Заличен от комисията

"Много е трудно да достигнем до виновните лица, казва по този повод Евтим Костадинов. През годините архивите на ДС са минали през различни ръце и е почти невъзможно по административен път да достигнем до тях, твърди председателят на комисията и признава, че не е подписвал подобен акт. Ако трябва да се търси наказателна отговорност, казва Костадинов, трябва да се сезира прокуратурата и тя да разследва, но и това не се случвало досега.

На нарочна пресконференция служебният премиер Марин Райков изказа съмнения в действията на комисията. Той директно изрази недоверие, че извадените документи са достатъчни, за да се обяви принадлежността на Божан Димитров като съпричастен към ДС. Всъщност това е една тема, която се експлоатира от самото приемане на закона за досиетата. Трябва да се каже още, че няма човек, който да е спечелил дело в съда срещу комисията по този параграф. Според министър-председателя в документите, които комисията е разкрила, няма изрично съгласие от Божан Стоянов да сътрудничи на бившата ДС, нито каквато и да било следа за сътрудничество. Той нарече темата с досиетата част от

"Чалгата на прехода"

и си запази правото да промени мнението си, ако се намерят автентични доказателства за дейността на зам.-министъра на икономиката. В публикуваното съобщение на комисията по досиетата сред откритите документи за Божан Стоянов са регистрационна бланка, лично дело, картон образец №4, на което са изписани името и псевдонимът Младенов, каквато е била практиката за документооборота на ДС. Според закона за досиетата те са достатъчни, за да се обяви името на сътрудника.

Самият Божан Стоянов старателно избягваше конкретния отговор на въпроса бил ли е сътрудник на органите на тоталитарния режим преди 1989 г. Случаят с агент Младенов обаче има и друга проекция - това означава, че

Няма гаранция

че между проверените до края на 2010 г. за участие в изборите 50 071 души 29 205-те, които са заемали или заемат публични длъжности, и още допълнително проверени 1304 души при допълнителни кадрови промени, няма още агенти на ДС. (Данните са от доклад на комисията до Народното събрание през 2011 г.) Тоест вместо обявените 6387 души от комисията по досиетата за този период сътрудниците на ДС да се окажат значително повече.

И още - няма гаранция, че дори и сега, когато по-голяма част от  архивите на МВР и службите са предадени в хранилището на комисията в Банкя, няма да има такива случаи. Защото не е ясно дали стриктно е изпълнен законът и всички документи са там. Според източници от вътрешното министерство, когато са предавали архивите на ДС на комисията по досиетата, в приемо-предавателния протокол не са били описани поименно всички документи, както пише в закона.

Целият архив е бил описан на едро - 20 сандъчета от този архив, 39 сандъчета от това управление и т.н., твърдят източниците. Това естествено не позволява да се направи коректен опис на документите на ДС, които са се съхранявали в архива на МВР. Отлично информирани източници твърдят, че от архива на служба "Военна информация", бившото Разузнавателно управление на министерството на народната отбрана (познато като РУМНО), например са предадени едва 2000 архивни единици вместо общо 9000. Евтим Костадинов потвърждава тези данни: "От 2009 г. водим кореспонденция със служба "Военна информация", но те и досега не са предали архива си

На комисията въпреки закона."

Всъщност парадоксът е, че премиерът на практика обвинява членовете на комисията в престъпление по чл. 284а от НК, който предвижда лишаване от свобода от три до шест години и глоба до тридесет хиляди лева за длъжностно лице от състава на комисията по досиетата, което разгласи информация или разпространи документ в нарушение на закона.

Марин Райков е и първият високопоставен човек в държавата с изключение на президента Георги Първанов (сам той агент Гоце на ПГУ на ДС), който поставя под съмнение проверката на комисията, откакто тя съществува. Сигурно има гледна точка, от която темата за досиетата изглежда като част от "чалгата на прехода". По нея са се упражнявали с елементарни аргументи и са пели фалшиво много хора.

В същото време обаче темата за досиетата е нещо доста по-важно - тя е опит да се стигне до поне малка справедливост за пострадалите от репресиите на най-зловещия орган на тоталитарната власт. Дебатът около отварянето на досиетата може и да е част от "чалгата на прехода", но самият процес на осветляване на зависимостите, така че всеки да разполага с информацията, нужна да направи морална оценка на хората във властта, е нещо много важно.

И държавническият подход в случая е да се види структурният проблем и да му се намери решение. В случая служебното правителство може просто да предаде всички архиви на комисията по досиетата, а ако смята, че тя не работи добре, да изработи предложения за промени в законите, които да остави за следващия парламент. Другото е политическа чалга.