Илияна Цанова: Целта ни е да рестартираме системата

Цанова смята обаче, че над всички неизпълнени условия е това за въвеждането на всички европейски стандарти в областта на обществените поръчки. От него зависи цялата система на финансиране. Слабото място на България дотук са именно поръчките, заради които са блокирани парите по две програми. В краткия период, с който разполага, министър Цанова мисли да организира семинар, на който да събере централна и местна администрация, за да обсъдят основните проблеми и да намерят еднакви решения за всички програми. Трябва да бъде въведен много по-строг и силен предварителен контрол на поръчките, казва тя. Според нея Агенцията по обществени поръчки и сега върши такъв, но тя няма достатъчно технически специалисти, които да преценяват детайлите на всяка поръчка.

Другият голям приоритет е финализирането на поне някои от програмите. "Програмите бяха пратени в ЕК през периода май-юни и по всички са получени коментари. Изключение е Програмата за развитие на селските райони, по която имаме предварителни коментари, и програмата за морско дело и рибарство, която ще е готова през септември." Очакванията на служебния кабинет са до края на октомври да има одобрени вече програми, но Цанова не влиза в много детайли за този оптимизъм. Това, което е ясно, е, че по някои от тях има доста коментари. "Има редица отворени въпроси - като броят на градовете по програма "Региони в растеж", бенефициентите по "Околна среда", множество въпроси по интегрирания подход - например мерки в програмите за иновации и предприемачество, образование и наука и човешки ресурси, които трябва да стартират в определена последователност, за да се постигне максимален ефект, признава Цанова. Там, където се иска екологична оценка или подмяна на подхода, успехът зависи от това колко бързо управляващите органи могат да намерят решение и да приключат разговора с Европейската комисия по отворените въпроси."

Според нея част от въпросите са експертни - например за финансовите инструменти е ясно, че има нужда от тях, тъй като опитът от този период  сочи, че са ефективни за стартиращи, малки и средни предприятия. За други въпроси, като този за градовете например, е ясно, че са изцяло политически. Може ли едно служебно правителство да вземе трудно решение като това (или например като съкращаването на болници, за да тръгнат парите за здраве)? "Служебният кабинет работи като всяко друго правителство с изключение на законодателната инициатива. Нашата цел е да движим процеса в правилната посока. Не е въпросът дали сме способни, а дали ще ни стигне времето. Това изисква диалог с партньорите, обществени обсъждания, прозрачност, която е необходима при вземането на всички важни решения", уточнява Цанова.

"Ще се плаща, колкото е необходимо"

Заявката, с която дойде този кабинет, е да поднови плащанията от бюджета по "Околна среда" и "Регионално развитие". Двете програми са с изцяло или частично спрени плащания от Брюксел, а доскоро бюджетът също отказваше да поема плащанията заради опасения от разрастващия се дефицит. "Всички сертификати, които се получават от Национален фонд за разходи, ще бъдат изплащани, категорична е Цанова сега. Действията ни са насочени към осигуряване на ликвидност, така че да не се спира строителният сезон и да не загубим пари тази година. Тези плащания ще повлияят директно на дефицита, тъй като ще дойдат от държавното съкровище. Ще се плаща колкото е необходимо в рамките, разбира се, на дефицит под 3%."

Грубите сметки сочат към поне 200 - 300 млн. по "Околна среда" и още между 90 и 100 млн. лв. на месец за "Регионално развитие", докато не бъдат пуснати парите от Брюксел. Кога ще стане това новият министър не иска да се ангажира да каже."Няма да е в рамките на две седмици, както обявиха от предишния кабинет, защото има много работа по подобряване на контрола", казва Цанова. По-вероятният срок е октомври. Тази седмица като ръководител на "Околна среда" напусна Спиридон Александров, когото много от общините и строителите обвиняваха за хаоса в програмата. За нов директор вероятно ще бъде избрана Яна Георгиева.

Докато се чака възстановяването на плащанията обаче, финансовата дупка расте. Справка в eufunds.bg за изпълнението на програмите сочи, че разликата между платено и получено по двете програми е огромна - над 900 млн. евро. Част от тези пари са за авансови плащания, които се покриват едва след приключването на проектите, но немалка част са текущи плащания, които също не се възстановяват. "Те са били заложени в разходната част на бюджета, проблемът е с липсата на приходи от ЕК. Те ще повлияят пряко върху дефицита, който ще бъде променен при всички положения, но ще остане под 3%, за да се спазват маастрихтските критерии", казва Цанова.

Това правителство не предвижда да стартира предварително изпълнение на проекти от следващия програмен период, въпреки че някои от тях са подготвени. "Разбирам, че има готовност да стартират проекти по ОП "Транспорт" - участъци от Струма, третия метродиаметър. Също така програмата за младежка безработица по човешки ресурси, посочва служебният министър. Въпросът е дали има финансиране в бюджета и дали следващото правителство би поело риска да ги стартира с бюджетни средства, без да имаме одобрени схеми за управление и контрол."