, който влиза в сметките на домакинствата. Все пак, за да не са на загуба, двете централи имат малки квоти за свободния пазар и продават директно на големи индустриални клиенти.

Когато обаче броят на потребителите на свободния пазар нарасне, ще трябва да се осигури и повече енергия. Ако тя идва от същите източници, тогава регулираният пазар, т.е. битовите и малките стопански потребители, ще трябва да получава по-скъпа електроенергия. Причината е, че в цената на тяхната електроенергия ДКЕВР ще трябва да даде по-голяма тежест на по-скъпите производители. Това едва ли ще бъде допуснато.

Така че, ако освобождаването на пазара наистина започне след една година, стопанските потребители трябва да очакват по-високи сметки. Колко ще е повишението на цените зависи от това как ДКЕВР ще успее да преразпредели производствените квоти на пазара.

Ако се съди по досегашната политика на комисията, едва ли драстично.

За да се случи утопичната за България идея от началото на текста,  трябва да минат доста години, това със сигурност няма да стане през 2012 г., но поне ще започне да се приближава по-бързо.