Гъста зелена каша

Ако оставим настрана "дребните" проблеми – като възможното неизпълнение на европейските изисквания за зелена енергия, надвисващата наказателна процедура срещу България заради таксата достъп, замразяването на инвестиционния процес, разклащането на бизнес средата чрез въвеждането на спорадични данъци, които гонят инвеститорите (не напразно тази седмица представители на 15 посолства присъстваха на среща, организирана от ВЕИ асоциациите), най-абсурдното е, че и регулаторът е недоволен. ДКЕВР и лично Ангел Семерджиев сега са на мушката, макар че те не са изцяло виновни за създалата се ситуация.

Как се стигна дотук

Накратко, поради мудност и законодателни пропуски.

За бума имаше няколко обективни фактора. През 2010 г. се спука балонът в Испания и страната беше принудена да замрази много ВЕИ проекти. Това, съчетано с глобалната икономическа криза, доведе до рязък спад на цените на фотоволтаичните панели. Само за август тази година те са паднали с 14% според INS iSuppli. За последните четири години цените буквално се сринаха. Пак според INS iSuppli различните категории панели сега се продават между 2 и 3 пъти по-евтино спрямо края на 2008 г. В същото време изтеглянето на инвеститори от Испания (която беше един от най-големите пазари на глобално ниво) и други страни ги насочи към България. За да бъде още по-гореща ситуацията, това съвпадна със срутването на строителния пазар у нас. Всеки предприемач със земя и малко повече пари за инвестиране скочи на ВЕИ пазара.

Балонът обаче дойде от другаде. Просто регулаторът и правителството реагираха бавно, като имаше съмнение, че мудността е предизвикана и от интереси на дивелопъри с готови проекти, които искаха да продадат проектите си на реални инвеститори.

Едва през април миналата година бяха предложени законодателни промени, които да направят България по-малко привлекателна. Въведена беше гаранция от 25 хил. евро на мегават, която всеки инвеститор трябваше да внесе, за да не загуби предварителния си договор. Беше отложено получаването на преференциалната тарифа до получаването на Акт 16. ДКЕВР пък получи правото всяка година да сваля цените по-рязко (преди с до 5% спрямо предходната).

Всичко това доведе до три неща. Предварителните договори за присъединяване на нови ВЕИ мощности паднаха от 12 хил. на 4 хил мВт. По-евтините вятърни централи обаче отпаднаха от пазара, тъй като срокът за тяхното изграждане е много дълъг. От момента на решението за строителство до издаването на Акт 16 минава повече от година и инвеститорите няма как да предвидят бъдещата преференциална тарифа. Така и предприемачите от вятърния сектор скочиха в по-скъпия фотоволтаичен. И на последното място, възможността за рязка промяна на тарифите, както и изявленията, че пазарът на възобновяема енергия ще бъде временно замразен, накара доста инвеститори да побързат да хванат последният влак. Това се случи между април и юли тази година.

Единственият вариант беше ДКЕВР да може да сваля текущо преференциалните тарифи (възможност, вкарана в Закона за ВЕИ през май  2012). Според Ангел Семерджиев той е настоявал за това няколко пъти. Председателят на фотоволтаичната асоциация Николай Газдов обаче отрича да е виждал предложения за такива законодателни промени. Самият той през миналата година предлагаше да се въведе възможност тарифите да падат, ако има прекалено голям инвеститорски интерес (каквато е системата в Германия). Причината е проста. Както каза за "Капитал" през миналата година изпълнителният директор на Българската ветроенергийна асоциация Себастиан Ньотликс, сериозните инвеститори не искат прекалено високи тарифи, тъй като знаят, че в един момент ще последва обратна реакция от държавата.

Можеше ли да се предвиди?

Трудно. В интерес на истината (и пълното разкритие на информацията) преди година в "Капитал" публикувахме текст със заглавие "Страната на залязващото слънце". Както се оказа, не бяхме много прави – фотоволтаичният сектор не залезе, а направо избухна.

В България нямаше изградена система за наблюдение на ВЕИ проектите (РДНСК не съобщава на ЕРП-ата, НЕК или ДКЕВР кога дава Акт 15 или Акт 16), за проектите се знае само на едро. При прогноза от EVN за нови 80 мВт соларни паркове през юни те се оказаха 480 и продължават да растат. Представител на едно от електоразпределителните дружества каза, че при тях има N на брой окончателни договора, според които в рамките на три години инвеститорът трябва да пусне в експлоатация проекта си. Дали това ще стане два месеца след подписването или след три години, от НЕК или ЕРП-тата трудно могат да кажат. И така се раждат изненадите.

Съответно ДКЕВР няма как точно да предвиди каква точно да е зелената надбавка върху крайната цена на тока и се получават дефицити в сумите, с които трябва да се плаща на ВЕИ-тата. До 2012 г. дефицитите бяха покривани от НЕК. Само за миналия ценови период (1 юли 2011 – 1 юли 2012 г.) ДКЕВР призна на държавната компания 120 млн. разходи по тази графа. С увеличаването на ВЕИ мощностите това нямаше как да продължи, а и НЕК вече беше в технически фалит – разходите по АЕЦ "Белене", ВЕЦ "Цанков камък", изкупуването на скъп ток от топлофикациите, ТЕЦ "Марица 3" и "Брикел" (които трябваше да бъдат затворени миналата година) доведе до лавинообразно нарастване на задълженията към доставчици. Изпълнителният директор на БЕХ Михаил Андонов посочи в началото на миналия месец, че те са достигнали 500 млн. лв.

Да дозабъркаме кашата

За да поправи липсата на система за мониторинг на ВЕИ проектите и за да спаси НЕК, ДКЕВР реши да въведе правилото, че непредвидените разходи за изплащане на преференциалната цена се покриват от ЕРП-тата. Поради бума на фотоволтаични проекти само за юли дружеството "ЕВН България Електроснабдяване" е реализирало загуба от 26.7 млн. лв. при 8.8 млн. лв. печалба за първите шест месеца на годината. С този темп то щеше да фалира преди края на годината. И трябваше да се реагира бързо.

ДКЕВР въведе изискване за такса достъп за всички ВЕИ проекти. Обяснението е, че те предизвикват непредвидени разходи по диспечирането на енергийната система (например престой на ТЕЦ), макар че регулаторът така и не даде публично обяснение как точно е изчислил сумата. Още по-голям проблем е, че за едни проекти таксата е 1%, за други 39%, като формирането е получено след изчисление на ДКЕВР колко точно могат да понесат проектите, въведени в експлоатация по различно време.

Реално с таксата се покрива част от дефицита на средства за преференциалните цени, а механизмът беше избран, тъй като с малко фантазия той можеше да бъде изведен от закона за енергетиката (там таксата беше въведена през юни). Както се оказа по-късно обаче, трябват специални поправки, които пък бяха предложени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за експортния контрол за продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ).

За да е кашата още по-пълна, сега ВЕИ секторът подаде жалби във Върховния административен съд, Комисията за защита на конкуренцията и Европейската комисия. По информация на Себастиан Ньотликс ЕК е започнала вече процедура срещу България. Формалното нарушение е, че такса за достъп се събира от мрежовите поделения на ЕРП-тата, докато дефицитът е при снабдителните им дружества. Прехвърлянето на средства между тях обаче е забранено, което от ЕК би било  счетено за държавна помощ. Именно това сега се опитват да изчистят поправките в ЗЕКПСОИТДУ.

Предполагаме, че тотално се объркахте. Ние също, но така е с всички.

И оттук насетне

Очевидно е, че целият модел на ВЕИ сектора трябва да се промени. В момента той дава много власт на регулатора, но той или не я използва, или действията му са със съмнителен ефект. Политиците са инертни, а и има подозрение, че част от тях имат интереси в сектора, което прави законодателните решения често закъснели или със спорен ефект.

Сегашният ледников период в зеления сектор обаче е добра възможност за преосмисляне на моделите, така че в скоро време да се постигне раздвижване на пластовете.

Когато има проблем с държавната регулация, той може да се разреши по два начина. Или с по-детайлна правна уредба, или с вкарване на повече пазар. Първият подход е проблематичен, тъй като сложните правила в България трудно се прилагат, а още по-лесно се заобикалят. За това решението е повече пазар. Последното е добро както за инвеститорите, тъй като ще отсее сериозните от несериозните играчи, така и за потребителите, за които това ще означава по-ниски цени и гаранции, че субсидиите им за зелена енергия не се прахосват.

Най-простият модел е да се въведат годишни търгове за инсталиране на нови мощности. В следващите осем години България трябва да удвои ВЕИ мощностите си, за да достигне дял от 20% зелена електроенергия от общото потребление. Тези инвестиции могат да бъдат разпределени равномерно през годините, без да се позволява да има бумове и без една технология да взима неоправдан превес над останалите.

Как работят търговете? Примерно за 2014 г. ДКЕВР обявява, че в България  има капацитет за изграждане на 100 мВт вятърни паркове, и предлага максимална преференциална цена от 110 лв. за мВтч. За да се включат, предприемачите предлагат проекти, които се конкурират на база на предложената отстъпка от обявената преференциална тарифа. Може и да има допълнителни изисквания като по-ниска цена за присъединяване или по-къс срок за изплащане на инвестицията. В Португалия има и бонус за използване на местни детайли (страната е сред най-големите производители на витла за вятърни турбини). Макар че търгът е обявен за вятърни централи, в него може да се даде позволение да участват и други технологии, както е в Холандия. Така, ако инвеститор във фотоволтаици предложи 90 лв. за мВтч, той печели (дори може да инсталира по-голяма мощност поради по-малкото ефективни часове работа на слънчевите спрямо вятърните инсталации).

В търговата система има много детайли, които трябва да бъдат нагодени спрямо местните условия, но тя гарантира няколко неща. Първо, че предприемачите ще се конкурират помежду си, за да представят ефективен проект и второ, че ДКЕВР има малка възможност да обърка тарифите. В крайна сметка потребители пък ще бъдат натоварвани по-малко.

Следващата стъпка, която може да бъде приложена, е даването на стимули за ВЕИ-тата да излизат на свободния пазар, т.е. да не продават енергията на преференциални цени, а на пазарни. Това е възможно дори и сега. Някои от ветропарковете произвеждат на цена 130 лв./мВтч. Това, първо, е много близко до цената на ТЕЦ "AES Гълъбово" (124.15 лв./мВтч без разходите за въглеродни квоти) и, второ, под цената на балансиращата енергия – предприятията в недостиг плащат по 150 лв./мВтч. Ветропарковете освен това произвеждат основната част от енергията си именно в пиковите периоди на потребление. В Португалия е предвиден и малък бонус, който да насърчи предприемачите да излизат на пазара – така те могат да печелят значително повече на борсата, а потребителите си спестяват голяма част от субсидията.

От следващата година свободният пазар в България трябва да се увеличи – на него трябва да излязат всички предприятия на средно напрежение, което ще увеличи двойно неговия обем. Така че търсене ще има.

Това са само две прости стъпки. Има и други възможности. Важното е, че ВЕИ-тата вече имат потенциал да престанат да бъдат субсидирани от потребителите и колкото по-бързо стане това, толкова по-добре.