Държавата вдига екобариерата пред "Южен поток"

По време на обсъждането във Варна от проектанта "Газтек" уверяваха, че шумовото ниво ще нарасне с едва 2.6 децибела при норматив 45 децибела.

При изграждането на газотурбинните агрегати се вземат изключително много мерки за обезшумяване, но при мащаба на проекта това ще е доста трудно - става дума за четири турбини (от които три ще работят постоянно) с общо 134 хил. конски сили, което е мощността на Boeing 747 при излитане. Например приемният терминал на "Син поток" - газопровода между Русия и Турция се намира на 38 км по права линия от центъра на турския град Самсун. В същото време инсталациите на далеч по-големия "Южен поток" са само на 10 км от центъра на Варна (пак по права линия).

Компресорната станция "Бреговая", от която започва газопроводът "Син поток" към Турция. Фотограф : Капитал Daily

От Министерството на околната среда и водите обясниха за "Капитал", че постъпилите въпроси и становища "са взети предвид от компетентния орган при подготовката на проекта на решение по ОВОС". Това обаче очевидно не включва изместването на компресорната станция по-далеч от жилищните квартали.

След одобрението на екооценката на "Южен поток" Галин Генчев от Варна казва, че хората от региона мислят да обжалват, да водят съдебни дела, "даже да протестираме".

Защо точно край Варна?

"Вижте, аз имам къща в района и естествено защитавам интересите си, казва Минков. Но такива са още няколко хиляди души. Погледнете и картите - районът, в който излиза газопроводът, е най-гъсто заселения след София и Пловдив. Защо точно тук трябва да излезе толкова мащабен проект?"

В първоначалните планове за "Южен поток" бяха посочени още няколко алтернативни входни точки - южно от Бургас, карай река Камчия и край Крапец. Първият вариант е отпаднал поради оскъпяването на проекта заради необходимостта на газопровода да премине през Стара планина. Вариантът с Крапец пък е бил отхвърлен заради сеизмиката на региона, а този за Камчия поради негативния социално-икономически ефект върху туризма в региона.

"Ако мотивът "Южен поток" да не излиза край Крапец е, че там е земетръсна зона, то какво тогава да кажем за земетресението, което се случи в региона на Варна - Провадия преди три седмици", казва Минков.

По-любопитен е случаят с Камчия. Входната точка на газопровода се е очаквало да бъде на около три километра от последните хотели. "Но там има руски инвеститори", казва друг варненец, пожелал да остане анонимен. Подозренията на местните са се засилили заради присъствието на Тодор Батков по време на обсъжданията на ОВОС във Варна. Батков е известен с това, че е консултант на три фирми, които успяха да придобият над 2000 декара гори в района на Камчийски пясъци и имат инвестиционни намерения за изграждане на курорти. Адвокатска кантора "Батков и сие" обаче обслужва правно "Южен поток", така че присъствието на известния адвокат във Варна може да се дължи на тази причина. Дребна подробност е, че "Левски", собственост на Батков, се надява да привлече "Газпром" като спонсор на клуба. Батков не бе открит за коментар, но близки до него твърдят, че би било инсинуация да се обяснява изборът на трасе с неговата собственост.

По-вероятната причина за избора на трасето е, че там вече минава тръбата на газонаходището край Галата. Неговата компресорна станция, която е още по-близо да жилищните квартали, се дава за пример както от противниците, така и от привържениците на "Южен поток". Първите твърдят, че макар инсталациите на "Мелрозуз" да са многократно по-малки от очакваните при "Южен поток" и почти да не работят, шумът от тях се чува вечер. От "Южен поток" обаче твърдят, че първо щом е нямало проблем за "Мелроуз", защо сега трябва да има проблем при тях и че са взели всички възможни мерки за обезшумяване.

Има ли алтернативи?

Компресорната станция на "Южен поток" всъщност няма проблем да се изгради по-далеч - в първоначалния план тя беше разделена от приеманата станция. Околността не е много благоприятна за намиране на удобно място, тъй като селата и вилните зони са нагъсто. Единствено около базата "Форт Родни балкани" има територия, която не е урбанизирана. Въпреки това технически не е проблем компресорната станция да бъде изтеглена навътре в територията на България. Например частта от "Южен поток", която ще се влива в българската газопреносна мрежа, ще ползва компресорната станция на Провадия (т.е. на 40 км по права линия от Черно море). Преместването на съоръжението обаче вероятно ще оскъпи проекта, тъй като трябва да се увеличи мощността на компресорните станции в Русия.

Като цяло според еколози проектантите на "Южен поток" са се съобразявали с екологичните изисквания и освен проблема с компресорната станция проектът няма особени проблеми. "Очевидно е, че изборът на компресорната станция се е водил само от технически съображения и то обслужва интересите на една частна руска компания, но нас, няколко хиляди хора, които живеем в региона, никой не ни е питал за нашия здравен или финансов интерес", смята Минков.