Ръжда в цевта

Как ще изглежда българската армия в следващите няколко години, ако не и десетилетия, в много голяма степен ще се реши на едно на пръв поглед не толкова атрактивно, но знаково събитие, което предстои да се случи този понеделник – Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента. Тогава държавният глава събира при себе си лидерите на всички парламентарни партии с цел ги убеди в нещо, което те по принцип уж подкрепят, но всъщност само на теория.

Става дума за все по-наболелия проблем със състоянието на българските въоръжени сили и най-вече използваната от тях техника, голямата част от която е антична, немодернизирана, неподдържана и наследена от времето на Варшавския договор. Вече дори не става дума дали тя е съвместима със стандартите на Северноатлантическия пакт (НАТО), в който членуваме от 10 години, а колко още ще може да гарантира сигурността и отбраната ни, преди да спре да работи завинаги. В случая с изтребителната авиация отговорът едва ли ще ви хареса много и той е: краят на тази година, когато най-вероятно ще изтече ресурсът на последната патрулна двойка бойни самолети МиГ-29. И тогава охраната на българското небе ще трябва да бъде преотстъпена на някоя съюзническа държава срещу съответната цена, разбира се.

По своята същност КСНС е съвещателен орган и няма да вземе някакво решение, което да има задължителен характер за изпълнителната власт и да принуди финансовия министър да увеличи бюджета за въоръжените сили. На него обаче до голяма степен маските на политиците ще паднат, поне що се отнася до проблемите на отбраната. Това е политически формат на най-високо ниво, където лидерите на парламентарните сили ще бъдат принудени публично да се определят по въпроса готови ли са подкрепят със съвсем конкретни действия модернизацията на българската армия. И ако не, то поне ще се знае конкретно чия е отговорността за поредното замитане на натрупаните с годините проблеми. Това в най-голяма степен важи за старши партньора в управляващата коалиция – партия ГЕРБ, чиито думи и дела драстично се различават след идването на настоящото правителство на власт, а лидерът й Бойко Борисов нееднократно недвусмислено е заявявал, че не възнамерява да отпуска допълнително финансиране за отбранителните способности на страната. И не само това: според тригодишната бюджетна рамка на страната за периода 2016 - 2018 г. парите за отбрана вече не са процент от брутния вътрешен продукт (БВП), а фиксирана сума. Резултатът от това е, че ако за 2014 г. военният бюджет е бил 1.33% от БВП, през 2015 той вече е 1.19%, през 2016 – 1.11%, през 2017 – 1.07%, и през 2018 – 1.03%. Това влиза в директно противоречие с решението на срещата на лидерите на натовските държави в Уелс, че орязването на средствата за отбрана трябва да се спре заради ескалацията на конфликтите по границата на алианса и най-вече заради кризата в Украйна и възхода на "Ислямска държава".

С настоящото финансиране на армията няма как да се случи и другото решение на натовските лидери, според което 20% от военните средства трябва да отиват за инвестиции в нови бойни способности – дори според бюджета за 2014 г. този процент за България е... 4. За тази година пък е заложено намаляване на парите за заплати в отбраната със 77 млн. лв., което се равнява на уволняване на около 5000 души. Но тъй като в момента страната ни влиза кампания за местни избори, които трябва да се проведат наесен, по всяка вероятност политиците няма да посмеят да дразнят военните и техните семейства с оптимизации и чистки, за да не си навлекат наказателен вот. Което автоматично означава орязване на средствата за подготовка на войската и инвестиции.