Звездата, която беше изпусната

А те са повече от абсурдни - всяка година Институтът по астрономия започва работа с недостиг на средства за заплати и за издръжка на сградите и техниката. Според изчисленията на ръководството 250 хил. лв. не достигат за минимално покриване на всички нужди. Получава се парадоксът, че институтът печели проекти и средства за модернизация, но няма как да ги използва ефективно, защото му липсва базовото финансиране. Обсерваторията има нужда от основен ремонт, но парите стигат само за козметични поправки на пораженията след зимата. Не минава и без битовизми - неизчистен път през зимата, липса на интернет, падащи покриви. Така към края на всяка година обсерваторията е застрашена от затваряне. Това, освен че поставя в унизително положение учените и персонала, застрашава и апаратурата, която между другото е най-голямата инвестиция за наука, направена наведнъж в страната (преди повече от 30 години). България губи и надеждността си като партньор по международни научни проекти. Причината обсерваторията да не е затворила досега са оптимизираният до минимум бюджет, обидно ниските заплати и от време на време доброто настроение на Бойко Борисов. И инцидентни акции като тази с футболния отбор "Роженските мечки", която успя да привлече вниманието на медиите.

Тъжното в случая е, че това се случва в един от по-скоро успешните институти на БАН. Учените там кандидатстват активно по проекти, имат силна научна дейност и добър имидж сред международните си колеги. Съставът и разходите изглеждат максимално оптимизирани, има и достатъчно млади хора, на които да им се занимава с астрономия. Обсерваторията има потенциал да бъде и успешен туристически обект - в момента има около 15 хил. посетители на година, като приходите от тях са около 30 хил. лв. (билетът за възрастни е 2 лв., за деца - 1 лв.). Там се организират и ученически и студентски школи по астрономия. Рожен е всъщност най-големият астрономически комплекс в Югоизточна Европа и в него работят и чужди учени.

А следващата година?

Инцидентното отпускане на пари на края на годината може би замазва за малко положението, но не предлага истинско решение на проблема. Планираната субсидия за БАН за следващата година е колкото за 2012 г. Средствата се разпределят между всички институти по-скоро по количествени критерии като брой персонал и сгради за издръжка. От тази година бяха въведени качествени фактори като публикации в престижни списания и участия в проекти, но техният дял не е достатъчен, за да помогне на добрите звена. Тоест Институтът по астрономия ще получи точно толкова, колкото тази година, и през октомври пак ще му останат под 14 хил. лв.

"Бих се отказал и за три месеца от заплатата си, но това не е начинът", споделя 29-годишният Григор Николов, който от една година живее и работи в обсерваторията в Рожен. Той предпочита да говори по-малко за финанси и повече за научна работа. Разказва, че изследва звездни куполи, а се е запалил по астрономията от списание "Андромеда", което намерил като ученик. Изрежда и някои от по-големите постижения на учените в Рожен - преди при години там са открили извънслънчева планета, а почти една пета от избухващите звезди са намерени по време на техни наблюдения.

За учените решението на проблемите им е в прилагането на Националната пътна карта за научна инфраструктура. Тя беше приета от Министерския съвет през 2010 г. и определя няколко важни за обществото научни области, които да бъдат развивани приоритетно. Един от избраните за тази пътна карта проекти е Астрономическият център за изследвания и образование. Идеята е да има консорциум около Рожен между института на БАН, двете му обсерватории, Софийския и Шуменския университет. "Ще бъде гарантирано нормалното финансиране за развитие на науката, няма да инвестираме времето си в търсене на спасителни средства, а ще можем да се концентрираме в научните изследвания", споделя плюсовете доц. Таню Бонев, директор на института. Според него финансирането може да идва както от бюджета, така и от проекти и публично-частно партньорство. Някои от учените в Рожен намират решение и в това обсерваторията да бъде обявена за обект с национално значение и да получава средства директно, а не от общия бюджет на БАН.

Във всички случаи има нужда от по-активна роля на правителството и Народното събрание - те са тези, които могат да контролират по-стриктно Централното управление на БАН и начина, по който то управлява бюджета на академията. Пожизнените възнаграждения за академици и член-кореспонденти например, където отиват немалко средства, са просто постановление на Министерския съвет, което има как да се отмени. Управляващите могат да инициират и икономически анализ на всички звена в БАН и да настояват за разпределяне на субсидията спрямо резултатите. Факт е, че България отделя изключително малко средства за научноизследователска и развойна дейност, но аргументите, че те няма смисъл да се наливат в нереформирани структури, също са валидни. От друга страна, отчетът на БАН за 2012 г. беше приет единодушно в Народното събрание, което би трябвало да означава, че народните представители нямат възражения срещу случващото се в академията.

Пред "Капитал" финансовият министър Симеон Дянков повтори тезата си, че според примера на други държави има смисъл от структури като БАН в определени направления. Според него едното е свързано с развитието на тежки науки като химия и физика, които изискват големи инвестиции, а университетите не могат да си ги позволят, а другото направление са научни институти, които са свързани с развитието на българският език, етнос, археология. "Така наречените меки социални науки като икономика, социология и т.н. са достатъчно добре застъпени и в университетите", допълни Дянков, който си представя реформата в БАН в тази посока. ("Капитал" изпрати въпроси по темата и до Министерството на образованието, младежта и науката, но до края на редакционното приключване на броя не получи отговори).

Според проф. Иван Недков, научен секретар на БАН, реформата в академията вече започва да дава резултати. За него тя се изразява в насочването на науката към обществото и въвеждането на нови направления като енергийни ресурси и нанотехнологии. Недков смята, че съществува "неразбиране на мястото на академията" - счита се, че тя трябва днес да даде резултат, а учените всъщност работят за по-дългосрочни цели.

"Нито една звезда не трябва да бъде изпусната", поръча в сряда премиерът Бойко Борисов на директора на Института по астрономия. Това, което той изпусна обаче, е да насочи дебата за промените в БАН в по-конструктивна посока - така че след една година да няма нужда от спасителни акции с краткосрочен ефект.

Преглед на оригинала