Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Висшето образование отваря врати, но те може и да не са правилните. Така накратко може да се обобщи един от основните изводи от новото издание на рейтинговата система на висшите училища в България, което беше представено тази седмица. Университетската диплома със сигурност е път към пазара на труда - дори и в специалностите с най-ниска реализация безработицата е в пъти по-малка от средната за страната. Заедно с това обаче посоката, в която студентите са решили да се развиват, често не е тази, която търсят работодателите. И докато пазарът на труда прелива от икономисти например, специалистите по биотехнологии, които бизнесът определя като една от професиите на бъдещето, не достигат. Иначе казано, студенти има много, но те не са тези, които трябват.
Освен за ориентацията на кандидат-студентите рейтингът може да е от голяма помощ и за управлението на висшите училища, защото показва няколко ключови тенденции на българското университетско образование. По-долу обобщихме някои от тях.
1. Университетът е път към успеха
"Почти всички висшисти, завършили в България през последните пет години, работят", категоричен беше при представянето на рейтинга изпълнителният директор на институт "Отворено общество" Георги Стойчев. Институтът разработва системата заедно със социологическа агенция МБМД и "Сирма груп". Делът на регистрираните безработни сред завършилите е 3.77%, което е около три пъти по-ниско от средното за страната. Традиционно най-голям шанс за лесно намиране на работа имат специалистите от медицинските специалности (виж графиките), но перспективата за най-високи доходи е пред завършилите военно дело, информатика и компютърни науки, проучване и добив на полезни изкопаеми и математика. Високото качество на образованието по медицина пък съвсем не означава, че ще даде резултати в България. Дори напротив, около една трета от завършилите медицина не се включват в националния трудов пазар.
Реализацията зависи значително и от това къде точно е учил студентът. Докато специалистите по информатика от Софийския университет например получават средно 1860 лв., тези от Университета по библиотекознание и информационни технологии работят за средно 1156 лв. Същият извод се наблюдава и при безработицата - докато сред икономистите на Американския университет тя е 1.4%, сред тези на УНСС е 2.8% (тук трябва да се има предвид огромният брой студенти на УНСС).
2. Изборът на професия не винаги е адекватен
Един от тревожните изводи от рейтинговата система е, че над половината от завършилите студенти не работят на позиция, която изисква висше образование. И това не се променя дори на петата година след завършването. "Съществува дисбаланс между разпределението на студентите по професионални направления и нуждите на пазара на труда", коментира за "Капитал" Георги Стойчев. Той допълва, че има струпване на голям брой студенти в няколко направления, които произвеждат повече кадри, отколкото пазарът може да поеме на позиции, за които се изисква висше образование. На практика около половината от завършилите, които не се реализират на позиция за висшист, са само от двете най-масови професионални направления - икономика и администрация и управление (в тях учат една трета от всички студенти). В същото време има дефицити от кадри в други направления, в които броят на студентите е по-малък от моментните и очакваните бъдещи нужди на пазара, например в сектора на здравеопазването и високите технологии.
Разликите в реализацията на завършилите важат обаче и за специалностите с дефицит от кадри. Красноречив пример е информатиката, за която IT браншът отдавна алармира, че страда от недостиг на хора. Рейтингът показва, че близо 6% от завършилите я работят като продавачи. Такава реализация имат и близо 16% от завършилите информатика и компютърни науки в Техническия университет - София, както и над 14% от тези в Шуменския университет. Възможни обяснения за тези резултати могат да са качеството на подготовката и адекватността на учебните програми или нуждите и възможностите на местната икономика в съответния регион. Ако се върнем на примера с Шуменския университет, по-слабата реализация на завършилите информатика може да означава, че те просто няма къде да работят по специалността, ако останат в региона. За разлика от педагозите на университета например, повече от половината от които работят по специалността си.
За Георги Стойчев този извод отново показва, че "връзката на висшето образование с пазара на труда е нарушена". Не помагат и стимулите, които влияят върху управленските решения във висшите училища. До скоро финансирането и на държавните, и на частните висши училища зависеше изцяло от броя приети студенти, но не и от резултата. Или както допълва Стойчев, "в някакъв смисъл студентите носеха пари на висшите училища, а завършилите - не. Това създаваше стимули за широко отворени врати на входа и за широко затворени очи на изхода". През последните няколко години има някакви стъпки в правилната посока - част от субсидията за университетите вече зависи от резултатите от тяхната дейност, като например реализацията на завършилите и научните резултати. Идеята на образователното министерство е делът на тези критерии да достигне 50% от субсидията.
Другата посока за решение на проблема е изборът на кандидат-студентите. В момента средното образование не помага за кариерното ориентиране на младите хора, а бизнесът също не е достатъчно активен в набирането на нужните му кадри. Висшите училища пък определят приоритетите си според търсенето на кандидат-студентите, а не на работодателите. Така излиза, че университетите до голяма степен предлагат обучение на неориентирани млади хора, от които бизнесът след това няма нужда. Изводите от рейтинговата система засега не изглежда да са стигнали до най-важните си потребители - учениците, които са на прага на висшето образование, и работодателите, заяви при представянето на резултатите и зам.-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков.
3. Проблемът не е в броя, а в качеството
Резултатите от рейтинга доказват, че силните страни на висшите училища са там, където те са се специализирали и са инвестирали през годините. Заради начина на финансиране според броя студенти обаче университетските ръководства заложиха на откриване на повече (и в голяма част несвойствени) специалности единствено с цел привличане на субсидия и такси. А това не върви непременно с високо качество на обучението и научните изследвания в тях. "Експанзията на висшите училища не се е отразила благоприятно върху качеството и ефективността на образованието; системата бавно реагира на динамично променящите се изисквания към квалификацията, мотивацията и професионалната кариера на специалистите с висше образование", заключава и стратегията за развитие на висшето образование за периода 2014 - 2020 г., която беше преработена от служебното правителство и приета в четвъртък от комисията по образование и наука в парламента. Според идеите в нея мрежата от висши училища трябва да се оптимизира чрез финансови механизми и обединение на висши училища на регионален и предметен принцип. Ако документът реално бъде приложен, в следващите години във висшите училища трябва да се закрият несвойствени професионални направления и да се прекрати държавният прием за специалностите с най-ниски резултати. Това по естествен начин ще намали и неадекватния за българската среда брой от 51 университета.
Анализът на данните от рейтинга би трябвало и да е стимул за самите ръководства на висшите училища да инвестират в успешните си направления и да закрият тези, които не се справят добре. По думите на директора на дирекция "Висше образование" в образователното министерство Мария Фъртунова това вече се е случило в Русенския университет, който е закрил своя специалност, свързана със селскостопанска техника.
Резултатите от рейтинга всъщност са не толкова класация, колкото възможност. За кандидат-студентите, които да намерят правилната за тях бъдеща посока. И за държавата и висшите училища, които да започнат осъзнато да подкрепят успешните специалности и преподаватели.
13 коментара
Не знам какво не и харесвате на професията търговец. Недейте, търговците са тези, които изкарват прехраната на повечèто работещи.
Ерго за да продаваш по-скъпи и сложни продукти се изисква и по- специализирано образование.Дори онези, които работят в аутсорсинг индустрията и тях някой някога ги е договорил/продал.
А и парите са добри - един медицински консултант промотиращ лекарства взема два пъти колкото едно джи пи.
И не е лесна професия - това от опит.
А що се касае до висшето образование решението е всики да карат общообразователните предмети и после да се профилират след задължителен стаж. Ама така бая народ ще остане без работа и затова не вярвам скоро да се стане.
Отклиха Америката за която отдавна алармираме - Финансирането по броят на студентите е гибелно за висшето образование, то стимулира посредственото и нискокачествено образование. За което своят дял дават и безбройните новооткрити псевдоуниверситети с псевдомодерни специалности.
Върнете се към утвърдените и с традиции ВУЗ които имат традиции и кадри, възстановете връзката с производството. На времето всеки технически ВУЗ имаше НИС /Научноизследователски сектор/ които работеха ИЗКЛЮЧИТЕЛНО по задачи от производството. Просто държавните предприятия бяха задължени да отделят определен процент средства за това и естествено искаха да ги използват за полезни за тях задачи.
Закони които да задължават и стимулират фирмите в България да отделят средства за работа с университетите, да инвестират в обучението и развойната дейност срещу което естествено да получават конкретна полза, да се стимулират преподавателите за конкретни резултати прилагани в практиката а не самоцелни статии и да видите как ще тръгнат нещата. А сега години наред само празни приказки от рода на "Дайте да дадете".
"...Не знам какво не и харесвате на професията търговец."
До коментар [#1] от "drakon":
Търговците са необходими но в определен размер, доколкото да обслужват икономиката. Ако го надминат те вече стават паразитна част изсмукваща ресурси. Защото търговците само ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯТ, те не СЪЗДАВАТ. Реалната икономика, производителите са тези които създават националното богатство, ако техният дял намалява никакви търговци няма да го увеличат.
Конкретен пример, кога сме по-богати, когато съм произвел 100кг домати които 10 търговеца са ги продали или когато 8 души сме произвели 800 кг домати и са ги продали 2 търговеца? Нашата икономика е първият случай, безброй търговци скучаещи в празните магазини но и слагащи надценката си върху труда на малкото производители. И после се оплакваме, че черешите са 4 лв килото а при производителя са само 80ст.
"...А и парите са добри - един медицински консултант промотиращ лекарства взема два пъти колкото едно джи пи."
До коментар [#1] от "drakon":
И каква точно е ползата на ПАЦИЕНТА от това, че един търговец взема 2 пъти повече пари от ЛЕКАРЯ? Поне една загуба се вижда с просто око, лекарите ще се махнат и отидат на Запад където са много по-добре платени. На кого тогава ще промотирате лекарствата си?
Българската икономика загива точно затова, че безброй прекупвачи се лепнаха на гърба на изнемогващите производители, един работи а десет смучат от труда му.
@Fred:
А сега остава да уточните понятията :)
Защо производителите според вас не са търговци?
Само прекупвачите ли са търговци?
Ако сме се надъндрузили с разноски за производството на 8'стин кила домати и изхвърли 5'стин от тях, защото няма как да се прекарат с каруцата до халите в София, то кой печели и кой губи? Ми ако няма субсидия?
Номера е условията за всички да са еднакви, т.е. да има равнопоставеност - оттам насетне (свободният) пазар си знае работата :)
До коментар [#2] от "drakon":
Аз не бих давал такива конкретни препоръки. По-добре е да се заложи, че всеки ВУЗ ще получава като финансиране стойността на данъците и осигуровките, които внасят неговите абсолвенти 3, 4 или 5 години след дипломирането си, но само в частта над минималната работна заплата. Примерно. Важното е да има пряка мотивация, от ВУЗ-а да излизат високоплатени кадри.
Държавната субсидия може да се ограничи до нуждите на пазара на труда и някакъв минимум за поддържането отделни специалности за научна дейност. Щом има прекалено много висшисти по икономика и администрация - да се орежат субсидиите за тях до, например 20 хил. завършващи студента годишно. Университетите могат да кандидатстват за тези квоти на базата на акредитационната си оценка и други показатели. Всичко останало да е платено.
Добре е да има и строги показатели за оценката на качеството на преподаване в самите университети - да могат да се уволняват некадърни преподаватели, според оценките на студентите, а не както е в момента. Трябва да има и поощрения за научна работа - няма как един преподавател да е в час ако поне малко не се занимава с наука - както и строги наказания за плагиатстване - уволнение и лишаване от право да заема позиции в университет за 10 години, например (учебниците на много преподаватели от УНСС са некадърен превод, направен от студенти).
До коментар [#8] от "haralampi": Съгласявам се с повечето, което казвате по-горе. Обаче: оценката на студентите за техните преподаватели в никакъв случай не е - а и не може - да е обективна. Това са го забелязали дори в САЩ, където отдавна се вслушват в студентското мнение. Доказано е, че на сайтовете RATE YOUR PROFESSOR пишат или тези, които са крайно недоволни от преподвателя (отгатнете защо!), или пък онези, които са получили много висока оценка. В България студентската маса би се обявила против всеки, който е по-взискателен или пък представя неща, които са непонятни за ред РЕАЛНО неподготвени за университетско образование индивиди.
До коментар [#1] от "drakon":
Дракон, може би работят като търговци в магазини за дрехи, козметика и т.н. Има момичета и момчета, завършили КСТ, които дори не продват компютри. Иначе много добър довод давате за това, че е нужно преосмисляне на парадигмата на търговията като таква и ролята й за успеха на една фирма.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.