Как да се попълни зеленият дефицит

Дупката се получи, тъй като през миналата година ДКЕВР в стремежа си да не допусне по-голямо увеличение на цените чисто и просто занижи очакваното производство от ВЕИ, както и завиши прогнозите количества енергия, върху която се изчислява зелената добавка. Още през август миналата година, т.е. два месеца след определянето на цените, стана ясно, че парите няма да стигнат и ДКЕВР почти панически въведе т.нар. цена за достъп до мрежата за зелените централи - тя събираше между 5 и 40 процента от приходите на ВЕИ централите в зависимост от технологиите и времето на влизане в експлоатация. Официално цената за достъп трябваше да компенсира разходите, които ВЕИ централите създават за системата, но на всички беше ясно, че целта е свиване на разходите, които се трупаха в електроразпределителните дружества.

Доста инвеститори успяха да понесат този допълнителен удар, но за малките компании, които са финансирали дейността от български банки, тя означава почти сигурен фалит. Това не се е случило още, тъй като банките предоговориха условията по кредитите в очакване на решенията на съда. Цената беше отменена на първа инстанция миналия месец от ВАС и ако това не се беше случило, през есента щяхме да сме свидетели на сериозна смяна на собствеността във ВЕИ сектора. Казано просто - държавата първо създаде зеления балон, а после насилствено можеше да промени и инвеститорите в него. Показателно е, че големите чуждестранни инвеститори вече се изтеглят от вятърна енергия в България ("Енел" обяви това тази седмица, след месец още един инвеститор ще обяви подобно решение).

Тъй като в настоящата ситуация да се мисли за увеличение на "зелената добавка" и съответно повишение на цените е немислимо, първосигналнaта реакция е цената за досъп да се трансформира в данък. За това вече се говори в правителствените среди, като примерът е Чехия, където има такъв данък. Въвеждането на данък обаче едва ли би оправило зелената каша. Ако оставим настрана реакцията на инвеститорите (чуждестранните вероятно биха съдили България, както сега съдят Чехия), данъкът няма да намали дефицита в енергийната система. Приходите от него ще влизат в бюджета, което няма да намали цената на зелената енергия, а всяко прехвърляне на средства към НЕК или ЕСО ще се счете за недопустима държавна помощ. В момента ЕРП-тата имат този проблем, тъй като заради недомислие средствата, които ВЕИ-тата плащат за цената за достъп, постъпват в техните разпределителни дружества (които управляват мрежите им), а не в снабдителните им предприятия, където е всъщност дефицитът. Ефектът е, че едното дружество на ЕРП-то трупа изкуствена печалба, а в другото загубата не спада.

Вместо данъци - повече пазар

Има възможност за друга система, която да свали разходите, които плащаме за зелена енергия. Проблемът може да се раздели на две части. Първата е да се намерят допълнителни приходи за изплащането им, а втората е да се намери начин те да бъдат свалени, без да се нарушават договорите.

В последните дни на правителството на ГЕРБ беше почти договорено създаването на специален зелен фонд, в който да постъпват не само средствата от "зелената добавка", но и част от приходите от продажбата на CO2 квотите. От края на миналата година България продава т.нар. безплатни квоти за въглеродните емисии по Европейската схема за търговия с емисии. За 2012 г. приходите са около 22 млн. евро. Част от парите от квотите постъпват директно в бюджета и той може да прави каквото поиска с тях. Ако с бъдещия закон за климата се реши по-голяма част да отива за изплащане на преференциалните тарифи, може да се намери допълнителен източник на средства за около 50 млн. лева годишно (цената на квотите падна драстично в последните месеци).

Владимир Аличков от Българската фотоволтаична асоциация предлага още по-оригинална схема. На ВЕИ производителите да се плащат само 90% от преференциалната цена, а останалите 10% те са длъжни да продадат на пазара. За това им се издава зелен сертификат, срещу който те получават допълнителни плащания от средствата от продажбата на CO2 квоти. Това, освен че ще намали разходите за потребителите, приучава и ВЕИ производители да излизат на пазара. Зелените сертификати освен това могат да се търгуват и в чужбина, което допълнително може да свали натиска върху цените в България. 

Приходите от продажбата на квотите едва ли ще стигнат, за да се запълни дефицитът. Дори и зелената добавка да се увеличи малко (тройно повишение, както иска НЕК, е очевидно немислимо), дефицит ще остане пак - до десетина процента. Тук вече част от тежестта трябва да понесат и самите инвеститори. Недостигащите пари може да бъдат записани като недовзет приход, т.е. средствата да бъдат изплатени след няколко години. Ако срещу това си съгласие те получат специални гаранции, ще могат да предоговорят условията по кредитите си с банките, без това да води до фалити и големи сътресения не само в енергийната система, но и в банковата.

В бъдеще зелената премия (т.е. разликата между пазарните цени и преференциалните тарифи) ще пада и изплащането на парите ще стане по-лесно.

Това е по-логично и умно решение и за потребителите, и за инвеститорите вместо тежкия държавен юмрук. То е по-добро и от поредицата ad hoc действия, на които се нагледахме в последните две години и които само създадоха повече хаос. Или, ако ползваме отново "Семейство Мейзга", да не става така, че "гоним по вода и суша оня, който духа".