Армия на диета
Правителството очаквано постави "на трупчета" плановете за модернизация на въоръжените сили
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Един блед призрак броди из редовете на българската армия през последните няколко седмици – призракът на поредните евентуални съкращения. След няколко месеца плахи надежди, че реформирането на въоръжените сили може би вече не означава само закриване на поделения и освобождаване на хора, българските военнослужещи получиха поредното разочарование под формата на изключително рестриктивен отбранителен бюджет. Бюджет, който според признанието на новия военен министър Николай Ненчев не просто не позволява развиване на съвременни бойни способности, но и създава "невъзможност да се изпълняват задачи, свързани с бойната готовност, защитата на суверенитета и териториалната цялост на страната". Неглижирането на отбранителните разходи се случва на фона на двете военно-политически кризи, които ескалират в непосредствената близост до Черноморския регион и сериозно притесняват останалите членки на НАТО – отцепването на рускоговорящите части на Украйна на североизток и възходът на т.нар. "Ислямска държава" по южната граница на Турция.
Превръщането на потенциалните рискове за сигурността в реални военни заплахи обаче, изглежда, не тревожат чак толкова голямата част от българските държавници. Средствата, предвидени за въоръжените сили на страната в проекта за бюджет за догодина, драматично се разминават както с миналогодишните, така и с финансовите параметри, заложени в Национална програма "България в НАТО и в Европейската отбрана – 2020", разработена от служебния военен министър Велизар Шаламанов и одобрена от служебния кабинет. На теория тя трябваше да бъде внесена за одобрение в парламента, но засега отсъстват каквито и да било индикации, че това наистина ще се случи. И ако съобразно програма 2020 през следващата година парите за нова военна техника трябваше да се увеличат три пъти до около 150 млн. лв., то според проектобюджета на финансовото министерство разходите за отбрана трябва да намалеят като абсолютна стойност с 66 млн. лв. Най-драстично е орязването при възнагражденията за персонала – със 77 млн. лв. Последното накара Министерството на отбраната да излезе с тревожно изявление, че по този начин са заплашени работите места на 4000 души. Седмица по-късно военният министър Николай Ненчев се опита да успокои духовете, като обяви, че няма да разреши намаляване на армията и че държи на думата си. Което обаче може да значи съкращение в цивилните структури към военното ведомство, които също не са никак малки.
Превъоръжаваме се, ама... друг път
И ако преди връщането на Бойко Борисов като министър-председател имаше само индиректни индикации, че той няма да припознае модернизационната програма 2020 като своя, то сега вече имаме и съвсем преките доказателства за това. "Предполагам, че всичките ви изказвания ще бъдат в този дух, ще бъдем търпеливи да ви изслушаме. Българската армия, полицаи и пожарникари да бъдат наясно, че когато търпят година и половина да се експериментира с тях, след това се реже живо месо." Това обяви премиерът по време на извънредното заседание на Министерския съвет в понеделник, веднага след като министърът на отбраната Николай Ненчев коментира как ведомството му не подкрепя орязания бюджет за армията.
Активизацията на военния министър по темата всъщност дойде с известно закъснение, след като още миналата сряда ведомството му получи поредния шамар. Тогава по предложение на финансовото министерство Борисов замрази за поне още три години най-скъпия проект на военните – за придобиване на нов тип многоцелеви боен самолет. Според последните разчети на военновъздушните сили закупуването на ескадрила натовски изтребители трябва да се вмести в рамките на 800 млн. лв., разпределени като разходи в рамките на следващите 10-15 години. Решаването на този проблем е бавено с години и е изключително належащо, тъй като използваните в момента МиГ-29 са на предела на своя експлоатационен ресурс и патрулирането с тях може да бъде проблематично още догодина. Така може да се окаже, че България е принудена да поиска от НАТО съюзнически изтребители да охраняват нашето небе. "Практически по-важният въпрос е кога България ще е готова да приеме съюзнически изтребители по задачи за въздушен суверенитет, защото и сега при усложнена обстановка ние не можем да решаваме тези задачи сами. Има проблем с радари, с комуникации, със системата за управление и естествено с броя и способностите на самолетите и зенитно-ракетните комплекси", коментира по този повод бившият служебен военен министър Велизар Шаламанов. Доста вероятно е обаче подобен ход да се окаже доста непопулярен в армията (и най-вече във ВВС) и в част от населението, позволявайки на националистическите партии да извлекат политическа полза от него.
В режим на вегетиране
Военният бюджет в размер на 954 млн. лв. връща разходите за отбрана на нивата от 2002 г., но без да отчита инфлацията за изминалия 13-годишен период и с малката, но съществена разлика, че тогава тази сума е била 2.85% от БВП, а сега е само... 1.1%. 693 млн. лв. от тези средства са само за заплати. Според модернизационната програма 2020 още тази година парите за въоръжени сили трябваше да станат 1.5% от БВП, като 20% от тях трябваше да отиват за инвестиции. Такъв беше и коалиционният ангажимент на България към НАТО, заявен на последната среща на върха на държавите членки в Уелс. В момента обаче инвестиционните разходи на военното министерство са 56 млн. лв., или около 5.8% от бюджета, което най-вероятно ще стигне само за закупуване на резервни части на военната техника, и то не за всичката. Това би означавало наливане на по-голямата част от парите в ремонт на МиГ-29 (и в момента дължим 14 млн. лв. за ремонт на 8 двигателя), което също ще е в разрез със заявения ангажимент на страната ни да намали зависимостта си от руска военна техника. При подобни разходи за отбрана няма да е възможно и преоборудването на фрегатите от бойния флот с нови противокорабни ракети Exocet и зенитни комплекси Sea Sparrow, което в момента ги прави почти плаващи мишени. Единственият евентуално възможен проект е взимане на германски бронетранспортьори Fuchs втора ръка, които в момента се използват от американската армия по време на задгранични мисии, след като машините минат основен ремонт (между 50 и 100 хил. евро на бройка).
"Тенденциите, които се наблюдават – на липса на стабилен баланс между ангажиментите на българската държава към съюзниците и поддържането и модернизирането на собствените въоръжени сили довеждат вече до необратими процеси. Според ангажиментите към НАТО трябва да даваме по около 200 млн. лв. годишно за изграждане на военни способности. Последните две години изпълняваме по около 16% от това. Дори в момента сме с 300 млн. лв. назад от планираното в Бялата книга за отбраната, приета от ГЕРБ през 2010 г.", коментира бившият началник на Генералния щаб и настоящ председател на парламентарната комисия по отбрана о.р. ген. Михо Михов. "Средствата за отбрана са далеч под необходимите, най-малко с 250 млн. лв.", коментира и бившият военен министър Ангел Найденов.
"Освен че предизвиква лавина от рапорти за напускане, бюджетът вероятно ще доведе до съкращаване на няколко хиляди души. Това означава не само че няма как да бъдат запълнени непопълнените щатни бройки във въоръжените сили, но и разпад на бойни части", допълва той. Според Найденов дори да приемем, че могат да бъдат попълнени бройките за редови военнослужещи, няма как да бъдат набрани офицери на местата на напускащите в диапазона на званията от майор до полковник. За да се попълнят свободните места, трябва да бъдат произвеждани минимум пет поредни випуска офицери, тоест говорим за пет години. "Надявам се, че ще се вземе по-добро решение за бюджета, но ако наистина като изключение трябва да се намалят разходите за 2015 г. поради кризата с КТБ, то намалението не може да стане със съкращаване на хора, а само със закриване на празни щатове и забавяне на окомплектоването до 2016 г. или извеждане от МО на цели дейности и структури, които не са същностно военни", коментира по този повод ексминистър Шаламанов. "Най-важното по отношение на армията в момента е морално-психологическият климат. Затова и днес зададох въпроса на вицепремиера Кунева каква е готовността на правителството да гарантира, че численият състав на въоръжените сили няма да се съкращава. Получихме удовлетворителен отговор на това ниво", обобщава о.р. ген. Михов.
Ясно е, че решението на сегашния проблем не е в отделянето на повече средства от бюджета за догодина - пари в него очевидно няма. Това, което може да се направи обаче, е да се даде ясна перспектива за действията на властта в отбраната през следващите години - каква е крайната цел, колко ще струва и за колко време ще бъде постигната. За да се случи това, трябват не само експертни и политически умения, а нещо повече - да има цялостна визия за реформите в държавата. Нещо, което ако тази власт пропусне да направи, ще се провали шумно и завинаги.
24 коментара
Решението на проблема с бюджета на армията се съдържа в статията: "извеждане от МО на цели дейности и структури, които не са същностно военни".
Но каквито и действия да предприеме екипът на министъра на отбраната, без ясна визия за онова, което искаме да представлява армията ни в бъдеще, всичко ще изглежда като кръпки и решаване на проблемите на парче. А досега се случваше точно това.
това, което е необходимо за оптимизиране и съкрашаване на разходите за персонал е освобождаване на пенсионираните военни, заемащи щатни бройки на действащи военнослужещи. Сигурно е, че това ще отпуши системата за кадрово развитие, а и ще съкрати разходите за заплати, като доведе до сливане на позиции.
Не очквам нищо добро за системата докато ни управлява премиер, който се е учил как да се спуска по кол(не да се върти) и който до скоро си мислише че националната ни сигурност е гарантирана от продавачите на дюнери!?!?
в основата на всяка армия са бойните и способности и възможности да реагира при ситуации при които другите структури в държавата не могат,наводнения и подобни,нашата армия благодарение на 'генералите' и всякакви малоумни министри които само я дояха чрез съмнителни сделки и продажби на имоти в момента си е един инвалид,на които трябва да се помага а той едва ли може сам да си помогне,цялата структура на МО е сгрешена самата система е абсолютно непригодна към новите условия благодарение на гореспоменатите господа...винаги съкращаваха бойни части за сметка на разни щабни и подобни ненужни никому семейни и шуробаджанашки придатъци..и сега ако трябва да изкараме един на 100% батальон едва ли ще можем..ще изкараме многото полковници и генерали общата им бройка е колкото на батальон ама файда освен заплати да взимат няма
само да ви поправя фукс са немски бронетранспортьори и незнам да ги ползват американците холандци и германци и други нации да
Превръщането на потенциалните рискове за сигурността в реални военни заплахи обаче, изглежда, не тревожат чак толкова голямата част от българските държавници.
Къде видяхте български държавници ако не е тайна? Аз не виждам такива.
ами ако се закрят измислените почивни бази на военните, които и без това пазят само тях, ще се освободи отози ресурс който е нужен че и ще остане. Защо да го отнасят пак редов=ите военнослужещи ? Същото важи е и за МВР.
Скоро ще разчитаме на албанската армия да ни пази.
Разходите за отбрана не се изчерпват само с бюджета на МО. Удобно се пропуска, че МО не отделя адекватни вноски покриващи ранното пенсиониране и други облаги. Тях ги поема НОИ - т.е. всички ние чрез нашите вноски. Ако се прибави тази скрита субсидия ще излезе, че бюджета на МО не е 1.1% от БВП, а поне 1.5% - т.е. малко над средния за НАТО. Въпросът е защо този бюджет не стига? Отговорът ще го илюстрирам с пример, който съм давал и преди - унгарските ВВС имат щат от 3500 души, нашите - от 6500. А Унгария е с 10 милиона население от които близо 7 милиона са в трудоспособна възраст - т.е. двойно повече отколкото у нас. Така 10 хил данъкоплатци хранят 5 служителя на ВВС. У нас 10 хил данъкоплатци хранят 20 служителя на ВВС. Това обяснява защо Унгария намери пари за нови изстребители, а ние не.
Другата недомислица в българската концепция за отбрана е, че от една крайност (наборна армия) се мина в друга (изцяло професионална). А истината е, че въор. сили на повечето западни страни поддържат и полу-професионален компонент. В САЩ това е т.н. Национална Гвардия, в ЮК това е т.н. Териториална Армия. Полупрофесионалният компонент се състои от хора, които имат цивилни професии, но няколко седмици в годината участват в учения. При заплаха за нац. сигурност те могат да бъдат мобилизирани. В ЮК този компонент съставлява 1/4 от щата на въоръжените сили. С последните реформи, този дял се планира да бъде увеличен. Идеята е да се поддържа отбранителен потенциал без да се пилеят пари за щат.
А у нас полупрофесионалният компонент е неглижиран - и това е една от причините за несъразмерните разходи за щат на МО.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.