В ковчега на НОИ

"Никой не е против демократичния избор, това са основни принципи, на които трябва да се облегнем в нашата дейност, но притеснителен е начинът, по който се прави – няма оценка как би се отразило върху цялостната пенсионна система и следствията ще се носят от поколения българи", коментира София Христова от пенсионноосигурителното дружество "Алианц България".

Опитът, като се стъпва на ниска финансова грамотност, да се качат чисто административно повече хора на ковчега на НОИ е плашеща. Още повече че държавната пенсионна система прилича не толкова на спасителен кораб, колкото на съвсем реално съоръжение за погребване на милиарди левове спестявания за пенсия. И на този фон обяснението на финансовия министър Владислав Горанов, че "целта на предложението е повече свобода и демокрация в тази държава", звучи наивно и нахално. Най-малкото заради бързината и упорството, с които се прави.

Чрез демократизация към национализация

На пръв поглед предложението на държавата не би трябвало да е проблем и да промени нещо. Офертата е абсурдна и никой действащ рационално не би го избрал. Тя предполага човек да се откаже от натрупаните лични средства за пенсия и да ги подари, както и бъдещите си вноски, на НОИ срещу обещание, когато остарее, държавата да му изплаща пенсия. Само че, тъй като за повечето сега работещи това ще е след десетки години и ще се изредят поне няколко правителства, не се знае нито кога точно ще я получава (възрастта може да се вдигне), нито колко точно ще получава. Тези промени може да се предприемат по всяко време и едностранно от държавата.

На този фон опцията да влагаш пари в частен фонд, който да ги управлява от твое име, дори и при съпътстващите го недостатъци и рискове просто изглежда по-добрата алтернатива. В действителност обаче много хора по-скоро неосъзнато ще изберат тази опция именно защото е по подразбиране.

Това е и причината пенсионните фондове и по-голямата част от работодателските организации да реагират остро и да заговорят за национализация. "25 години след началото на прехода "частен" все още изглежда мръсна дума. Много е важно да се разбере, че пенсионното дружество получава лиценз, за да управлява парите на осигурените. Те са техни лични, неприкосновени и се наследяват", каза главният изпълнителен директор на "ДСК-Родина" Николай Марев.

Премиерът Бойко Борисов схоластично обяснява, че да се говори за национализация е манипулативно, тъй като се дава по-голям избор. И той обаче при зараждащото се недоволство от почти всички страни и улични протести даде леко назад и от Брюксел заяви, че ГЕРБ са склонни да отстъпят по някои параграфи. В сутринта преди гласуването зам.-председателят Цветан Цветанов дори заяви пред депутати от партията, че предложението няма да бъде гласувано, но след телефонен разговор Горанов - Борисов темата отново се върна на дневен ред.

Донякъде странно, промяната беше разкритикувана от трима бивши социални министри. Иван Нейков, който заемаше поста в правителствата на Софиянски и Костов, а също и Йордан Христосков, който допреди месеци беше на тази позиция в служебния кабинет на Близнашки, публично разкритикуваха промените, които според тях без дебат разграждат пенсионния модел. "Директно ще кажа кой губи и кой печели - губят хората, които задават въпросите, защото ще бъдат подведени, ще си върнат парите в НОИ и нито ще имат наследяване, нито ще имат втора допълнителна пенсия. Губи НОИ, защото към него ще се прехвърлят задължения, които не може да изпълни. Печелят синдикатите, защото успяха да наложат да се замрази пенсионната възраст, вместо да нарасне - макар и с 1 месец. Печели и ГЕРБ, защото ще си осигури един ресурс, с който да закърпи бюджета сега и следващи години от това, че ще излъжат хората и част от парите ще потънат в НОИ", обясни Христосков, който беше и дългогодишен председател на НОИ в периода 2000-2007 г.

Подобна позиция имаше и социалният министър от кабинета "Орешарски" Хасан Адемов, но неговият тон се посмекчи, след като партията му ДПС се оказа сред малкото твърди поддръжници на предложението на ГЕРБ. А дори и настоящият министър Ивайло Калфин (АБВ) беше умерен и обясни пред журналисти през седмицата, че предложението е дошло изненадващо и по тази причина не е добро за бизнес средата. Както и че лично той няма да си прехвърли партидата към НОИ.

Същевременно поддръжник освен Горанов се оказа и предишният финансов министър Петър Чобанов - ясен знак, че мярката е по-скоро фискална, отколкото социална.

Колко ще спечели бюджетът

Сметката не е лесна и председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обясни, че разчети не са правени, тъй като не се знае колко хора ще предпочетат НОИ. За тяхната бройка може да се предположи по тази на хората, които при започване на работа не се възползват от правото си да изберат в кой от частните фондове желаят да се осигуряват и биват служебно разпределени от НОИ. По данни от института в последните години това са близо половината от постъпващите на трудовия пазар. Числото е високо, но и обяснимо с това, че при започването на първа работа младежите, често още в последните години в училище, не се интересуват от осигурителната система. По-стряскащо е, че броят на незаинтересованите, които дори не знаят в кой фонд се осигуряват, не е малък и сред хора с доста трудов стаж. Така или иначе в зависимост от това дали само новопостъпващите на трудовия пазар или всички ще трябва да декларират желанието си да се осигуряват в частен фонд бройката на незаинтересованите ще се различава драстично.

По сметки на икономиста от "Отворено общество" Георги Ангелов, ако предположим, че се запази бройката на новопостъпващи на пазара на труда, които не избират фонд, може да се очаква около 12 млн. лв. приход за бюджета догодина. Ако те са около 50 хил. души при средна заплата 600 лв., сметката набъбва до 18 млн. лв.

"Най-сложно е да се предскаже какво ще направят 3.3 милиона души, осигурени в универсалните пенсионни фондове, които през 2015 ще имат право да се прехвърлят в НОИ. Много от тях рационално са си избрали частен пенсионен фонд (или са го сменили) - съответно може би са доволни от избора си. Значителна част обаче са хора, които са служебно разпределени - т.е. нито се интересуват, нито са проявили инициатива да си изберат фонд. И в двете групи хора - служебно разпределени и със самостоятелен избор - има такива, които се оплакват от високите такси на пенсионните фондове (5% такса за всяка вноска плюс 1% годишна такса от цялата натрупана сума)", анализира Ангелов.

Ако предположим, че се прехвърлят 5% от клиентите на универсални фондове, или около 160 хиляди души, това означава еднократен приход за държавата от около 300 млн. лв. натрупани по сметките им плюс 40 млн. лв. годишни приходи от осигуровки. Ако обаче се изисква активна пререгистрация, и за тях бройката на прехвърлените към НОИ може да набъбне в пъти до 20-30% и съответно ефектът до 2 млрд. лв.

Въпреки внушително звучащите суми, както посочват и от асоциацията на пенсионните дружества, тези мерки не адресират основните проблеми на пенсионната система (демография, ниска събираемост на осигуровки и злоупотреби), а само "имат някакъв краткосрочен, съмнителен фискален ефект и откупуване на политически комфорт в рамките на 1-2 години, но в дългосрочен план ще доведат до увеличаване на дефицита в солидарния стълб". Наистина при дефицит от около 5 млрд. лв. в ДОО, дори и целите годишни постъпления от вноски на универсалните фондове около 800 млн. лв. да се прехвърлят към НОИ, това няма да промени качествено картината.

Самият подход да се решават така фискални проблеми обаче среща недоволство. "Ако държавата иска да се ползват по-ефективно парите на пенсионните фондове, има много по-елегантни начини от този", обясни председателят на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници Любомир Бояджиев.

"Например има много инфраструктурни проекти, които не могат да се финансират от европейските фондове, но които биха могли да се финансират от пенсионните фондове, като магистрала "Хемус" или тунела под Шипка. Те биха инвестирали в дългосрочни облигации, издавани целево за изпълнението на такива проекти. Това ще реши отчасти и проблемите им да намерят в какво да инвестират. Друг начин, по който да се използва подкрепата им, е при приватизация. По мои изчисления при приватизация само на 20% от БЕХ могат да влязат около 1.5-2 млрд. лв. в държавата и тогава пак като основни купувачи биха се проявили пенсионните фондове. Така държавата ще намери ресурс, с който да финасира недостиг, при това при чисто пазарен механизъм. Това е много по-добре, отколкото да се променя цялостно пенсионната система, която като модел е добра", коментира Бояджиев.

Каква ще е финансовата цена

Ефектите от промяната е трудно да се прогнозират и те също зависят от точния вариант, който ще се приеме. Всички браншови асоциации на капиталовия пазар обаче са притеснени, че подобни мерки подкопават самото съществуване на пазара наред с това на пенсионната система. В обща декларация те предупредиха, че това може да разклати и публичните финанси, доколкото фондовете са едни от най-големите инвеститори в ДЦК.

Дали това ще се реализира ще зависи и от това в какви мащаби пенсионните фондове ще трябва да осребряват инвестициите си. Ако им се наложи да набавят няколкостотин милиона, които да преведат на НОИ, това е постижимо - универсалните фондовете имат и ликвидни инвестиции в банкови депозити над 500 млн. лв., и в чужди ДЦК над 1.5 млрд. лв. от активите им.

При нужда от големи продажби обаче това няма как да не се усети. Още повече че фондовете не могат да продават само най-ликвидните си инвестиции, тъй като имат лимити в какво имат право да инвестират, и ще се наложи да се отървават и от вложения в акции и облигации.

Каква ще е политическата цена

Предложението на ГЕРБ хвана не само работодателите, но и коалиционните й партньори неподготвени. Дори и да се изключат всичките конкретни критики към него, начинът на поднасяне създаде търкания най-вече с Реформаторския блок. След първоначалното мълчание, характерно за сложната коалиционна структура на десните, те все пак заеха остра позиция против и влязоха в директна конфронтация с финансовия министър Владислав Горанов, който в нервен изблик самоуверено обясни, че решението на ГЕРБ е взето и партии с 4-5% могат да го подкрепят или не.

Тази поредна пукнатина в отношенията между управляващите няма как да не се отрази нататък и оттук всяко взето на коляно решение само ще я разширява, независимо как ще се развие дебатът и гласуването на пенсионните промени. Неудоволствие от начина, по който беше сведено решението, имаше и в Патриотичния фронт, и в АБВ, което в един момент започна да оставя решението да виси само на волята на ДПС - нещо, което създава дискомфорт в ГЕРБ.

Пукнатината обаче може да се окаже доста по-широка, отколкото управляващите си представят, защото тя реално разваля диалога и ще засегне и отношенията им с работодателите. Българската стопанска камара дори призова с открито писмо президентът Росен Плевнелиев да наложи вето на промените. Часове преди планираното гласуване на промените самият президент също излезе с критично становище по отношение на начина, по който се прокарват.

Дори обаче да не се стигне дотам и предложението на ГЕРБ да бъде отхвърлено, то вече неминуемо ще има последствия за пенсионните фондове. Повечето от тях са негативни и вече винаги ще тегне несигурност, че това или някое следващо правителство може с един замах да ги унищожи. Но има и поне един положителен ефект - вече топката за реалните проблеми в сектора е вдигната. Лидерите и на двата синдиката в пледоариите си в защитата на предложението на Горанов (по техните думи) изтъкнаха съмнения, че някои фондове може да не се управляват добре. Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" директно изказа опасения, че може да има второ КТБ. "КФН всички знаем, че не си върши работата", заключи пък Пламен Димитров от КНСБ.

Това дава перфектната възможност секторът сам да покаже нетърпимост към практиките на инвестиране в свързани лица и ясно да идентифицира рисковите играчи, да изиска санкции и ако трябва, законови промени, които да ги ограничат. Това обаче ще е трудна задача, докато КФН си заравя главата в пясъка и парира всяка критика с кухи фрази и статистически извадки.