Университетът трябва да има връзка с местната общност

Разговаряме с Кевин Аспегрен за това как университетите могат да отговарят на промените в средата и пазара и как да работят успешно с бизнеса и обществото.

Защо избрахте да продължите кариерата си като президент на Американския университет в България?

Това е продължение на професионалния ми път, след като прекарах дълго време в корпоративния свят, след това 12 години в академичния - първо като преподавател, а след това в администрацията. Беше време да поема по-голямо предизвикателство. Преподаването е уникално преживяване, но опитът ми в бизнеса винаги ме е дърпал към участие в проекти и постигането на цели на университета. През последните десет години съм работил като съветник на правителствата или в помощ на университети в различни държави - Унгария, Ботсвана, Никарагуа, Словакия, Индия. Мисля, че имам опит и качества, които мога да пренеса и в АУБ.

Освен това позицията беше близо до Унгария, където са родени децата ми и начинът на живот е подобен. А когато се срещнах със студентите на АУБ, почувствах, че те са ангажирани, знаят какви са целите им, имат поглед върху пазара на труда.

Според рейтинговата система на българските университети студентите на АУБ се реализират най-добре на пазара в много специалности. Защо според вас?

На първо място заради конкурентната и модерна учебна програма, която се стреми да бъде в час със съвременните изисквания и гледа напред. Освен това и заради много добрите международни преподаватели, включително от индустрията и практиката, които се водят от интереса на студентите.

Как университетът успява да привлече тези добри преподаватели?

Може би по същия начин, по който привлякоха и мен. Дават ти възможност да се видиш със студентите, канят те в кампуса, обръщат внимание на качествената инфраструктура там. Освен това в процеса на привличане на нови кадри участват и преподаватели, за да видиш качеството на обучението, изследователската работа и заслугите им за местната общност.

Планирате ли да продължите тази съвместна работа между университета и местната общност?

Абсолютно. Смятам, че задължение на университетите е не само да обучават млади хора, но и да оказват положително влияние върху местната общност. Искам да продължа традициите, които АУБ вече има в тази посока, но и да проведа разговори с преподавателите и местните жители за това къде другаде в общността можем да се включим. В САЩ и Унгария например се опитвахме да създаваме много повече места за стажове и възможности, където студентите да могат да практикуват това, което са научили в класните стая, в помощ на местната общност.

А какво искате да промените в университета?

Мисля, че промените ще зависят от актуалната ситуация на средата. Времената се сменят, пазарите и нуждите на пазара също. Бъдещите студенти са различни дори от тези отпреди две години - свикнали са с новите технологии, имат много по-бърз достъп до информация, имат повече изисквания. Трябва да отговорим на тези промени. Висшите училища, които могат да се адаптират по-бързо към този нов пазар, ще са по-успешните.

Как университетите могат да се адаптират към промените на пазара?

Отново се връщаме на съвременната учебна програма - няма как да преподаваме същото, което сме преподавали преди години.

Университетите в България всяка следваща година се борят с намаляващия брой на кандидат-студентите. Какви според вас са начините за справяне с този проблем?

Първо, трябва да идентифицираме причините, заради които те напускат. Дали не са доволни от сегашната образователна система или от перспективите пред тях, след като завършат. За мен е жалко, че млади хора, които са израснали в собствената си държава, вече искат да я напуснат. И образованието не е единствената причина за това. Това зависи и от семейството, управлението на страната, развитието на обществото. Трябва да покажем, че разбираме нуждите на студентите - да бъдат конкурентоспособни в България, Европа и въобще по света и да им предложим програми, свързани с пазара на труда. Ако един студент втора година има възможност да прекара известно време в някоя местна компания или неправителствена организация, опитът му ще повлияе на това дали да остане, или да замине.

Вие имате много опит в корпоративния свят. Какво от него би могло да се пренесе и в управлението на университетите?

Това, което аз пренесох в академичния свят, беше продуктивна комуникация, определяне на целите, разбиране на пазара. В бизнеса се водиш от това, че имаш клиент и трябва да му предложиш най-добрата услуга и продукт. В университета имаш много различни клиенти. Това са първо завършващите гимназия, които трябва успешно да привлечеш, да им продадеш учебната програма. На студентите след това трябва да гарантираш добри условия за учене и живот в кампуса. Преподавателите също са различна група клиенти, на които трябва да предложиш възможности за преподаване, научни изследвания и връзка с местната общност. Отделно идват и останалите служители в университета. Много по-комплексно е и трябва да сме сигурни, че отговаряме на нуждите на всички групи. Това може да се случи с прозрачност, комуникация, определяне на целите.

Как работи центърът за предприемачи, който сте основал в университета в Унгария?

Центърът се появи отново от разбирането, че университетът трябва да има връзка с местната общност. Бяхме работили по няколко такива програми в САЩ, в които студентите се включваха в местни компании, неправителствени организации, галерии, а това им беше от голяма помощ при кандидатстването за работа след това. Студентите бяха добре подготвени в университета, за да няма нужда компаниите да ги обучават допълнително - нещо, за което университетите често са критикувани.

В Унгария успяхме да получим средства за начална инвестиция и сключихме партньорство с местен университет. През последните девет години сме определили съотношение на частното спрямо публичното финансиране 16:1. Създадохме среда на обучение, която ангажира и местната общност, и бизнеса. Центърът беше припознат не само в Унгария, но и в ЕС.

Как поощрявате бизнеса да работи със студентите?

Точно както при стартирането на една компания - университетът трябва да излезе на пазара и да продаде услугите си. Трябва да убеди компаниите и обществото, че се води от техния интерес и ще подготви студентите така, че бизнесът да не трябва да ги обучава допълнително. Започвате от малкото, давате това, което сте обещали, и след това то продължава да расте. В началото чукахме на вратите на компаниите и неправителствените организации, за да ги питаме какво можем да направим за тях. След година-две вече имахме листа на чакащите. Когато обществото погледне на университета като институция, от която има полза - не само за икономиката, но и за самото ежедневие на хората, тогава знаеш, че правиш нещата правилно.

Мислите ли, че подобен проект може да работи и в България?

Да и планирам да го инициирам. Още когато за пръв път посетих Благоевград през февруари, започнахме разговори как можем да ангажираме студентите и местната общност да работят заедно. Всъщност АУБ вече има програми, които стимулират такива дейности, ръководството и преподавателите в университета са съгласни, остава само да го формализираме.

В Унгария ситуацията беше подобна - градът, в който направихме центъра, беше по-малък, но близо до столицата и с университетски кампус. Ще имаме нужда от София, но искаме да покажем и че този модел може да работи и за по-малки общности.

Каква според вас е ролята на държавата при такива проекти? Може ли да ги стимулира по някакъв начин?

Може, но от моя опит администрацията първо чака да види какъв ще е резултатът. Ние не искаме нищо първоначално, но събираме успешните истории и след това ги представяме пред правителството. То може да ни насочи към други съществуващи програми, към които да се включим, или пък заедно да създадем нови. Действахме по този начин в Охайо, в Унгария и други страни като Ботсвана и Никарагуа. За мен най-добрият начин да създадеш такава програма е да не искаш нищо в началото, а да демонстрираш, че имаш воля и желание да го направиш, да построиш малка основа и след това да търсиш партньори.

Пристигате в България в доста нестабилен политически период. Как си обяснявате честите политически смени тук през последните години?

Може би ще мога да отговоря по-добре на този въпрос след няколко месеца, когато чуя мненията на нашите студенти. Но предполагам, че обществата в източноевропейските държави отдавна искат и се надяват на повече. Вероятно са разочаровани от темпото, с която промените се случват, от перспективите пред тях.

Кевин Аспегрен, президент на AUBG Фотограф : Велко Ангелов