Кой ще спасява спасителите?

Петъчното решение на S&P да намали рейтинга на САЩ вещаеше тази седмица да започне кошмарно за глобалните финансови пазари. След доста активни телеконферентни разговори през целия уикенд, ЕЦБ извади единственото незабавно налично оръжие, с което може да се тушира пазарната паника, като обеща директно и "активно" да започне да изкупува италиански и испански ДЦК на вторичния пазар.

Решението е противоречиво и рисковано, но поне в първите няколко часа на понеделник имаше ефекта да ограничи спада на европейските индекси (после те се върнаха надолу с по 1-2%). А доходността по десетгодишните италиански и испански облигации се сви с по 70-80 базисни пункта. Сега обаче само времето ще ни покаже колко ще трае тази интервенция и какви ще са последиците й. Самият факт, че решението беше взето "на коляно" и когато ножът опря съвсем до кокала, говори че то далеч не е съвършено, а крие сериозни опасности. Ето някои от тях:

- ЕЦБ поема огромен риск. Банката досега в опита си да предотврати разпростирането на дълговата криза изкупи почти по 1/5 от държавните дългове на Гърция, Ирландия и Португалия. Това обаче далеч не позволи на тези държави да се върнат на капиталовите пазари. За да има някакъв по-чувствителен ефект от изкупуването на италиански и испански дълг, вероятно ще е нужно да се изкупи аналогичен дял. С тази разлика, че двете страни имат доста по внушителен дълг. А това означава, че ЕЦБ се изправя пред сериозната опасност, ако й се наложи да инкасира загуби и да отпише част от тези дългове, тя да се декапитализира напълно. Ако предположим, че пак ще изкупи 1/5 от дълга това ще са над 300 млрд. евро за Италия и над 100 млрд. евро за Испания.

- Изкупуването не премахва риска от проблемните икономики, а само го размива върху цялата еврозона. На фона на падащата доходност по италианския и испанския дълг, тази по германския и френския скача. Причината е че пазарите вече отчитат, че ако кризата продължи да се развива, ЕЦБ ще трябва да се рекапитализира и това ще падне на плещите на по-стабилните икономики. Затова в техните очи тези страни изведнъж стават по-рискови, тъй като е вероятно бюджетите им да се окажат под солиден натиск. И докато Германия си остава остров на стабилност и никой не се съмнява в нейните ААА, същото не може да се каже за страни като Франция, която има сериозен шанс да последва в САЩ, като изгуби някое и друго от трите А. Застраховката за фалит срещу неплащане по френските ДЦК (измерена чрез спредовете по CDS -Credit Default Swap) се покачи до 157 базисни пункта, а Франция се финансира по-скъпо от доста страни с две АА рейтинг. Това е около три пъти по-високо от CDS спреда на САЩ, което означава, че пазарите (за разлика от рейтинговите агенции) виждат по-голям риск във Франция.