Депутати с куп идеи за защитата на длъжниците

Четири проекта за промени в ГПК предвиждат по-големи права на хората с просрочени дългове

Най-абсурдно е предложението на червения депутат Страхил Ангелов, което ще откаже банките да дават ипотечни заеми

Весела Николаева

Най-абсурдно е предложението на червения депутат Страхил Ангелов, което ще откаже банките да дават ипотечни заеми © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Защита на длъжниците, които са просрочили връщането на дълговете – с това са се заели няколко депутати от различни партии, които за последния месец са внесли общо четири проекта за промени в Гражданския процесуален кодекс (виж карето).

Основната част от тях засягат воденето на изпълнително производство, т.е. начините кредиторите да събират забавените плащания. Някои от предложенията бяха определени от юристи като откровено популистки и опасни, други – като разумни, но със сигурност в голямата си част те не решават много от важните проблеми, смятат експерти.

Вълната от идеи

Първото внесено предложение от 15 април е на група депутати от ГЕРБ и засяга защита на вземания, които не могат да бъдат секвестирани, въвеждането на електронен запор на сметки, както и по-строго наказание на частни съдебни изпълнители при тежки нарушения. Следващото е на Георги Кадиев и Борис Цветков ("Коалиция за България") от 29 април – с него се предлага възможност за обжалване на цената при публични продажби и по-нисък праг като депозит за участие в тях на кандидат-купувачи.

Последните два проекта са от 8 и от 9 май, единият е на червения депутат Страхил Ангелов, който също засяга минималните цени за продажба, възможностите за обжалване и спиране на производството, отпадане на правото на банките да вадят изпълнителен лист по съкратена процедура. Но съдържа и най-абсурдното предложение - дори един имот да е ипотекиран по заем, кредиторът да не може да си го вземе, ако е единствен за длъжника.

Двама независими депутати – Румен Йончев и Светлин Танчев (иначе откъм "България без цензура"), предлагат изобщо да отпадне съкратената процедура, от която в момента могат да се възползват банки, държавни и общински ведомства.

Забрана на ипотечните заеми

Депутатът Страхил Ангелов, станал известен преди няколко месеца с посещение в Сирия по покана на правителството на Башар Асад, се е заел от няколко месеца да се бори с частното съдебно изпълнение. През март той предложи промени в Закона за ЧСИ с искането таксите им да бъдат силно намалени и да им се забрани да събират вземания на държавни и общински дружества, които да се дават единствено на държавните изпълнители. Още тогава той се закани, че това няма да е единственото му предложение и ще поиска отмяна на правото на банките бързо да продават обезпеченията си по лошите кредити.

Сега обаче депутатът надминава в пъти заявката си. Предлага ипотекирано имущество да не може да се продава, ако е под границата, определена като жизнен минимум. Това включва единствено жилище. Така всеки длъжник ще може да прехвърли другата си собственост и банката никога няма да има обезпечение. На практика законовият текст ще откаже банките от ипотечното финансиране. Липсата на обезпечение би оскъпила заемите, а оттам ще се отрази на целия жилищен пазар.

Все по-бавно

В проекта на Румен Йончев и Светлин Танчев, които преминаха към "България без цензура", има предложение да отпадне изобщо правото на държавни, общински учреждения и банки да си вадят изпълнителен лист на база счетоводни книги, без да водят пълно съдебно дело. Това право е разписано в чл. 417 от ГПК. В проекта на Страхил Ангелов е записано отпадането да е само за банките.

Друго предложение, което ще забави процедурата, е свързано с опциите за обжалване.

Идеята на Кадиев и Цветков е при продажба на имот цената да може да се обжалва и всяка от страните да може да поиска становището на независим оценител. Кадиев коментира, че е говорил с доста хора и смята, че потребителите имат нужда от подобна защита, тъй като има случаи жилища да се оценяват и на 30% от стойността на ипотеката. Пред "Капитал Daily" той посочи, че предложенията му за промени не са големи, но в хода на обсъжданията могат да се направят и други.

В частта за обжалването притесненията на юристи са за силно забавяне при събирането на вземанията и допълнителното им оскъпяване. "Ние принципно подкрепяме възможност за обжалване, друг е въпросът дали трябва да е точно оценката", коментира частният съдебен изпълнител Георги Дичев, който е и председател на Контролния съвет на Камарата на ЧСИ. Той припомни, че в предишния ГПК, действащ до 2008 г., е имало голяма защита на длъжника и възможности за обжалване, които са бавели процеса с години. Според Дичев, ако предложението за промяна бъде прието, това ще има тежки последици и за длъжниците, и за кредиторите.

Дичев отбеляза, че тяхната гилдия има комплексни предложения и би могло да се помисли и върху тях – например минималната цена да не е по-ниска от данъчната оценка, длъжникът да има право да поиска мнението на независими експерти – един посочен от него, по един от кредитора и от съдебния изпълнител. "Не може жалбата да спира автоматично изпълнението. Иначе всеки ще пуска жалби", коментира друга част от предложенията Дичев.

Идеята за обжалване на оценката беше критикувана и от адвокат Димитър Влаевски от дружество Schoenher в София. "Не мисля, че е добро предложение да се обжалва оценката. Очевидно длъжникът дължи тези пари и това само ще бави процеса", коментира той. "Ако някой актив е с много занижена оценка, винаги ще има много кандидати и цената ще се качи при търг", смята Влаевски. Той добави, че ако в Камарата на ЧСИ наистина има доказателства за много жалби, свързани със занижени оценки, е добре да се мисли за подобни промени в ГПК, но ако се правят самоцелно, това ще е безсмислено забавяне при събирането на вземания.

Юрист от кантората на друг съдебен изпълнител напомни, че проектът за сегашния ГПК, изготвен през 2007 г., е премахнал възможността да се обжалва оценката, за да може процесът да се ускори. Юристът, който помоли да не бъде цитиран, обясни, че ускоряване на изпълнителното производство е било поето като ангажимент от България към МВФ и Европейския съюз. "Сегашната идея зачерква тези усилия и връща най-важната част от гражданския процес с години назад – едно съдебно решение си остава лист хартия, ако не може да бъде изпълнено ефективно със средствата на държавната принуда", обясни експертът.

Какво следва

По повод внесените проекти представители на банковия сектор посочиха, че когато има конкретни предложения за промени, разглеждани в съответни комисии в Народното събрание, тогава биха могли да коментират. Това едва ли ще се случи преди изборите за европарламент (25 май).

Председателят на Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев каза пред "Капитал Daily", че не би могъл да коментира предложенията, защото е в предизборна кампания до 25 май. Преди време Цонев публично е заявявал, че е против отмяна на правото да се вади изпълнителен лист без дълга съдебна процедура.

"Изключително голяма промяна, изцяло популистка и да се приеме без становище на съдебната система, Министерството на правосъдието, адвокатски колегии, Камарата на ЧСИ и бизнеса, е абсурдно", каза адвокат Влаевски по повод идеите на Ангелов и на независимите депутати. Според адвоката сегашният ГПК може да има много слабости, но направените дотук предложения не ги решават.

Основните промени (по хронология на внасянето)

ГЕРБ (15 април)

- Съдът назначава служебен представител (адвокат) и ако длъжникът не се е явил да получи уведомлението в срок. Сега представител се назначава при липса на регистриран постоянен и настоящ адрес.

- Банките да са длъжни да проверяват дали искането за запор ще засегне несеквестируеми доходи и ако е така – да отказват блокирането им. - До месец след приемането на промените правосъдният министър и управителят на БНБ приемат изискванията за въвеждането на електронен запор. - Най-тежкото наказание за частен съдебен изпълнител става отнемане на правата завинаги. Сега е до пет години.

- При разпореждане на юридическо лице с права върху собственост на недвижим имот на нотариуса по сделката се представя протокол за прието решение от управителен орган за разпореждането. (предложение срещу кражбата на фирми)

Георги Кадиев, Борис Цветков (КБ, 29 април)

- Цената за продажба на имущество да може да се обжалва. Сега ГПК не го позволява. - Длъжник, кредитор и съдебен изпълнител могат да поискат оценка от независим оценител за продаван имот. - При продажба на вещи, ако няма кандидати, се прави търг с начална цена поне 70% от първоначалната обявена. Сега е 50%.

- Задатъкът за участие в търг за имот да бъде 5% от началната му цена. Сега е 10%.

Страхил Ангелов (КБ, 8 май)

- Отпадане на възможността банките да вадят изпълнителен лист на база счетоводните си книги. - Съдебният изпълнител да може да дава нов срок за доброволно плащане на дълга. Сега той е 2 седмици и не се удължава.

- Длъжникът може да обжалва началната цена за продажба на имоти и вещи и с това да спира продажбата на имущество. - Освен с решение на съда продажбата да може да се спре и с жалба, ако длъжникът смята, че имуществото не бива да се секвестира и ако не е уведомен по правилата (и в момента ГПК го позволява). - Ипотекирано имущество не може да се продава, ако е под границата, определена като жизнен минимум. Това включва единствено жилище. Сега ипотекирано имущество може да се продава. - Изпълнението се спира, ако длъжникът внесе 10% от дълга, за юридическите лица – 40%. Сега сумата е 30% за физически, за юридически няма уточнение.

- Началната цена за продажба на вещи и имоти е поне 75% от оценката им. Сега тя е точно 75%. - За определяне на стойността се назначава вещо лице. Сега това не е задължително. - Взискателят да не може да пази описани вещи. - Повторен търг за непродадени вещи да е с начална цена поне 50% от първоначалната. Сега тя е точно 50%.

- При повторна продажба на имот началната цена да е поне 80% от първата. Сега е точно 80%.

Румен Йончев и Светлин Танчев (9 май)

- При връчване на уведомление трябва да се удостовери с подпис на лице, което не работи за съдебния изпълнител. - Съдът назначава служебен представител (адвокат) на длъжника.

- Да се налага глоба от три минимални заплати на служител, който не е връчил уведомление по правилата. - Изцяло да отпадне възможността за вадене на изпълнителен лист по съкратена процедура за банки, държани и общински ведомства. - Съдебният изпълнител да нарежда спиране на продажба и вдигане на запор в деня, в който е уведомен, че трябва да го направи. Сега няма точен срок. - Оценката на вещи и имоти да може да се обжалва.

- Ако съдебен изпълнител не приложи незабавно указания на съда, се глобява с по една минимална заплата за всеки ден забавяне. - Решения на окръжни съдилища по жалби да се обжалват и пред съответния апелативен съд. В момента ГПК не предвижда такава възможност. - Изпълнението по събиране на дълговете се спира с подаване на жалба. В момента спирането е само с решение на съда.

- Стойността на движимо имущество за продажба да се определя от вещо лице. В момента това става само по искане на някоя от страните.

- Търговете за продажба да се водят само от служители на съда с поне 10 години юридически стаж. Сега такова изискване няма.