Максимално осигурен популизъм

Тази теза за абсолютно независимото и константно ниво на заетост от това на разходите на бизнеса за труд е доста опростена и нелогична. Най-малкото, ако условията са неизгодни, една фирма, а и цели сектори просто могат да спрат да произвеждат конкретни продукти, да свият дейността си и да освободят персонал. Което се отразява не само на заетостта, а и на цялата икономика.

За да е пълна картината, трябва да припомним, че освен минималните осигуровки Христосков публично вече няколко пъти заговори за вдигане на пенсионната вноска с 1-2 процентни пункта, за увеличаване на минималната работна заплата, за рязък скок на максималните осигурителни прагове... Т.е. министърът има мащабни идеи как да създаде нови финансови тежести за работодатели и служители.

Опасност има

Най-прекият ефект от вдигането ще е бягство на бизнеса към сивия сектор. За това предупредиха работодателските организации и международни институции.

В началото на 2014 г. ЕК излезе със специален доклад, в който е записано, че "минималните осигурителни прагове са се увеличили значително през последните години, което застрашава заетостта на нискоквалифицираните работници", и препоръча "България да преразгледа минималните осигурителни прагове, за да се гарантира, че системата не оскъпява прекалено наемането на нискоквалифицираните работещи". Малко след това МВФ отправи подобна препоръка, а именно да се разгледа също и ефектът върху заетостта от по-високите минимални заплати и минимални социално-осигурителни прагове".

На това мнение са и българските макроикономисти. "Когато бизнесът е ударен от криза и стагнация, и в същото време му се увеличават разходите за осигуровки, той реагира с намаление на работните места. Най-силно засегнати от вдигането на минималните прагове са нискоквалифицираните - не случайно повечето безработни са именно с ниско образование и без квалификация", коментира Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество".

През годините досега са правени много изследвания на влиянието на минималните прагове, които доказват, че системата в сегашния й вид е в тежест за пазара на труда. Дори БАН наскоро направи анализ с извод, че праговете наистина се определят като тежест от фирмите.

Георги Стоев от "Индъстри уоч" е на мнение, че възстановяването на заетостта в България е твърде крехко и всяко такова сътресение може да се отрази негативно. "Ръстът на пазара на труда е съвсем малък. Ако пък гледаме подписаните договори, при тях дори има свиване на наетите на трудов договор с около 35 хиляди. Това означава, че възстановяването на заетостта е извън трудовоправните взаимоотношения", смята Стоев. Според него отрицателните ефекти от вдигането на праговете и минималната работна заплата (МРЗ) са повече от положителните. "Всяко вдигане на данъците наистина може да има някакъв положителен ефект за бюджета под формата на повече постъпления. Нетно обаче минусите са повече", смята той. Негативните ефекти според него са свързани с повече сива икономика, съкращения на персонал, спиране на производства, отлив на чужди инвестиции.

Социалният министър обаче сякаш единствен (естествено извън синдикатите, които по презумпция искат повече доходи за работещите) не вижда негативно влияние върху пазара на труда. "Напротив, създава по-добра конкурентна среда между работодателите. Наличието на минимален осигурителен праг увеличава шансовете на бизнеса за лоялна конкуренция, като изравнява изходната база за разходите, свързани с труда", каза за "Капитал" министърът. Като доказателство той на няколко пъти изтъква, че ако се търси директна връзка, безработицата сега трябва да е 50%, тъй като праговете са се увеличили с 60% от 2008 до 2013 г.

Това твърдение е манипулативно. Защото няма данни как би се променила безработицата, т.е. с колко би паднала, ако осигурителните плащания не бяха вдигани административно в периода на кризата. А е и малко странно да обясняваш на работодателите, че не разбират бизнеса си и той ще се погрижи за създаване на лоялни, но по-скъпи, правила.

Кой губи

Вдигането на праговете не се отразява абсолютно всички работещи, а на тези, които са осигурени на минимален праг или близо до него. Данните на Министерството на труда и социалната политика показват, че на нивото на минималните осигурителни прагове (общо на договорените и административно въведените) работят общо 19% от всички заети в страната, които са малко под 3 млн. По изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ) на база данни от НОИ над 25% се осигуряват на минимални прагове или близо до тях, т.е. всеки четвърти е пряко засегнат. На база данните на статистиката за заетостта става ясно, че около 600 хил. души могат да бъдат засегнати от вдигането на минималните прагове, като 95% от тях са извън София.

През годините на кризата заетостта в България е намаляла с около 15%, или близо 400 хил. работни места са изчезнали. Разбира се, не може да се твърди, че тази загуба е само заради вдигането на праговете, но връзка определено има. Пряко доказателство за това е значителната част от загубените работни места е сред т.нар. самонаети, т.е. хора, които нямат работодател. В началото на 2010 г. минималния праг за самоосигуряващите се скочи от 260 лв. на 420 лв. В същата година броят на самоосигурените падна с 93 хил. души. За сравнение, през 2009 г., когато вече се усещаше кризата, няма спад. Подобно понижение не се наблюдава и през предишните три години.

Парадоксалното е, че дори докладът на БАН, поръчан от социалното министерство, явно с цел да докаже, че минималните прагове нямат ефект върху заетостта, всъщност доказват точно обратното. Въпреки че не е особено коректно да се прави подобна оценка на база анкета сред 6000 работници и работодатели, анализът показа, че вдигането на минималните осигуровки тежи на бизнеса. Данните от анкетите показват, че за близо половината работодатели минималните прагове са неадекватна система. За 3/4 от фирмите това увеличава разходите им за труд, а над 50% от тях заявяват, че системата увеличава недекларираната заетост.

Колко струва

Министърът гледа на вдигането на праговете като начин да вкара повече пари в бюджета на осигуряването. Неговите изчисления показват, че от вдигането на всички прагове за 2015 г. със средно 5.5% в бюджета ще влязат 50 млн. лв. Само от административното увеличение той очаква 13 млн. лв.

Според Зорница Славова, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ), сметката на министъра е чисто аритметическа, без да са взети предвид негативните ефекти от подобно вдигане. "По-малка ще е сумата, която ще влезе в бюджета на ДОО, а също така може да очакваме преминаване на хора в сивата икономика и съкращения на персонал", обясни икономистът.

Ако приемем, че допълнителният разход за осигуровки ще струва на работодателите 50 млн. лв., той влече със себе си още тежести - за плащане на по-високи заплати и за данък върху нарасналата сума. Извън това остават косвените загуби - от спаднала конкурентоспособност заради новите тежести, от увеличен риск другите в сектора да посивеят и продукцията да стане непродаваема, а в най-черната ситуация - от затваряне на бизнес.

Истинските решения

Малко успокоение е, че праговете може и да не се качат. Размерът им се гласува от парламента като част от Закона за Държавното обществено осигуряване. Така че, ако следващият "управник" на социалното министерство осъзнае вредата от вдигането на праговете, той може и да не внесе за гласуване административното повишение с 4.2%. Това ще зависи и от самите депутати. Засега най-вероятният управляващ - ГЕРБ, не е разсъждавал по въпроса. "Ще го обсъдим на парламентарна група", каза Менда Стоянова, която отговаря за бюджетната политика в партията.

Праговете обаче са малка част от големия въпрос за нереформираната осигурителна система. Христосков, а и неговите предшественици не предложиха по-смели решения. Извън едрия разговор за дългосрочна промяна има и малки ефективни стъпки, които могат да се предприемат веднага - свиване на групите от ранно пенсиониращи, ограничаване на инвалидните пенсии, свиване на някои разходи... Но в тази посока мълчанието на всички управляващи е оглушително.