Андрей Цеков: Ще има фалити на фирми, а рискът за ОПОС е огромен

Тези уплашени общини се чудят как да реагират. Ние се опитваме да ги убедим, че акт 10 пази и тях, и нас. МОСВ обаче им пускат послание, че ще има и финансови корекции. 

За какво? 

Те към момента не са им отказали финансиране, което е известен факт. От февруари досега МОСВ връща исканията за верификация на формални основания. Това е изключително глупаво, антидържавническо поведение. Функцията на държавата в този случай е да излезе и да каже "ситуацията е тежка, пари няма, да видим какво да правим". Или да се актуализира бюджетът, или да се спре изпълнението. Това би било моралното поведение.

Това, че средствата са спрени от Брюксел, не освобождава държавата от задължението да завърши програмата. Тя трябва да намери пари, а не прави нищо. Спря фонд ФЛАГ, не актуализира бюджета. Тя очаква, изключително наивно според мен, програмата да се случи на гърба на изпълнителите и общините.

Това няма как да стане, защото колкото и да са сериозни строителите, няма компания, която може да налее 80 - 100 млн. лв., за да завърши няколко водни обекта. Авансово, при това - без да има плащания. Не е по силите на никой. 

Всички ли проекти по ОПОС ще бъдат спрени? 

Ние например ще приключим някои. При тях ни остават 1-2 млн. лв., защото сме поръчали цялото оборудване, платили сме, то е дошло и замразяването ще ни излезе по-скъпо. Но на проекти, където тепърва трябва да се достави скъпото оборудване, което е 50-60% от стойността на обекта, как да стане това? И повечето проекти според мен ще спрат. 

Какво се случва след акт 10?

Строителят трябва да пази обекта, докато не се подпише акт 11 за възобновяване или не се прекратят договорите. Ще има чувствителни разходи за демобилизация, охрана, консервация. На един обект за 20 млн. лв. са не по-малко от 40-50 хил. лв. на месец.

И тези разходи вероятно строителите ще ги търсят от общините по съдебен път. Специално по договорите по ФИДИК, искането трябва да се направи в 28-дневен срок. Така че ние ще направим съдебна претенция. Общините пък би трябвало да направят регресна претенция към държавата. Тяхното отношение с държавата почива на договори с Управляващия орган. Добри или лоши са тези договори, няма значение. УО има две задължения - да верифицира и да плаща. Когато не ги изпълнява, носи отговорност.

Тоест тези изпълнители, които сега подписват акт 10, до един месец ще са обявили претенции, а от своя страна общините ще са предявили към държавата? 

Това е логичното да се случи. 

Това няма ли да вкара общините в допълнителни разходи?

Едно такова дело работи с привлечена страна държавата. Такива дела имаше по САПАРД. Строителят съди общината, тя привлича САПАРД, за да има обвързваща сила решението спрямо държавата. След това с бърз иск, общината си прибира парите, в случая - от МОСВ.

Лошото е, че в края на краищата всичко го плаща данъкоплатецът. Бюджетът ще плати за това, че не се намери мениджърско решение още в началото на годината, т.е. да се намерят пари, за да продължи програмата.

А защо не беше намерено такова?

Оставам с впечатлението, че те много се надяваха да бъдат пуснати парите. За мен това не беше оправдано очакване. Но за провала на тази програма са отговорни три правителства. Част от нарушенията са още от 2008-2009 г., а по времето на ГЕРБ имаше масово погрешно разписани методики. Това е огромната отговорност на Агенцията за обществени поръчки. И накрая това правителство с неговата пълна липса на адекватна реакция.

Ще има ли фалити на фирми? 

Сигурно ще има. Задлъжнялостта е много голяма. Разпростира се надолу до последния работник. Това е много сериозен проблем. Ще изгърмят дори и големи фирми. И ние като по-голяма фирма не можем да разплащаме всичко, ако не ни е платено. Ние имаме доста други обекти, пътни, високо строителство, частни проекти. Но има фирми, които основно работят за водни цикли. 

Какво може да направи един служебен министър?

Някой трябва да седне да предоговори с Европейската комисия сроковете да се удължат до края на 2015 г. Това вече трябваше да се е случило - днес стават 8 месеца, откакто са спрени парите, и 6 месеца, откакто държавата не верифицира разходи.

Също така трябва да пренасочи макар и малко пари отнякъде към общините. Да отпуши фонд ФЛАГ например. Да намерят едни 300 млн. лв., с които да направят частично разплащане и да осигурят за още месец работа. Държавата можеше да го направи още в началото и да поеме риска за известен период. 

А какъв е рискът за самата програма?

Огромен. По-вероятно е да не бъде изпълнена. 8 месеца нищо не се случва. Но все още е възможно да се завършат всички проекти до края на 2015 г.  Най-голямата трагедия е там, където има разкопана линейна инфраструктура и трябва да се спре строителството без ясна перспектива кога ще бъде завършена. 

Някой поне трябва да заеме позиция какво правим с тази програма. Секторът дълго време си мълча, но това е огромен проблем за него.

Лошото е, че в края на краищата всичко го плаща данъкоплатецът. Бюджетът ще плати за това, че не се намери мениджърско решение още в началото на годината. Фотограф : Надежда Чипева