Кой ще спасява спасителите?
Изкупуването на италиански и испански дълг от ЕЦБ създава риск за самата ЕЦБ
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Петъчното решение на S&P да намали рейтинга на САЩ вещаеше тази седмица да започне кошмарно за глобалните финансови пазари. След доста активни телеконферентни разговори през целия уикенд, ЕЦБ извади единственото незабавно налично оръжие, с което може да се тушира пазарната паника, като обеща директно и "активно" да започне да изкупува италиански и испански ДЦК на вторичния пазар.
Решението е противоречиво и рисковано, но поне в първите няколко часа на понеделник имаше ефекта да ограничи спада на европейските индекси (после те се върнаха надолу с по 1-2%). А доходността по десетгодишните италиански и испански облигации се сви с по 70-80 базисни пункта. Сега обаче само времето ще ни покаже колко ще трае тази интервенция и какви ще са последиците й. Самият факт, че решението беше взето "на коляно" и когато ножът опря съвсем до кокала, говори че то далеч не е съвършено, а крие сериозни опасности. Ето някои от тях:
- ЕЦБ поема огромен риск. Банката досега в опита си да предотврати разпростирането на дълговата криза изкупи почти по 1/5 от държавните дългове на Гърция, Ирландия и Португалия. Това обаче далеч не позволи на тези държави да се върнат на капиталовите пазари. За да има някакъв по-чувствителен ефект от изкупуването на италиански и испански дълг, вероятно ще е нужно да се изкупи аналогичен дял. С тази разлика, че двете страни имат доста по внушителен дълг. А това означава, че ЕЦБ се изправя пред сериозната опасност, ако й се наложи да инкасира загуби и да отпише част от тези дългове, тя да се декапитализира напълно. Ако предположим, че пак ще изкупи 1/5 от дълга това ще са над 300 млрд. евро за Италия и над 100 млрд. евро за Испания.
- Изкупуването не премахва риска от проблемните икономики, а само го размива върху цялата еврозона. На фона на падащата доходност по италианския и испанския дълг, тази по германския и френския скача. Причината е че пазарите вече отчитат, че ако кризата продължи да се развива, ЕЦБ ще трябва да се рекапитализира и това ще падне на плещите на по-стабилните икономики. Затова в техните очи тези страни изведнъж стават по-рискови, тъй като е вероятно бюджетите им да се окажат под солиден натиск. И докато Германия си остава остров на стабилност и никой не се съмнява в нейните ААА, същото не може да се каже за страни като Франция, която има сериозен шанс да последва в САЩ, като изгуби някое и друго от трите А. Застраховката за фалит срещу неплащане по френските ДЦК (измерена чрез спредовете по CDS -Credit Default Swap) се покачи до 157 базисни пункта, а Франция се финансира по-скъпо от доста страни с две АА рейтинг. Това е около три пъти по-високо от CDS спреда на САЩ, което означава, че пазарите (за разлика от рейтинговите агенции) виждат по-голям риск във Франция.
- Засега не знаем размерът на интервенцията (т.е. с какъв ресурс е постигнат ефектът). Не знаем също така и до какъв общ таван ЕЦБ ще си позволи да стигне през следващите дни и седмици. За да има някакъв ефект обаче, вероятно излятата от ЕЦБ ликвидност на пазара ще е внушителна. На теория при такива операции централната банка трябва да стерилизира операцията, т.е. да изтегли също толкова ликвидност, колкото е вляла. При размерите на италианския и испанския дългов пазар обаче това е изключително трудно, а самото стерилизиране ще означава да продава други ДЦК, които държи - разбирай германски, френски и т.н. А това допълнително ще вдигне доходността им. А в случай, че операцията не бъде стерилизиране, това си е равносилно на печатане на пари, което ще произведе инфлация.
- Въпреки че е изключителна мярка, изкупуването на държавен дълг от централна банка с прясно напечатани пари (т. нар. монетизиране) е порочна практика защото разглезва правителствата. Един вид така ЕЦБ показва на европейските политици, че фискалното неблагоразумие не е фатално и ако нещата станат наистина грозни, тя може да помогне. Именно, за да се избегне това, в повечето страни централните банки са независими (поне формално) от правителствата, а доскоро се възприемаше, че ЕЦБ е пример в това отношение, тъй като е наднационална и съответно отделните страни нямат влияние над нея.
- И накрая нещо, което не е толкова свързано с решението на ЕЦБ, но още въобще не сме видели пълният размах на понижаването на рейтинга на САЩ. Все още американските пазари не са отворили, а днес там предстои още екшън. Вероятно по веригата S&P ще намали рейтингите на редица щати и общини. Под заплаха са и рейтингите на ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac, които продължават да трупат загуби и единствената причина за първокласния им рейтинг е държавната подкрепа. Но държавната подкрепа от страна с AA+ няма как да струва ААА. Понижаването може да оскъпи финансирането им и да вдигне ипотечните лихви в САЩ.
Дотук спасяването вървеше по доста ясна верига - винаги имаше по-голям, който да се намеси. Банките ги спасяваха държавите (е, и Федералния резерв понапечата малко долари), по-малките разклатени държави ги спасяваха по-стабилните държави... сега по-големите разклатени държави ги спасява ЕЦБ. Само че постепенно стигаме до момента, в който няма по-голям. И до въпроса: ако се наложи, кой ще спасява спасителите?
33 коментара
е как, бат Бойко, естествено ;)
Аз го написах във форума на в-к Дневник. Още малко и единствения "спасител" ще бъде ИНФЛАЦИЯТА. Гответе се!
Просто ЕЦБ няма друг полезен ход засега, ще не ще трябва да тръгне по пътя на Федералният резерв на САЩ и да печата парета.......
йей... пак ше има quantitative easing... :)
Може би е хубаво да се разделят нещата. Ако ЕЦБ купува дълг като си увеличава баланса, т.е. като печата пари, на практика не носи никакъв особен риск. Рискът в този случай е свързан с възможната, а и доста вероятно увеличаване на инфлацията в еврозоната и до известна степен туширане на ръста на еврото. Все пак едно минимално вдигане на очакваната инфлация не е нищо особено като риск. Да припомня че очакванията на публиката за инфлацията в САЩ след действията на ФЕД по печатане пари просто не се сбъднаха.
Ако обаче ЕЦБ не бе започнала покупки на на италиански и испански дълг и пазарите бяха оставени в бетегловен спад, то еврото просто нямаше да съществува като валута след година две. С всичките негативи от това за банковите системи на континента и света. При безконтролен спад на държавните облигации на Италия и прехвърлянето на негативните ефекти от това по света, щяхме да се намираме на прага на най-голямата финансова криза в историята на човечеството.
За щастие ЕЦБ се оказаха на място и не се подадоха на излишна идеология. В момента каквито и негативи да има това тяхно решение те ще са нищо пред негативите ако не бяха направили нищо.
До коментар [#3] от "boby1945":
Или ще ореже социалните помощи. Мързеливците няма да получават по 2 - 3 години помощи за безработни, студентите ще почнат да плащат повече и прочее ... Както направиха в Англия.
В джобовете на хората ще се бърка все по-надълбоко, а думата пенсионер ще символизира само възрастова категория.
Някой знае ли към коя валута е най-подходящо да се обърнем, за да съхраняваме капиталите си? Ако изобщо има такава. : )
До коментар [#7] от "stinger907":
Самата идея да съхраняваш капитали е безсмислена. Дори да ги съхраниш по някакъв начин, демогравския срив ще остави света с много пенсионери и малко работещи. Тогава работещите просто ще искат повече пари, за да свършат работа на пенсионерите и техните "запазени" капитали на практика ще са се обезценили. Парите са дълг, документ, че някой в бъдеще е длъжен да свърши някаква работа за теб. Когато няма кой -> парите не струват нищо.
До коментар [#8] от "Симо":
Прекрасен Отговор! И все пак допускам, че остават едни 10 години до края на монетарната ера. Смятам, че парите не могат да съществуват заради самите себе си, а предишните поколения в САЩ, Англия, Германия, Франция и пр. са си живяли добре на гърбовете на своите наследници.
Иначе питането ми се отнася в по-краткосрочен план.
До коментар [#8] от "Симо":
Браво, чудесно обяснение на парите.
Те са:
1. Общопризнато платежно средство
2. Вещ (предмет) за притежавана стойност.
3. Документ за съхраняване на стойност
Сега остава повече хора да прочетат колко елементарно си обяснил сложно нещо !
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.