Като вятър в кула от карти

В Бургас например са проверени 4 от общо 24 обществени поръчки по големия проект. Някои от въпросите на одиторите са били за съкратени срокове, както и за липса на цена при предварително обявление. "И двете обаче са позволени от българския Закон за обществени поръчки - съкратените срокове са възможни за по-малки поръчки, като тези за консултант, а ако не знаем цената при предварителното обявление, ни се позволява да не я дадем", коментира източник от общината, пожелал анонимност, заради текущите проверки. При ОПОС одиторите заключиха, че при разминавания между българското и европейското законодателство трябва да се спазва европейското, но това е системен проблем на всички програми за годините до 2010-2011 г. и не е трудно да се отгатне, че той присъства отдавна и навсякъде.

Друга от критиките е свързана с факта, че Бургас е поискал при кандидатстване за снабдител на автобуси той да има сервиз в града или да ползва услугите на "Бургасбус". Одиторите виждат това като ограничително условие, но от общината смятат да поискат консултации с партньора си Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и да докажат, че това е практика по такива конкурси. ЕБВР всъщност е и съфинансираща организация за този проект и е давала мнението си по обществените поръчки.

Веднъж стомна за вода...

Без да е ясно какви са критиките по всички проверени проекти и какво точно седи зад решението на одиторите, е трудно да се прави заключение, но поне на пръв поглед това не изглеждат нарушения, които могат толкова бързо да спрат програмни оси за над милиард евро. Обикновено процедурата включва изпращането на доклада до българските власти, искането на мнение, въпроси и отговори, после срок, в който да се предложат мерки, и едва накрая прекъсване на плащанията, докато не се изпълнят мерките. Така беше например през 2011 г., когато регионалната дирекция на ЕК изпрати именно такова писмо и в резултат управляващият орган сам спря плащанията и си наложи корекция от 17 млн. лв., за да не допусне спиране на програмата. Сега всичко това бе прескочено и се отиде директно на последната стъпка. Когато "Капитал" разговаря с Ширийн Уилър, тя самата бе изненадана от бързината на случващото се и призна, че е нямала идея, че ще се стигне дотам. 

Това говори за превантивни действия, които издават едно - липса на доверие. За да си ги обясним, да погледнем какво се случи в другата спряна програма - "Околна среда". Тя бе спряна през ноември отново заради проблеми с обществените поръчки с няколко препоръки към управляващия орган и ясно набелязани стъпки, които да се предприемат. В резултат в програмата настъпи хаос. След като няколко месеца изучаваха ситуацията, управляващите програмата внезапно наложиха финансови корекции на десетки общини, които изпълняват или са изпълнили проекти. Това доведе до яростен отпор от местните власти, както и политически натиск, което на свой ред доведе до това да се състави нов списък с отпаднали общини, с намалени корекции и т.н. Българският одитен орган - "Одит на средствата от ЕС", направи задължителния преглед и установи огромен процент грешки на управляващия орган, сред които елементарни такива, като повторение на договори и безглаголни изречения, с които се налагат финансови наказания. Бил е установен "незадоволителен контрол на второ и трето ниво". 

Когато "Капитал" попита тази седмица ЕК за решението за "Околна среда", което трябваше да стане ясно тези дни (срокът от шест месеца изтече на 27 май), оттам съобщиха, че още не са получили цялата необходима информация от българските власти. Информацията все пак е пристигнала в края на тази седмица, но доста след крайния срок, който властите имаха. Става дума за шест месеца, в които органите тук имат за задача да решат какво да направят, да представят решение и да го защитят. Това е процедура, в която всички държави членки са изпадали и изпадат и не е кой знае каква висша математика. Фактът, че ръководството на МОСВ не успява да се справи с това, вероятно не е пропуснат в Брюксел. Същата европейска дирекция ръководи и "Регионално развитие" - т.е. впечатлението от начина, по който функционира българската администрация, надали е помогнало.

Слуховете говорят, че и третата програма, координирана от същата европейска дирекция - "Конкурентоспособност", ще бъде прекратена, но това са само спекулации засега. Там наистина текат одити, както и в другите програми, но проблемите там не са толкова свързани с обществени поръчки - има няколко случая, които са разглеждани от ОЛАФ. По-вероятно изглежда да пострада програмата за развитие на селските райони, където има много обществени поръчки на малки общини и там ударът ще бъде помитащ, тъй като става дума за много пари и много общини. Слуховете за смени на висшето ръководство на фонд "Земеделие" по политическа поръчка само ще потвърдят това, което в Брюксел отдавна е ясно - чистотата на паричните канали е последното, за което управляващите тук ги е грижа в момента.

Говори с тях

Но причината за по-рязкото отношение на комисията не е само една. Първо, идва краят на програмния период, когато всички одитори са доста по-стриктни и внимателни, защото сумите стават все по-големи. Второ, в регионалната дирекция на ЕК вече има нов шеф, който отговаря за България, и всеки сантимент, който може да е бил изграден през последните години към страната, вече е изчезнал - останало е само строгото съблюдаване на критерии, които България (колкото и напредък да има в последните години) невинаги покрива. Дори в много по-развити страни няма съвършени обществени поръчки, а тук това ще бъде слабост още години наред.

Редица политици, включително президентът Росен Плевнелиев, тази седмица обвързаха спирането на еврофондовете с проекта "Южен поток", който доказвал, че България не може да прави правилно големи и сложни проекти. Това, разбира се, не е вярно. Директна връзка между спирането на плащанията по европрограми и газовия проект няма, нито може да има. Еврокомисията не спира фондове по политически причини, ще ви каже всеки администратор в Брюксел. Истината е, че не й се налага - има хиляди други причини, поради които да го прави. България например е изключително лесна мишена - обществените поръчки тук са все още на такова ниво, че да се говори за честна конкуренция на много места е просто смешно. "В много общини доста от поръчките все още са нагласени, особено си личи при оценката. Свалят се инструкции кой трябва да победи и комисията решава, признава висш експерт, който отдавна работи в системата. Това е опорочен процес. ЕК, разбира се, знае за него, но има известен толеранс, докато вижда стремеж да се изчисти системата и да се въведат правила." С други думи, ако въпросът е за наказания "по устав", България е раздърпаният войник с разкопчани копчета на края на редицата, когото винаги могат да пратят в карцера.

За да се минимизират тези ефекти, обикновено политиците прибягват до лични срещи и контакти. Служебният министър по еврофондовете Илиана Цанова обясняваше как комуникира с "колегите от комисията" ежедневно и по-често дори от колегите си министри. Тя не скри, че сложен проект като този за прехвърлянето на Северната скоростна тангента от една програма в друга (от "Транспорт" в "Регионално развитие") е бил предложен и направен почти изцяло от самата комисия. Тоест, когато си партнираш с хората от другата страна на линията, нещата имат склонност да се получават, а когато не се, поне не се чупят бързо и изцяло.

Това правителство има сложна и трудна комуникация с Брюксел далеч не само по Южен поток. А когато някой не ти вярва, той обикновено не ти дава пари.