Коментари Daily 10 май - Предприемачески бум с решения на ТЕЛК

И още: Приличат на медии, но не са; Без отговор - и прокурорите ли са задкулисие? Ще се превърне ли Обединеното кралство в разединено

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Стопанска политика

Предприемачески бум с решения на ТЕЛК

От коментар на Явор Алексиев и Виктор Тричков, Институт за пазарна икономика

От началото на 2015 г. се наблюдава интензивно регистриране на т.нар. специализирани предприятия. От общо вписаните  223  във водения от 2005 г. от Агенцията за хората с увреждания (АХУ) регистър 96 (44%) са само от тази година. Първоначално изискването за регистриране на такова предприятие беше 50% от списъчния му състав да са хора с увреждания, но през 2010 г. делът им беше намален на 30%.

А конкретната причина за наблюдавания през тази година "предприемачески подем" са промените в Закона за обществени поръчки (ЗОП) от 2014 г., които поставиха специализираните предприятия в изключително изгодна позиция при възлагане на обществени поръчки.

Министерският съвет одобрява списък на стоките и услугите, чието произвеждане/предоставяне се възлага на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания по реда на ЗОП. При правителството на Орешарски той набъбна двукратно – до близо 400 дейности, между които туроператорски, строителни и др. По закон възложителят не може да изисква гаранции  за изпълнение от специализираните предприятия. А чл. 16 казва, че дадени обществени поръчки следва да бъдат изрично запазени за тях и при наличие на такъв кандидат другите кандидатури дори не се разглеждат.

Както сигурно се досещате, в преобладаващата част от регистрациите през тази година не става дума за "нови", а за обикновени фирми, които искат статут на "специализирани". В списъка виждаме дружества с дългогодишен опит в печеленето на поръчки. Фактът, че другите фирми на практика са изтласкани от процедурите, създава стимули те също да се регистрират като "специализирани предприятия".

Предлаганата сега поправка в чл. 16, където всъщност е разписана цялата схема, предвижда единствено възложителят все пак да може да поставя някакви изисквания към кандидатите по отношение на тяхното икономическо и финансово състояние, квалификация и технически възможности. Основен момент, който промените в ЗОП не засягат, е вписването на специализираните предприятия в регистъра на АХУ.

Проблемите тук са два – отсъствието на достатъчен капацитет и правомощия на агенцията за идентифициране и съответно предотвратяване на злоупотреби, от една страна, и крайно занижените изисквания за вписване в регистъра - от друга. Достигането на 30-процентен дял на хората с увреждания е прекалено лесно предвид привилегиите, с които предприятията се ползват при обществените поръчки.

Освен това на регистрираните предприятия не може, а със сигурност трябва да се прави проверка – дали, откога и при какви условия в тях работят лица с увреждания. И ако това е направено на пожар с цел печеленето на поръчки, говорим за очевидна злоупотреба.

За тези рискове предупредихме още през 2013 г., когато правителството на  Орешарски се зае да "подобрява" условията за участие на специализираните предприятия в процедурите по ЗОП. Преобладаващата част от злоупотребите са следствие от универсалното  значение  на медицинската  експертиза. Именно сдобиването с ТЕЛК решение е ключът към привилегиите. Промените в ЗОП от 2014 г. задълбочиха този проблем, превръщайки хората с увреждания (или просто хората, сдобили се с ТЕЛК решение) в ценни "списъчни" кадри. Както е тръгнало, скоро уврежданията ще са нещо, което хората ще слагат на първо място в CV-то си.

  За да спрат злоупотребите и за по-ефективното насочване на бюджетните средства към лицата, които най-много се нуждаят от тях (истинските хора с увреждания), е необходимо да се премахне възможността хора, които нямат проблем със социалното включване, да се възползват от системата. Същото важи и за предприятията.

Анализ

Приличат на медии, но не са

От текст на доц. Нели Огнянова, експерт по медийно право, във в. "Култура"

Разговорът е за медиите, правилата и върховенството на закона, а конкретният повод е сложната траектория на една телевизия през последните десет години - ТВ7. Диляна Грозданова, депутат от НДСВ, започва проекта с кредит от Общинска банка по времето, когато съпругът й Любомир Павлов е шеф на банката. Кредитът е обезпечен с имоти на приватизирано общинско дружество. През 2007 се провеждат енергични опити ТВ7 да получи честота.

Късметът се обръща в полза на ТВ7, когато през 2008 г. телевизията се продава. Не става ясно на кого: юридическото лице собственик, регистрирано в края на 2005 г., не се променя. След като Ирена Кръстева е официално обявена за консултант, въпросът с честотите е решен: регулаторът, ръководен от несменяемия председател Веселин Божков, провежда процедура за раздаване на честоти без конкурс и Кръстева получава 58 от общо 102 точки.

Без съмнение и въпросът с финансирането е решен: ТВ7 се развива екстензивно, външните продукции са импозантни, а от едно предаване възниква и се реализира политическият проект с Николай Бареков. Сега научаваме и размера – 300 млн. лв. чрез холдинговото дружество на Цветан Василев ТЦ–ИМЕ. Необслужването на кредитите води до серия дела за несъстоятелност по цялата верига. Очаква се да стане ясна и съдбата на другите кредитополучатели като издателите на "24 часа", "Труд", "Преса" и др.

Междувременно прокуратурата отказва да образува досъдебно производство срещу Делян Пеевски за търговия с влияние въпреки признанието му, че с медиите си е опъвал чадър над престъпни босове по молба на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

ТВ7 е само отделен пример как е действала схемата за овладяване на медиите. В България има фабрики за думи и образи, които се финансират по специален начин, за да информират по специален начин. Те приличат на медии, но не са. Имат много офшорни собственици и стриктно контролиран продукт и се използват за придобиване и упражняване на власт. Финансират се със знанието и помощта на държавата, включително и с фокусираното насочване на средства от европейските фондове.

Схемата става публично известна по стечение на обстоятелствата - конфликтът между основни участници: "Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата", съответно "Пеевски стигна прекалено далеч и се вживява като властелин на България".

В годините на прехода успешно е  наложена тезата, че медиите са бизнес като всички други. Не, не са. Медиите са индустрия, но не само. От медиите зависят правата на човека и в голяма степен - качеството на демокрацията. Записано е в ред документи на ЕС. Общите правила на конкуренцията в България не се оказват достатъчни. Това сочи разрешената операция "Лафка", от която зависи разпространението на печата, това сочи развитието на българските мултиплекси – оценката е на Съда на ЕС.

В България все още няма развит пазар на журналистическия труд. Причините са много, но, както беше посочено, конкуренцията е съзнателно ограничавана. Мълчанието, търпимостта и дори възхищението към т.нар. български медийни магнати да заобикалят законите дава плодове.

Но избор винаги има, той е личен и непрехвърлим: упражняваш професията в служба на истината с всички произтичащи от това трудности или не питаш кой плаща, стига да плаща редовно. За съжаление все още в много случаи истината се принася в жертва на пропагандата отвъд  всякакви медийни стандарти.

Без отговор

И прокурорите ли са задкулисие?

Въпроси от "Дневник" към председателя на етичната комисия към ВСС Ясен Тодоров, на които той не пожела да отговори

В интервю в тази сутрин (4 май - бел. ред.) пред бTV заявихте, че задкулисието идва от една фондация, визирайки "Америка за България", която финансира медии и неправителствени организации.

- Да разбираме ли от думите ви, че и асоциацията на прокурорите, която е сред бенефициентите на фондацията, също е част от задкулисието? Ето и списък на прокурори, работели и работещи по знаковите разследвания, които също са бенефициенти на "Америка за България":

Евгени Стоянов, Софийска районна прокуратура - наблюдава делото КТБ Павел Панов, говорител на градската прокуратура Стефан Милев, зам. районен прокурор на София
Данаил Шостак, наблюдаващ прокурор по делото "Ченалова" и делото срещу  русенския съдия Николай Попов – заместник районен прокурор на София Георги Мойсев, Софийска районна прокуратура - наблюдава делата срещу Цветан Цветанов, Емил Милев-Крокодила.

Ако те според вас не са част от това задкулисие - на какъв принцип посочвате кой е част от него?

- Говорите за политическа зависимост на Нели Куцкова, защото била зам.-министър на правосъдието. Вие сте два пъти номиниран от политически партии ("Атака" и коалицията между Софиянски, Мозер и Каракачанов Български народен съюз - бел. ред.) за член на Инспектората към ВСС и на ВСС - политически зависим ли сте?

- Като съдебен инспектор за кои магистрати сте изготвили предложения за налагането на дисциплинарни наказания, какви наказания са наложени и потвърдени ли са те от Върховния административен съд ВАС?

- Като следовател по ключови дела сте водили разслеванията и сте внесли обвинителни актове - срещу кои лица и как са завършили тези дела?

След изборния триумф на Камерън

Ще се превърне ли Обединеното кралство в разединено

От коментар на Димитър Бечев, преподавател в London School of Economics, в "Дневник"

Едва ли самият Дейвид Камерън и неговите съпартийци са очаквали подобен триумф на тазгодишните парламентарни избори. Оказа се, че и заветната граница от 326 депутати, нужни за съставяне на самостоятелен кабинет, е преодоляна и след почти пет години коалиционно съжителство с либералдемократите на Ник Клег еднопартийното управление е вече факт.

Успехът на Камерън е закономерен. Избирателите в Англия така и не припознаха Милибанд за лидер, нито пък одобриха левия завой, който предлагаше Червения Ед с повишаване на данъчното бреме. Ляво настроените шотландци, които мразят торите от дън душа, пък предпочетоха радикалните послания на Шотландската национална партия (ШНП). Парадоксално Ник Клег стана жертва на успеха на своята партия през 2010 г., когато тя се оказа в ролята на неизбежен коалиционен партньор на Камерън. Либералите консумираха негативите от участието си в управлението, като много от техните традиционни избиратели им обърнаха гръб.  
В крайна сметка критична маса сред британските граждани – малко над 30% , се съгласи с разказа на торите, че мерките за финансово оздравяване и преодоляване на дефицита са дали плод и икономиката навлиза в период на растеж - въпреки данните, които показват, че повишаващата се заетост далеч не е съживила доходите от нивата им преди срива от 2008 г.     Старият-нов премиер е изправен пред сериозни предизвикателства. Вече тиктака часовникът до референдума дали Великобритания да остане в ЕС, който трябва да се проведе до 2017 г.  Камерън обеща на избирателите си да извоюва отстъпки от другите страни - членки на ЕС, въз основа на които да води кампания в полза на членството. Ако те са чисто козметични, евроскептиците (огромен брой редови тори също питаят неприязън към Европа) ще скочат и ще направят изхода от плебисцита непредсказуем.

Ако пък британският премиер отиде в Брюксел с максималистични искания – например цялостно предоговаряне на свободата на движение на хора в рамките на ЕС,  рискува да получи директен отказ от Германия, Франция и останалите влиятелни членки. Евентуалният развод между Лондон и Брюксел със сигурност ще наклони везните в полза на разтрогване на съюза между Англия и Шотландия. На север има твърд проевропейски консенсус и ШНП не прави изключение. И в резултат: Добре дошли в разединеното кралство.

Загубата по-скоро ще е за всички нас като европейци. Без Великобритания ЕС ще се изгуби тежест в световната политика, ще се провинциализира. Самите британци ще изгубят също. Бизнесът в Обединеното кралство отдавна е изчислил сериозните загуби от прекратяването на членството. Откъсването на Шотландия също няма да донесе нищо добро. 

Дейвид Камерън се радва на своя звезден миг, но вероятно съзнава каква огромна отговорност лежи на плещите му. И как изборният триумф може бързо да бъде последван от унижение и провал.

  Източник на графиката - Източник: Агенция за хора с увреждания