Дилян Василев
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Какво е структурна безработица? Шестима работници от малко английско градче губят работата си в местния завод за преработка на метали и подобно на много други техни колеги не успяват да намерят алтернативна заетост. Затова решават да станат... стрийптийзьори. (От филма "Време за мъже")
Историята описва по блестящ и ироничен начин започналия преди 15 години процес на деиндустриализация в почти всички страни - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и последиците от него. В държавите от така наречената периферия на стара Европа (Испания, Португалия, Гърция, Ирландия, Италия) тази тенденция бе значително по-изразена, отколкото в северната част от континента. Германия трайно контрастираше на фона на останалите. Деиндустриализацията се изразява главно в преместване на производствен капацитет към страни с по-ниски разходи за единица продукция чрез преки чужди инвестиции. Основната цел бе запазване на конкурентоспособността и повишаване доходността на вложенията. Именно поради това страните от ОИСР бяха в ролята на източник на капитал, вливащ се в т.нар. нововъзникващи пазари (Азия, Централна и Източна Европа и др.). Износът на местни спестявания обаче донесе определени макроикономически дисбаланси като дефицит по текущата сметка и бюджетен дефицит, които след настъпването на кризата от 2007-2008 г. възпрепятстваха значително плавното и управляемо навигиране на икономиките им.
Ако деиндустриализацията е причината, има ли данни за реиндустриализиране на страните от периферията след 2009 г.? Според изследване на Патрик Артус** през последните две години се наблюдават слаби признаци за реиндустриализиране в периферията, но недостатъчни, за да неутрализират ефектите на макроикономическите дисбаланси.
Време за мъже
Намаляването на заетите в индустрията превърна безработицата в структурен проблем, особено в Европа, където високият праг на защита на трудовите права и дори привилегии почти стопира преливането на заетите от сектор в сектор. Така скоростта на деиндустриализиране бе далеч по-висока от способността на икономиката да създаде подходящи нови работни места за освободените. Дори в страни като Великобритания, които имат по-либерални трудови пазари в сравнение с континентална Европа, освободените индустриални работници почти до края на трудовия им живот остават в тежест на фиска, т.е. без пълноценна трудова реинтеграция.
След закриването на индустриалните предприятия на освободените работници се наложи да търсят работа в сферата на услугите. Така те увеличиха предлагането на труд в сфери като продажби на дребно, строителство, транспорт, развлечение и др., които в повечето случаи са и по-слабо платени поради по-ниската производителност и добавена стойност.
До началото на кризата свиването на реалните доходи бе компенсирано с увеличени заеми, мотивирани от общата макро- и банкова стабилност на тези икономики. Евтините заеми запазиха потреблението или най-общо казано стандарта на живот. В еврозоната наличието на валутен съюз на практика ускори този процес, като най-активно от това се възползваха страните от т.нар. периферия. Те увеличиха вътрешното търсене, като то беше финансирано с (тогава) евтини кредити. Към този дисбаланс бе прибавен и нов - хроничните бюджетни дефицити, които отчаяно се опитваха да заместят липсващото външно търсене с вътрешно. Понижената външна конкурентоспособност доведе до набъбване на дефицитите по текущата сметка и необходимостта от финансирането й.
През 2008 г. това се промени драстично.
Мисията почти (не)възможна
Според изследването на Артус слаби признаци за реиндустриализация се наблюдават в САЩ и Великобритания поради способността им да девалвират валутите си чрез монетарни стимули. И не само. Монетарните стимули увеличават инвестициите и поддържат висока способност за иновиране, развойна дейност и изграждане на нов производствен капацитет. В еврозоната обаче девалвирането на валутите е невъзможно и страните, които показват някакъв напредък в тази посока, са Испания и Ирландия. Това става чрез т.нар. вътрешно обезценяване – висока безработица, понижение на реалните доходи, по-висока инфлация. По този начин, макар и болезнено и на висока социална цена отчасти, се връща загубената конкурентоспособност и се понижават т.нар. разходи за единица продукция. За Португалия, Гърция и в по-малка степен за Франция и Италия подобни признаци не се забелязват. По-слабата активност в технологичните иновации заедно с липсата на възможности за валутна девалвация свиват значително конкурентоспособността им и ускоряват деиндустриализацията на икономиките им. Освен това конкуренцията от т.нар. развиващи се страни (в това число и тези от Централна и Източна Европа) допълнително свиват производствения им капацитет.
През 2008 г. администрацията на френския президент Никола Саркози инициира програма*** за реиндустриализация на стойност 200 млн. евро, която да върне обратно във Франция индустриални работни места, да създаде нови и да повиши индустриалното производство с 25%. Към момента резултатите от тази програма са, меко казано, слаби. Един от успешните примери за реиндустриализация в Европа е Финландия**** през 90-те години на миналия век. Тогава активните местни политики за реиндустриализация чрез иновации довеждат до значително нарастване на IT сектора и телекомуникациите. Това създава високотехнологични работни места и запазва конкурентоспособността на икономиката на външни пазари.
Към момента се наблюдават условно два модела за реиндустриализация: единият залага на т.нар. индустриална политика и държавна интервенция чрез публични инвестиции в технологична инфраструктура и подкрепа на иновативни компании. Това е предпочитаният начин на Франция и демократите в САЩ. Другият модел залага на стимули в бизнес средата като благоприятно данъчно третиране на иновативни компании заедно с изместване на данъчната тежест към потреблението, създаване на по-гъвкав пазар на труда и девалвиране на местната валута (Великобритания и републиканците в САЩ).
Изводът от изследването е, че веднъж изгубени, индустриалните работни места не могат да бъдат върнати обратно в същия им вид и сектор. Там, където се случва, реиндустриализацията е плод на комбинация от монетарни, данъчни и инвестиционни стимули, които чрез иновации успяват да компенсират с положителен знак неизбежния поток от освободени индустриални работни места.
* Авторът е главен експерт в отдел "Анализи", управление "Емисионно", БНБ
**** MARKKU TYKKYLÄINEN, Dynamics of job creation, restructuring and industrialisation in rural Finland, http://ojs.tsv.fi/index.php/fennia/article/view/3725
9 коментара
Стигнахме до извода,че Испания провежда по адекватна политика спрямо Италия и Франция.
Сега е добре да помислим къде сме НИЕ и какво трябва да направи България за да подредим нащия апартамент в Европейския дом.
Каква реиндустриализация при положение, че според БСК има недостиг от инженери и техници.
А не от юристи и "менажери", каквито с плеади бълват десетките ни "висши" учебни заведения.
За да пълнят гушите на стотици "професори", които САМО ЛЪЖАТ ДЕЦАТА, ЧЕ ГИ УЧАТ НА НЕЩО.
КОЛКОТО ДА ИМ ВЗЕМАТ ПАРИТЕ.
До коментар [#1] от "kardinalat": ние сме на опашката и за никаква ре-индустрализация не може да става дума просто защото рестипутите седерасти и дедивци след тях, бързаха да разпродадат българската индустрия създадена по времето на Тато..... от много акъл а и от простотия.....
Ако се налага някакво "индустриално" вмешателство в българската икономика днес или утре то то ще стане в страните на приватизаторите не у нас, както пише в статията заради генерирането на по-голяма принадена стойност от индустриалното производство....
За подскачащите след седерастите, а и за останалите българи остават услугите и черната работа, но ще трябва да забравят за ре-индустриализация.... максимум да сглобяват хладилници Либхер по Пловдивско..., да монтират климатици, да теглят кабели, да заваряват метални конструкции, да работят на "смени", да ремонтират "линейни" обекти, да строят хотели и магистралки (ако барабойко намери парета)...
Който е глупав, то е за дълго.... приятелят Д.Дидро преди 1782 година
До коментар [#3] от "boby1945": Пак идеологически глупостти. В страната се намират и инвеститори, и хора, който се опитват да създават нова индустриална база. И Севлиево, Ямбол и Русе са пример за това. Пирдоп и Девня запазиха и увеличиха мощносттите. Нека все пак сме обективни. ДА, държавата НЯМА яснота какво иска и как да го постигне. но има и подобни бели лястовици.
До коментар [#4] от "kardinalat": Бързак не си проследил какво ти казвам.... в Севлиево заводите практически спряха, в Девня Соди се командва от Солвей и ако има нужда от някаква "индустриализация" няма да търси тебе, в Пирдоп същата работа......
В Русе Бобокови правят по малко масло и те това е, някаква друга индустрия да знаеш?
И в комплекса Марица изток има централи, но всичките приватизирани се командват от чужденци и всичко ново се внася отвън...... така индустриализатор...... лоша работа за инженерната мисъл на България.......
До коментар [#5] от "boby1945": ОООООООО поредният който иска български Дюпон ))))))))))))
при такива изходни данни - искренно се надявам да не взимаш управленски решения ))))))))
1. Няма кадри. Много няма. За цяр няма. И тия дето ги има, работят на по-високи заплати от тези в Германия, за чуждите фирми, защото все някой трябва да наглежда раята, и понеже няма...
2. В БГ пари за иновации няма. Има за МВР, БДЖ, Пощите и агенцията за закрила на Дупето, истината е в утайката...
3. Малкото налични кадри са недисциплинирани и демотивирани. Освен това са погнусени от ненормалната градска среда и се стремят да избягат.
4. Вътрешният ни пазар е по-малък от този на Бангладеш.
5. Данъците са ниски, но данъчната основа - широка. За това и бюджетът като % от БВП ни е като в Германия. Т.е. ниските данъци са мит.
6. ЦЯЛАТА държавна адинистрация, поради липса на друго занимание, и поради безмерната злоба и завист, всекидневно пречи да всички бизнеси, най-вече на светлите и нормални. Останалите бият, та там еничарите не ходят...
7. Поради високаите корупция и простащина, българското производство е в пъти по-слабо печелившо от всеки "официален дистрибутор". Та се превърнахе в нация от дистрибутори, келнери и проститутки.
8. Образователната система облагодетелства хуманитарните за сметка на техническите, с което затваряме кръга. За фундаментална наука в БГ да се говори е налудничаво.
9. Демографията не вдъхва оптиизъм. След 50г. тук ще останат само крадливи, малоумни ченгета, дето чоплят семки и милиони роми.
10. Просто сме си проклети, в червата и главите. Максимсума отдавна е постигнат, и той е ... чушкопека! 100% българска иновация. Единствената.
Браво на Мишо, за огромно мое съжаление си ужасно прав
[quote#7:"misho73"]4. Вътрешният ни пазар е по-малък от този на Бангладеш.[/quote]
Но за сметка на това проститутките са повече и от тези в Банг Кок ;)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.