Министър под кръстосан огън

След като хипотетичният съюз със социалистите не се случи, лидерът на ГЕРБ реши да преотстъпи армията на коалиционните си партньори без каквато и да било съпротива. Важен детайл тук е, че той пренебрегна почти напълно всички запасни офицери в редиците на партията си, като например бившия зам.-министър на отбраната Валентин Радев (който по информация на "Капитал" до последно се е водил почти сигурен кандидат за министър), бившия командир на флота о.р. вицеадмирал Пламен Манушев или ексшефа на военна болница о.р. ген. Стоян Тонев. Още по-интересно е, че нито един от тях не е предложен дори за заместническа позиция в министерството, т.е. цялата политическа отговорност във военната сфера пада върху плещите на реформаторите и Патриотичния фронт, въпреки че те не разполагат какъвто и да било механизъм за контрол върху ресурсите за отбрана.

Дистанцирането на ГЕРБ от армията обаче не свършва дотук – партията предостави председателското място в ресорната парламентарна комисия на бившия началник на Генералния щаб о.р. ген. Михо Михов, който е депутат от АБВ. Важният детайл тук е, че въпросната комисия се занимава само с армейската тематика, докато контролът над МВР и спецслужбите е изведен в други две комисии.

Криза значи и възможности

Почти сигурно е, че Николай Ненчев ще плати висока политическа цена за престоя си в Министерството на отбраната (МО). Абсолютно сигурно е, че каквото и да направи, той нито ще остане в историята като най-обичания военен министър, нито ще успее да осъществи дори малка част от модернизационната програма по "Визия 2020", завещана му от Велизар Шаламанов. Намаляването на военния бюджет за заплати със 77 млн. лв., което е около 11%, гарантира, че ще има съкращения в сферата на отбраната и че Ненчев ще бъде недолюбван, а от някои дори и мразен. По груби сметки на военното министерство редукцията на парите за заплати ще доведе до закриването на около 4600 работни места.

В така създалата се ситуация Ненчев има няколко варианта за действие. Най-безболезненият за него, но и най-вреден за развитието на въоръжените сили, ще е да запълни дупката за заплати с парите за капиталови разходи (около 56 млн. лв.) и за подготовка, поддръжка и операции (около 147 млн. лв.). При това положение обаче армията би преминала отново в режима на вегетиране от началото и средата на 90-те години на миналия век, когато хората в униформа и волнонаемните им колеги се превръщат в най-скъпо струващите чиновници на работен ден от 9 до 17. Смекчен вариант би бил закриване на кухи и незаети щатове (по неофициална информация между 2 и 3 хил.) и допълване на недостига с пари от перата за реална войскова дейност.

Ако обаче реши да действа като военен реформатор и да се опита да изчисти отбраната от паразитни структури, Ненчев би могъл и да изгуби подкрепата на част от хората в МО, но да спечели на своя страна всички останали български данъкоплатци, които биха искали да имат реална армия, а не чиновници в униформи. Така например не много известен е фактът, че българската армия реално е само около 27 хил. души, а освен нея има над 10 хил. цивилни служители плюс още около 10 хил. души, които се водят въоръжени сили извън армията. Така с бюджета за отбрана трябва да се издържат структури като Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", Националния военноисторически музей с филиалите му, Военноморски музей – Варна, Парк-музей на бойната дружба, Национална спортна рота, Военно-географска служба, Стационарна комуникационно-информационна система (КИС), Централно военно окръжие, Комендантство – МО, и т.н. Ако министър Ненчев прояви политическа смелост, не пипа 27-те хил. души реална армия и концентрира съкращенията върху въпросните структури, които генерират нулеви отбранителни способности, изведнъж може да се окаже, че не само бюджетът е достатъчен, но и има пари за модернизация.

Друго нещо, което военният министър би могъл да направи, е да приоритизира и насочи намаления отбранителен бюджет към онези структури на въоръжените сили, които генерират реални бойни способности. В тази графа попадат сертифицираните по натовски стандарти батальонни бойни групи в състава на 61-ва Стрямска и 2-ра Тунджанска бригада, и особено 68-ма бригада "Специални сили". Между другото приоритетното развитие на силите за специални операции е едно от нещата, за които настояват съюзниците ни от Северноатлантическия алианс. За жалост и до момента инициативата среща тих, но твърд отпор от по-възрастните и традиционно мислещи генерали и адмирали, застинали в епохата на традиционната конвенционална война. Подкрепа заслужава и инициативата на началника на ВВС ген. Румен Радев за възстановяване на Висшето военно-въздушно училище в Долна Митрополия и приоритетно обучение на млади бойни пилоти.

По линия на бойната подготовка военният министър също има евтини опции за действие, използвайки двустранното споразумение за военно сътрудничество със САЩ и българско-американските съвместни бази. Ескалацията на напрежението в Украйна през изминалата година доведе до преосмисляне на стратегическите планове на НАТО и подсилване на източния фланг на алианса. Конкретно за България това означава по-интензивно използване на военния полигон "Ново село" и по-честа ротация на чужди военни части. Специфичният момент в случая е, че на практика САЩ покриват разходите по време на тези учения, което от своя страна позволява на български подразделения да тренират безплатно. Според плана за съвместните българско-американски учения през 2015 г., който в началото на тази седмица бе договорен от зам.-министър Димитър Кюмюрджиев и зам.-командващия на сухопътните сили на НАТО в Европа ген. Джон Хорт, у нас на ротационен принцип ще тренират американски лекопехотни и механизирани формирования, както и части от Силите за специални операции. Което доста се различава от първоначалните слухове за перманентно разполагане на 150 американски танка у нас, срещу което изненадващо се обяви началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов, нагазвайки в територията на политическото ръководство на страната. Това, което военният министър може да направи в настоящата ситуация, е да се възползва по максимално ефективен начин от военното сътрудничество с коалиционните ни партньори. Както и да укроти политическите импровизации на подчинените си висши офицери.