Летящият холандец от София

В серия от срещи със съдружниците си той успява да ги откаже от проекта за ваканционен комплекс, за да възстановят старата делта на р. Искър и да направят в периферията на резервата детски лагер. "Искахме да реализираме и един проект с тръстикови полета за трайно пречистване на самата река", продължава разказа си Патрик. Съдружниците се съгласяват, почват да мислят как да финансират начинанието. Тогава почват неприятностите.

Първо разбират за планирано ново сметище няколко километра нагоре по течението. "Каквото и да приказват от общината и от всякакви РИОСВ-та, направят ли нещо там, всичко отива директно в реката", казва Патрик. Ентусиазмът на холандските предприемачи охладнява още при следващата новина. През 2014 г. РИОСВ София одобрява изграждането на малък ВЕЦ в горното течение на р. Искър, в землището на Широки дол, въпреки че местното население е категорично против. "ВЕЦ-ът е точно там, откъдето черпим вода от Искъра." Водите за бъдещата делта не идват директно от реката, а от един канал, изкопан навремето да захранва рибарници. Изграждането на ВЕЦ-а е равносилно на пресушаване на цялата територия и провал за проекта. "Според всички документи от този ВЕЦ няма никаква полза", казва Патрик. Срещу централата са внесени няколко жалби, които чакат окончателното произнасяне на Върховния административен съд. Тези събития, дори и да нямат директна връзка едно с друго, навеждат Патрик на мисълта, че към терена има определени апетити и целта е собствениците да го продадат за жълти стотинки. "Няма да се откажем", заявява холандецът, който спокойно обяснява, че не търси частна облага. Патрик е убеден, че проектът за резервата е добър за всички - за природата, за бизнеса, за нашите наследници.

Прозорецът на Патрик

На въпросът какво мисли за бизнес средата у нас той първо отсича, че такава няма. "Има някакви местни интереси." После се замисля, че все пак зависи от бизнеса. "Аз имам приятели холандци - единият има кол център, другият има фирма за управление на стокови борси от разстояние. На тях им трябва офис, умни, млади, нахъсани хора, които говорят английски, слагат ги в един офис и пускат оборотите на макс - данъците са ниски, работната ръка - евтина. И като говоря с тях, те ми казват: ти само някакви тежки истории разтягаш, ние сме супер! Супер са, защото внасят бизнес от чужбина, ползват евтиния труд, плащат малко данъци и това е. Това е добре за София, но не и за Тутракан", казва Патрик.

Това е причината да се заеме с каузата "Прозорци към света", финансирана от създадената от него Фондация "Кю" за изграждане на 50 компютърни училища в цялата страна. Целта е "да отключим IT потенциала на България като същевременно помогнем за развитието на добрите преподаватели от всички кътчета на страната". Първото училище е изградено в Самоков в началото на тази година. "Аз съм много за IT индустрията, защото смятам, че светът ни търси заради това. На държавата не й дреме. Това е много жалко, защото българските деца са умни, това се знае в целия свят. IT индустрията ни търси - Sisco е тук, HР е тук, но няма никакво образование. Никой не ни учи колко е важно освен български, английски и някой друг език да знаем и HTML и PHP, JAVA, защото това е бъдещето. Решихме ние да го понаправим. Направихме училището в Самоков, докарахме компютри, оправихме залата, намерихме учители - караме ги от София. В началото имахме много ученици - 350, не всичките свръхспециалисти, има и начална компютърна грамотност. Гледам втората година - 70 човека са се записали. Българинът много обича да казва, че държавата не е наред, но, да ти кажа, самите хора след 25 години проблеми са вдигнали ръце. Даваш им шанс и пак се мотат, много е сложно положението", размишлява Патрик.

Сговорна дружина

Сложно или не, България вече е неговото място. Холандецът уточнява, че с жена му дори няма да си правят труда да вадят холандски паспорти на двете си деца. "Приемаме, че живеем тук. България наистина е много красива страна, имаме огромен потенциал. Не сме много хора. Ако всички даваме всичко от себе си, ще надминем Швейцария. Аз съм сигурен, че хората са се нагледали на лоши примери. Според мен липсват положителни. Когато хората видят добри инициативи, видят хора, на които им пука, тогава постепенно ще се променят нещата", смята той. Смитьойс съжалява най-много, че "почти всички млади, умни и нахъсани хора са в Чикаго, Берлин, Виена, Барселона, Амстердам". "Докато те не се приберат в България, може да има двеста, хиляда като мен обаче нищо няма да се получи. Тези хора, с техния опит, с тяхното ново виждане трябва да се приберат и да започнат да въртят колелото. Обаче те няма да се върнат, докато не видят, че нещата лека-полека почват да се променят. Може би това е грешката на всички като мен, които се борят за нещо по-добро - че на първо място трябва да се обединим - не всеки да се бори за неговата лична кауза. Но и дотам ще стигнем, просто пътят ще е много дълъг", допълва предприемачът.

А защо прави всичко това? "Да сме щастливи, да работим в едно почтено общество, децата ми да са щастливи, да не стане така, че на 18 години да избягат, защото "при нас нищо не става", продължава Патрик. Когато се сблъсква с прогнилата система на домовете за деца, лишени от родителски грижи, и искат на него и съпругата му подкуп, за да осиновят дете, чашата прелива. "Оттам разбрах, че или трябва да си вдигам чукалата и да си тръгвам със семейството си, или трябва да направя нещо."

Последната лична кауза на Патрик е изработването на кратки документални филми на английски (www.mynewhomeland.vanquish.bg), описващи различни проблеми - сагата със сметището, с делтата на Искъра, проблема с незаконната сеч в района на Самоков и др. Холандецът иска да заснема по един филм на седмица, но все още не смогва. "Говорил съм с чуждестранни медии да излъчват филмите. На някои от тях им харесва самият формат "западняк в България". Понеже съм независим, мога да покажа каквото си искам и да кажа каквото си искам." Последният филм е за българските гори и незаконната сеч, следващият ще е за земеделието. "Искам да констатирам, че има проблем. Да покажа няколкото останали в България хора, които въпреки всичко се борят срещу злото, които имат идеи, концепция как нещата могат да се променят, да покажа как се борят срещу вятърни мелници", казва Патрик.

Той се извинява, че не сме спазили първоначалната уговорка да си говорим само за положителни неща. "Да завършим с нещо положително", усмихва се Патрик. И казва, че покрай филмите се срещнал с фантастични хора. "Пълни с идеи, с енергия, готови да се борят с каквото и да било. Всеки ден се сблъскват с разочарования обаче знаят как да продължат. Тази енергия за мен е много вдъхновяваща. Тук вмъквам една скоба: даже да има една група от хора които са готови да дърпат каруцата от калта - нямаме време! Кадърните лесовъди, агрономи, които знаят как да стопанисват горите и земите по траен начин, по българския начин - всички са пред пенсия или вече са в пенсия. Ако изпуснем тях тук ще стане пълен Афганистан. Имаме още 5-6 години. Нещата, които ме крепят в момента са добрите хора с идеи, моите приятели, моето семейство и някакъв луд ентусиазъм", казва с усмивка холандецът.

Филмът за делата на р. Искър може да гледате тук: http://mynewhomeland.vanquish.bg/2015/09/09/01-my-new-homeland-bulgaria/