Чуждите инвестиции не компенсират изтичането на капитали през януари

Външни фирми са вложили 80 млн. евро в български активи, но са изтекли над 96 млн. евро

Никога досега през първия месец на годината нетният финансов поток не е бил отрицателен, показва статистиката на БНБ
Никога досега през първия месец на годината нетният финансов поток не е бил отрицателен, показва статистиката на БНБ
Никога досега през първия месец на годината нетният финансов поток не е бил отрицателен, показва статистиката на БНБ    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Никога досега през първия месец на годината нетният финансов поток не е бил отрицателен, показва статистиката на БНБ    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Минусът се дължи основно на големия нетен отрицателен поток към Люксембург (87.3 млн. евро).

През първия месец на 2015 г. изтеклите капитали от България са били повече, отколкото влезлите чужди инвестиции. Предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) показват, че нетните преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през януари са отрицателни и възлизат на 16.4 млн. евро (влезли са 80 млн. евро, а са напуснали 96.4 млн. евро). Статистиката сочи, че никога досега през първия месец на годината нетният финансов поток не е бил отрицателен. През януари 2014 г. чуждите вложения достигнаха 50 млн. евро, а през най-силните години за икономиката – между 2006 и 2009 г., сумите през януари надхвърляха 400 млн. евро.

Бягство към Люксембург

Знакът минус се дължи основно на големия нетен отрицателен поток към Люксембург (87.3 млн. евро). Цялата тази сума е поставена от БНБ в графата "друг капитал", което означава, че средствата представляват върнати заеми от български дружества към чуждестранните собственици. Великото херцогство има статут на офшорна зона и благодарение на либералния си данъчен режим и строгото опазване на банкова тайна държавата се използва като транзитна дестинация на капитали с друг произход. Много често български.

Най-големите преки инвестиции в страната през първия месец на годината са дошли от Холандия (16.9 млн. евро). През миналата година държавата отново беше най-големият инвеститор в български активи – общо 750 млн. евро, или около 60% от всички ПЧИ. Причината за големия интерес на холандски инвеститори се крие отново в данъчните облекчения, които предоставя регистрацията там. В Холандия има правна форма, наречена B.V., и всички компании под такава регистрация на практика са офшорни. Собствениците на много от големите български фирми са регистрирани именно под тази форма.

Сред най-големите инвеститори в България през януари се нареди и Белгия. Както в случая с Холандия, и тук над 95% от стойността на инвестициите е в "друг капитал". Отново говорим за кредити, отпуснати от чужди компании на български дружества, в които те имат участие и които формират вътрешната задлъжнялост. Средствата могат да са дадени за повишаване на производителността на местния бизнес, но могат и да са за оборотни средства. БНБ не дава достатъчно детайлна разбивка.

Без дългосрочен интерес

От инвестираните общо 80 млн. евро под формата на чужди средства за януари по-малко от 25% са вложения, които говорят за дългосрочен интерес. В дялов капитал са насочени 7.6 млн. евро. Придобиването на капитал в българско дружество се приема за израз на дългосрочни намерения от страна на чуждестранните вложители. По правило излизането от този тип инвестиции отнема повече време, отколкото при изтеглянето на средства, предоставени под формата на вътрешнофирмени заеми. Статистиката на БНБ показва, че реинвестираната печалба е 13.4 млн. лв. и остава близо до нивото от предходните две години. Исторически нивата на реинвестираната печалба са ниски, а между 2008 и 2012 г. бяха отрицателни.

Данните на централната банка за 2014 г. показват, че на годишна база има 50% срив на чуждестранните инвестиции в дялов капитал. От придобиване и създаване на капитал, както и от сделки с имоти в страната през миналата година са влезли под 500 млн. евро. Най-голям нетен отлив имаше при германските капитали – 340 млн. евро. Трябва обаче да се има предвид, че в периода 2011 – 2014 г. металургичното предприятие "Аурубис България" инвестира около 50 млн. евро в нови и по-екологични мощности. Средствата бяха дадени по линия на компанията майка Aurubis и вероятно част от тях са били върнати през миналата година, което се отчита от БНБ като отлив на инвестиции.