От какво образование имамe нужда

доц. Петко Русков, директор "Академични програми" на Джуниър Ачийвмънт България:

1. Иновативно и гъвкаво, съобразено с пазара.

2. С отчитане на нуждите и ресурсите на всички заинтересовани групи и по-голяма автономност, за да се толерира креативността и предприемаческата инициатива на преподавателите.

Ваня Никова, консултант облачни решения, CloudSigma, и член на сдружение "Тук-Там":

Имаме нужда от учители-лидери, които не просто си покриват материала, а учат ученици и студенти да развиват аналитично и критично мислене. Масовата липса на такъв тип мислене води до масова манипулация на населението.

Бела Станкова, директор "Обучение и развитие", Телерик:

1. Образование, което вдъхновява; което стимулира критичното мислене, задаването на въпроси, търсенето на отговори. Образование, в което ролята на ученика не е пасивна или маловажна, а напротив – нужна ни е нова образователна система, която поставя в центъра учениците, техните потребности и интереси. В същото време много е важно учебният материал да е актуален, да подготвя учениците, ако не за бъдещето, то поне за настоящето. Да има практическа насоченост, така че децата да престанат да наизустяват отговори на въпроси, каквато е практиката сега.

2. Необходими са сериозни инвестиции в образованието, за да има по-добри учебни бази, както и да бъдат привлечени млади хора към учителската и академична професия. Необходими са и повече млади хора, за които преподаването е призвание, на което да се посветят. Трябват ни учители с модерни разбирания, мотивация за промяна на системата, които с готовност да прегърнат нови идеи. Учители, които вдъхновяват.

Целта на образованието трябва да бъде да мотивира младите хора да повярват в себе си, в способностите си, да мечтаят смело, за да могат да заявят своето място в слабото ни все още гражданско общество.

Мариана Банчева, Институт за прогресивно образование:

Колкото различна искаме да бъде България след 15-20 години, толкова по-различно трябва да бъде образованието. Но не тогава, а сега. И този отговор предполага различие във всички ключови аспекти - цели, методология, управление, организация, учебно съдържание (вкл. учебни часове и програми), квалификация (отново като съдържание и начин на предоставяне), участие на ключовите заинтересовани страни, финансиране, оценяване. Марта Джалева, учител по български език и литература:

1. Да се направи нормативна уредба, с която да е възможно хора до 40 г., които имат желание, да придобиват за 3-4 месеца педагогическа правоспособност. В длъжностната характеристика на директорите да бъде включено задължението да квалифицират учителите - засега квалифицираният учител е неудобен. Да има различни форми на учене по предмет и ученикът да може да избира дали да учи с учител в час или да работи по задача от същия материал в група и да представя резултатите си, които да бъдат оценявани.

2. Практически промени в образованието идват от организации, които не са свързани пряко с МОН. Затова можем да вземем добри практики на съвместна дейност на Министерство на образованието с организации на родители, бизнеса и НПО в други страни. В момента в САЩ родителите могат да получат разрешение от официалните органи за създаване на училище, в което наред със задължителното за страната образование 50 процента е по тяхно предложение, като те намират учители и участват в писането на програмите. Също много ценен е опитът на Германия, Испания, САЩ за участие на бизнеса във висшето образование, като финансират специалности и отделни проекти и изпитите са конкретна дейност в дадена област, която практически се прилага.

проф. Николай Денков, Факултет по химия и фармация, Софийски университет:

1. От образование, което учи децата и младежите да осмислят информация и вземат решения, да участват конструктивно в дискусии и да работят в екип, да се адаптират към постоянно променящата се среда. Системата на образованието трябва да интегрира две много различни функции - да подготвя елитни специалисти (без тях няма развитие) и да приобщава всички останали (за да не изпаднат от развитието). Трябва да има конкретни мерки за засилване и на двете функции - те са много различни като цели и форми, но не си противоречат, а се допълват. Горното означава, например, че специализация в ранна възраст (10-12 г.) е желателна за най-изявените деца - математици, художници и т.н., за да развиват своя талант. Но за останалите деца специализацията не е желателна до 15-16 г., защото те трябва да развият и затвърдят базовите умения, които са необходими за тяхната бъдеща специализация и адаптация.

2. Като работим заедно за дефиниране на ясен дългосрочен план за действие и за неговата реализация. Без конструктивно партньорство между държавата, водещите образователни институции, бизнеса и гражданските организации, това няма как да стане. Засега този процес не върви добре, главно по вина на държавните институции, които трябва да го организират и да го превърнат в правна рамка със съответното организационно и финансово осигуряване.

В училищното образование трябва да се повишат значително средствата и усилията за привличане на млади качествени учители. Във висшето образование трябва силно да се повиши фокуса върху качеството на обучението (измерван на изхода от системата) и реализацията на завършващите.

Александър Александров, вицепрезидент по финанси и администрация, Американски университет в България:

1. Най-стряскащото е, че не знаем от какво точно ще имаме нужда след 15 години. Но осъзнаването на този факт ни подсказва и решението. Не трябва да правим специалисти по сега съществуващите позиции или технологии, а да направим така, че нашите завършили да имат уменията, които ще им трябват, за да са успешни след 15 години.  Затова трябва да се набляга на критично мислене, креативност, комуникативни умения, умения за работа в екип, умения за разрешаване на конфликти и подобни. Ако един завършил има т.н. "меки умения", той може да научи новата технология на (все още несъществуващата) социална мрежа, или нов програмен език, или новите технологии за задвижване на превозни средства.

2. Трябва да обучаваме мислещи хора, които да могат да анализират, синтезират и прилагат в практиката огромното количество информация, която ни залива ежедневно.  

Цветан Цветански, председател на УС на Център за образователни инициативи:

1. Гъвкаво, ориентирано към уменията, екипността, даващо възможност за изява, мобилност, подмладено. 2. Държавата да зададе рамката - стандарти и закон - в посочената последователност и да предостави повече автономия - програмна и финасово-стопанска. МОН - мониторинг, оценка, контрол (отново в посочената последователност), както и публичност на резултатите от горните дейности. д-р Георги Няголов, Факултет по класически и нови филологии, СУ:

1. От качествено образование. Как обаче да дефинираме това понятие? Различните заинтересовани страни в областта на образованието имат различно виждане по този въпрос: а) от гледна точка на централната власт, качественото образование осигурява максимална заетост на завършилите и им позволява да създават максимална добавена стойност, за сметка на минимални държавни инвестиции; б) от гледна точка на педагозите и хората занимаващи се с научна и развойна дейност, качественото образование е свързано с най-новите тенденции и открития в световната наука; в) от гледна точка на работодателите, качественото образование осигурява адекватни професионални умения и знания, в съзвучие с нуждите на пазара на труда; г) от гледна точка на гражданското общество, качественото образование формира социално отговорни, социално ангажирани и проактивни граждани; д) от гледна точка на самите обучаеми и семействата им, качественото образование е достъпно и им предоставя не само адекватни професионални умения, но също и основните/ преносимите умения непрекъснато да се адаптират, квалифицират, преквалифицират и израстват в условията на един непрекъснато променящ се свят. Макар и тези аспекти на качественото образование да изглеждат разнопосочни, те могат и трябва да се интегрират в една обща визия, една обща философия за основната цел на образователната политика.   

2. Начинът за постигане на тази обща визия за качествено образование, нейното прецизиране и превръщане в конкретна, но същевременно гъвкава, "пътна карта" за качествени реформаторски политики е създаване на силна централна консултативна структура, в която равнопоставено да участват всички заинтересовани страни - централна власт, работодатели, учебни заведения, обучаеми, гражданско общество и др. Всичко това е невъзможно без добросъвестното участие на централната власт. Тази структура трябва да действа в условията на максимална прозрачност, отвореност и отчетност, както и в отлична комуникация с непредставени в нея институции и граждани. Тя трябва, не само да създаде и актуализира визията за качествено образование, и да я превърне в конкретни приоритети и политики, но също така да гарантира тяхното прилагане от всяка централна власт. Това е необходимо, за да се постигне баланс между дългосрочното естество на инвестициите и реформите в областта на образованието и краткосрочните политически хоризонти, с които работи изпълнителната власт.   

Милена Ленева, "Заедно в час"

1. Свободно - да се регламентира възможността за алтернативи в образованието и избор на родителите.

2. Мобилизиране на всички - родители, учители, деца в промяната. Всеки, който иска такава промяна, да намери мястото си в нея.

Борис Рангелов, студент, СУ

1. Трябва ни спешна образователна реформа, трябва да променим философията. Обучението, което ни е нужно днес, включва и гражданско образование като задължителен предмет в училище. Тази стъпка би помогнала за излизане на страната ни от кризата – политическа, икономическа, морална и културна, в която се намираме. Гражданска съвест и съзнание се възпитават, затова точно училището е призвано да го направи.

2. Достигането на обществен консенсус за фундамента на образователната ни система е начинът, по който можем да постигнем трайна промяна. Невъзможността да получим ясна реакция от институциите спира този процес.

проф. Анастас Герджиков, зам.-ректор на СУ

1. Качествено и конкурентоспособно образование. 2. Във висшето образование можем да го постигнем като стимулираме качественото образование, включително чрез диференциация на висшите училища и сериозни финансови стимули за най-добрите. И понеже качественото висше образование е тясно обвързано с качеството на научните изследвания, е нужна диференциация и финансово стимулиране на университетите и за високи научни резултати.

Качеството на образованието може да се измери чрез резултатите от акредитациията, класирането в рейтинговата система, реализацията на завършилите и т. н. Качеството на научните изследвания се измерва с броя на публикациите и цитатите, лесно достъпни в научните бази данни, и с други наукометрични показатели. Ако направим това, ще стимулираме висшите училища да повишават качеството на образованието, ако не, ще ги стимулираме да повишават единствено броя на студентите. Рене Томова, консултант, Eleven: 1. От по-отворено и широко скроено образование. От това да имаме повече вяра в децата, че могат да експериментират със себе си и с знанието. Имаме нужда да научим децата да мислят критично, системно, комбинативно и латерално. Нямаме нужда да им тъпчем главата със знания. Моделът, в който ученикът е просто един реципиент, в чиято глава наливаме знание, е ретрограден. Децата трябва да се научат сами да формулират проблемите, да търсят възможните решения, да пробват, да се провалят и да пробват пак докато успеят.

2. На първо място цялото ни общество трябва да има общи ценности. Дали ценностите ни са "Учи мамо, за да не работиш - разбирай изкарвай само шестици по всички предмети и не е нужно много много да мислиш" или са "да учим, за да направим мястото на което живеем, хората, с които живеем и живота си по-добри по най-добрия начин, който към момента ни е известен" е въпрос на избор. И този избор определя как ще вървим нататък.

д-р Ангел Марчев, факултет "Управление и администрация", УНСС:

1. Образованието на одухотворения и активен студент. Елитарно (на първо място) образование, в което упорът е върху развиване на универсални умения и преподаване на принципи вместо факти. Образование, създаващо бизнес.

2. Упор върху активните методи за обучение. Висока степен (над 70%) изборност на студентите за повече вътрешна конкуренция. Опростяване на всички видове вътрешно- и външно- административни регулации. Висока степен на автомомия на преподавателя. Съществена, осъзната и преднамерена промяна на ролята на преподавателя от систематизатор на знания към мотиватор на студентите. Всеки преподавател, катедра, факултет, ВУЗ трябва да е бизнес инкубатор.

Цветелин Биков, "Заедно в час":

1. От образование, което поставя във фокуса на системата успеха на всички ученици без значение от техния социално-икономически статус. Необходимо е сега образователната система да вярва и развива потенциала на всички деца в България, а не да ги разделя на можещи и неможещи.

2. Като показваме все повече положителни примери за промяната в образователната система, която се случва тук и сега. Има много млади и мотивирани учители, които доказват, че всяко едно дете може да постига невероятни успехи. Необходими са конкретни политики, които да привличат и задържат талантливите преподаватели в системата чрез повече възможности за професионално развитие и подкрепа за подобряване на педагогическата им практика. Училищните директори от своя страна е необходимо да възприемат своята роля на лидери, които създават отворена училищна среда за споделяне на добри практики между учителите и мотивирането им за по-ефективна работа.

Емил Джасим, програмен директор на "Център за образователни инициативи":

1. След 15 години днешните 8-9-годишни деца ще бъдат на прага на професионалния си път. Как нашата система ги подготвя за това ли? Подготвя ги така, сякаш в света все още е важно да "работиш по специалността". В съвременния свят работодателите търсят умения. И тези умения би било добре да ги заложим още в ранна детска възраст - обработване на информация, търсене и намиране на информация, гъвкавост при необходимост от преквалификация, предприемчивост. За целта е необходимо и да си отговорим на въпроса "Какво целим с образованието в училище?". Отговърт към момента е очевиден и със сигурност не е успешен - целта в последните вероятно 130 години е младите българи да бъдат възпитани в обич към родината. Това е, очевидно, на всяка цена. Целта всъщност трябва да бъде да подготвяме младите хора за това да са успешни на всеки пазар на труда в чужбина, но и в България. А в един по-добър свят няма да има разлика.

2. За да го постигнем ще ни бъде необходимо да се справим с голямото предизвикателство - да убедим младите хора да стават учители. Първата и най-важна стъпка е да гарантираме стабилен и висок доход на тези, които желаят да станат учители. Втората важна стъпка е да предложим като общество (тук ролята на МОН и държавата е от особено значение) възможност за реално кариерно развитие. Примерът е този на Лондон, чиито ученици до преди 15 години показват най-слаби резултати в цяла Англия, но вследствие на много сериозна реформа, сега лондонските ученици са с резултати средно с 50% по-високи от тези на своите съученици в страната. Основният момент в тяхната реформа е в превръщането на учителската професия в желана. Третата стъпка е максимално бързото осигуряване на реална автономия на училищата и, респективно, на техните директори. Тези три стъпки трябва да бъдат съпроводени от промяна на учебните планове. И това би било само началото на желаната промяна. Всеки, който се е занимавал с образование, знае, че резултатите идват след поне 3-4 години.