Военен комунизъм

Какво точно е ТЕРЕМ

ТЕРЕМ ЕАД е холдингова структура на подчинение на военното министерство, която наследява бившата система на военноремонтните заводи. Създадена е по времето на Варшавския договор с идеята, че ще се поддържа огромната българска армия от епохата на студената война. В дружеството в момента влизат шест завода. "ТЕРЕМ - Летец" ЕООД – София, се занимава с ремонт на авиационна техника и в частност на вертолети. "ТЕРЕМ - КРЗ Флотски арсенал Варна" ЕООД – Варна, е профилиран в поддръжка на кораби, както и въоръжение и техника за Военноморските сили. "ТЕРЕМ - Овеч" ЕООД – Провадия, е завод за ремонт на военни превозни средства и бронетранспортьори, "ТЕРЕМ - Хан Крум" ЕООД – Търговище - на танкове, а "ТЕРЕМ - Ивайло" ЕООД – В. Търново - на артилерийско и ракетно въоръжение. Последното предприятие - "ТЕРЕМ - Цар Самуил" ЕООД – Костенец, се занимава с боеприпаси и утилизацията им. То стана печално известно в началото на мандата на служебното правителство покрай фаталния инцидент, при който експлозиви се взривиха при опит за утилизацията им и 10 души бяха ранени.

Съпротивата срещу приватизацията на ТЕРЕМ продължава чак до 2008 г., когато се прави първият опит за частично раздържавяване на предприятието. Тогава военноремонтните заводи в рамките на холдинга са разделени на две групи – нестратегически и стратегически. Купувачи обаче се намират само за "ТЕРЕМ – Ген. Владимир Заимов", който се занимава с радиолокационна техника (придобит от "Промакс 99"), и авиоремонтния "ТЕРЕМ - Георги Бенковски" – Пловдив, закупен от структури, близки до банкера Цветан Василев, и преименуван впоследствие на "Авионамс". Останалите шест завода и до днес остават държавни и вегетират (с изключение на "Флотски арсенал") под шапката на военното министерство, като ръководствата им биват подменяни при всяка смяна на политическата конюнктура. "Тази постоянна тенденция за влошаване на икономическото състояние на дъщерните дружествата на ТЕРЕМ ЕАД ясно показва тяхната нежизнеспособност като самостоятелни стопански субекти. Без финансовата подкрепа от дружеството майка част от дъщерните дружества вече щяха да са изпаднали в несъстоятелност", обобщава ситуацията бившият военен министър Ангел Найденов в отговор на актуално питане на народни представители от ГЕРБ.

Нулева рентабилност

Финансовите показатели на ТЕРЕМ за първите 6 месеца на годината не дават каквито и да било индикации, че може да има някакво подобрение на ситуацията около военноремонтните заводи. За периода холдингът генерира 2.24 млн. лв. загуба при 13 млн. лв. приходи от продажби и дейности. По-лошото е обаче е друго - при настоящите обеми на работа, за да произведе продукция на стойност 100 лв., компанията харчи средно 108.01 лв. Това означава или неефективност, или злоупотреби, а най-вероятно и двете. Най-тежка е ситуацията в "ТЕРЕМ - Хан Крум", където по неофициална информация режийните разходи са около 250% спрямо приходите. Предприятието е и второ по численост в рамките на холдинга (след "Флотски арсенал") с около 290 души персонал. "Независимо от предприетите действия основен проблем за системата на ТЕРЕМ ЕАД за 2014 г. остава липсата на договори за част от дружествата", се твърди в докладна на съвета на директорите до зам.-министъра на отбраната Десислава Йосифова по повод изпълнението на дейностите за 9-те месеца на тази година.

Ръководството на холдинга формулира няколко причини за неблагоприятното развитие на ситуацията. На първо място според тях е, че Министерството на отбраната не възлага достатъчно поръчки за ремонт, производство, модернизация и утилизация на боеприпаси. Като основна причина се изтъкват недостатъчните средства за инвестиционна дейност, заделени във военния бюджет. На практика обаче ТЕРЕМ със своите нерентабилни дейности трудно би могъл да се конкурира с частните фирми в търговете, организирани от Министерството на отбраната. За последната половин година например ТЕРЕМ – Летец" - София, е ремонтирал само 1 (един) хеликоптер за нуждите на българската армия. В опит да реши проблема с неконкурентоспобността на ТЕРЕМ спрямо частните компании Министерството на отбраната обмисля вариант за промяна в Закона за обществените поръчки, на базата на която може директно да възлага работата на своите компании на in-house принцип. Това вероятно би вкарало някакви свежи пари във военноремонтните заводи, но по никакъв начин няма да ги стимулира да направят своите дейности по-рентабилни и на практика би било поредната форма на социално подпомагане през отбранителното ведомство. Подобно решение би било вредно и от гледна точка на данъкоплатците, тъй като армията нито ще получи най-добрите продукти и услуги, нито най-изгодната цена за нея.

Друг проблем, който ръководството откроява, е липсата на достатъчно договори за производство и реализация на продукция, който да гарантира нормална натовареност на производствените мощности. Всъщност това е директно признание, че мениджмънтът на ТЕРЕМ системно се проваля в опитите си да осигури клиенти на компанията. Което би трябвало да е основната му работа, а не да се моли на военното министерство да му осигурява поръчки с предимство. В частния сектор подобни заключения обикновено вървят в комплект с оставката на съответния мениджър. Последното нещо, от което ръководителите на военноремонтния холдинг се оплакват, е липсата на достатъчно оборотни средства, което води до забавяне на плащанията към доставчиците, персонала, ютилити компаниите, държавата и т.н. Междуфирмената задлъжнялост обаче е проблем, с който трябва да се борят практически всички компании в България. И държавните, поради липса на достатъчно силен личен стимул у мениджмънта им, обикновено се справят най-зле с него.

Разумен вариант за изход от ситуацията около ТЕРЕМ би бил смяна на принципала на дружеството. За подобен вариант намекна служебният военен министър Велизар Шаламанов, чийто мандат обаче най-вероятно ще приключи в рамките на следващите две седмици. В крайна сметка работата на военното министерство е да се занимава с организационното изграждане на въоръжените сили, а не с търговска дейност, маскирана като "национална сигурност". Далеч по-смислено би било военноремонтните заводи да бъдат под шапката на икономическото министерство. Там те най-вероятно ще бъдат управлявани от хора с прилични мениджърски и бизнес умения, а не от кадри в сферата на сигурността, които оправдават неумението си да намерят клиенти с разтегливи аргументи за "стратегическата роля" на военноремонтните заводи.

Българската армия вече е толкова свита, че трудно може да оправдае толкова големи ремонти предприятия, които в настоящия си вид са по-скоро бреме за националната сигурност, отколкото фактор за гарантирането й. Технологично повечето са грохнали и даже има съмнения дали все още могат да извършват пълния обем дейности, за които някога са били проектирани. А и в краен случай министерството на икономиката може да ги подготви за приватизация - това, че завод "Арсенал" е вече частен, не е попречило армията да продължи да получава автомати AR (местното име на "Калашников").