У дома е там, където е най-бързият WiFi

Трийсет и седем годишният израелски предприемач Ели Давид с временен адрес Кишинеу, Молдова, обяснява, че макар отстрани да изглежда като мечтания хипстърски живот, номадството не е лесна работа и трудно можеш да си го позволиш, ако нямаш устойчив бизнес или приходи. "Трябва да работиш по наистина добри проекти, докато сменяш локациите, или да си фрилансър от топ качество. Това са вариантите", казва Давид, който е създател на онлайн езиковото училище LingoLearn.com, а в момента работи по глобална карта на стартъп екосистемата, коуъркинг пространствата и акселераторите по света StartupBlink и поддържа блог и подкаст за живота си като дигитален номад. 

Ако бизнесът или работата ти са базирани онлайн и приходите ти нямат общо с мястото, на което живееш, няма логика да стоиш в скъп град. Затова номадите се стремят към лоу-кост места, които да им позволят да живеят добре, да са достатъчно мобилни и да реинвестират парите, които изкарват, обратно в бизнеса си.

За Майк Гилиланд (29 г.) и Юви Иванова (31 г.), които работят често с местни фрилансъри и програмисти и се стремят да аутсорсват всекидневните си задачи като чистене, пране и други, за да спестяват време, от значение е и цената на труда на дадено място. За да поддържаш бизнеси от разстояние, е нужна и сериозна дисциплина, разказват канадските предприемачи, които управляват едновременно дигитална агенция за content маркетинг GiantSupernova.com, онлайн магазин за бижута Equalli.com, компания за хидропоника (техника за отглеждане на растения без почва - бел. авт.) и технологичен подкаст FutureThinkers.org. "Опитваме се да автоматизираме и да създадем системи за всичко, за да не ни се налага да имаме непрекъснато срещи. Срещите са огромно губене на време, което се опитваме да минимализираме агресивно", обяснява Юви Иванова. Така например предпочитат да започнат работния си ден, като запишат видео с инструкции към екипа си, в което обобщават задачите за деня. 

Други номадстващи предприемачи пък гравитират около места, където могат да срещнат повече хора с подобен на техния начин на живот, защото това им открива конкретни бизнес възможности. На бизнес фронта има много смисъл от дигиталното номадство, казва Ели Давид - да получиш обратна връзка, да намериш клиенти или пък партньори. "Другите дигитални номади обикновено или са фрилансъри, които предлагат услуга, която би могъл да наемеш, или стартъпи, с които можеш да правиш колаборация. Има много възможности", добавя той.

Прави го като местните

Но няма един начин на номадство, ще ви кажат мобилните предприемачи, всеки го прави както реши. Правилото на Ели Давид например е да сменя дестинациите на всеки два месеца - според него за по-малко от това време трудно можеш да изградиш социален живот на новото място и да го разбереш наистина, а по-дълго му омръзва и го отдалечава от крайната му цел да види всяко кътче на света. Той пътува с туристическа виза (която ти позволява да останеш в дадена държава около три месеца) и за последните пет години е живял в повече от 30 държави. Признава, че има места, които обиква повече от другите и му е по-трудно да ги напусне. Варна например е едно от тях. "Но ако ми хареса някое място, винаги си задавам въпроса заслужава ли си заради този град да пропусна всички останали, които не съм видял", обяснява своята философия Давид.

За 29-годишния Паскал Таларида от Франция, който търгува на финансовите пазари и има собствена брокерска компания за онлайн търговия, базирана в София, правилото е във всеки нов град да живее и прави нещата като местните. Да вижда, усеща и разбира мястото през техните очи, не като турист. Затова задължително прекарва първите седмици в социализиране - дълги разходки в търсене на динамичните зони на града, където се събират млади хора, и на по-добрите кафета, ресторанти и барове, които да се превърнат в "твоето" място в следващите месеци. Това, което го кара да се влюби в София, е един покрив на хотелска стая, от който се виждат златните кубета на "Св. Александър Невски", зелената пътека от дървета по ул. "Оборище", която му напомня за Париж, и едно пътуване с такси до булевард "Витоша", който кипи от живот и смях на млади хора.

Има моменти в живота на всеки дигитален номад обаче, в които романтиката на новото място помръква. За Паскал Таларида това е всеки път, когато му се налага да приключи връзка, защото е време да смени държавата. "Аз съм ясен с момичетата още от началото, че не мога да се обвързвам задълго. Защото знам, че ще си тръгна някой ден и имам много да постигна, преди да се обвържа сериозно. Обикновено казват, че не им пука, но после се зараждат чувства и става голям проблем", разказва той. На етапа му е трудно да си представи, че желанието му да има семейство след време би го възпрепятствало да пътува. "Ако това ме спре, ще означава да се откажа от нещо, което ме определя", откровен е Таларида.

За Юви Иванова и Майк Гилиланд, които са една от малкото двойки по пътя, също стои въпросителната как да поддържат този начин на живот, когато се появят децата и отговорностите покрай тях. "Изморително е да трябва да се местиш на всеки три месеца. Ако имаме семейство, бихме искали да имаме дом, база поне за половината от годината, а другата половина да прекарваме в пътуване", представя си Майк Гилиланд, добавяйки, че Пловдив му изглежда като добро място за отглеждане на деца.

А Ели Давид признава, че не познава много дигитални номади, които успяват да пътуват с това темпо дългосрочно. "Просто защото животът се случва", казва той.

Пловдив, София и Варна - новите горещи дестинации?

Макар и скачащи от една дестинация на друга, дигиталните номади могат да оставят и по-трайни отпечатъци на местата, които предпочитат. "Мисля, че тази култура носи много ползи за държавите, които привличат такива хора", смята Майк Гилиланд. Във Виетнам и Тайланд например около номадското движение непрекъснато възникват нови кафета, коуъркинг пространства и други малки бизнеси, които се грижат за комфорта на тази глобална кохорта, която цени и се радва на малките удоволствия. Предприемачите сред тях пък наемат местни хора, с които да работят по различни проекти. Иванова и Гилиланд например ангажират около 50 души за различните си бизнеси, сред които и български програмисти и дизайнери. 

Дигиталните номади по правило се стремят да взаимодействат с местните хора, защото възприемат всяко ново място като свой дом. "Те искат да бъдат въвлечени в местната общност, да й помагат, да създават нови възможности за бизнес", казва Майк Гилиланд.

А тези, които са се отбивали в България, виждат потенциал в Пловдив, Варна и София да привличат повече дигитални предприемачи, макар и да са все още малки на картата на глобалното движение. "Има много млади хора в България, които искат да се занимават с предприемачество, искат да работят и да правят нещо различно, и това много ми харесва тук", казва Паскал Таларида. Затова в момента той проучва възможностите за наемане на офис и обучава търговци, които да се грижат за бизнеса тук, когато той замине към следващата дестинация.

Юви Иванова и Майк Гилиланд пък са се заели да рекламират Пловдив в огромната си мрежа от дигитални номади по света, в която почти никой не е чувал за южния български град. Самите те го откриват благодарение на Юви, която е наполовина българка и познава региона от ваканциите, които е прекарвала като дете. Проблемът е, че почти никъде в интернет няма добре написана информация на английски език за града, нито пък различните местни услуги като ресторанти, хотели, апартаменти, компании са достатъчно видими в Google на чужд език. Отделно те се сблъскват и с рестриктивния режим за оставане в страната за граждани, които не са от Европейския съюз и смятат, че България би спечелила много, ако облекчи издаването на работни визи за онлайн предприемачи от трети страни.

А Ели Давид на мнение, че ако иска да влезе в радара на дигиталните номади подобно на Прага и Будапеща, България просто трябва да се превърне в едно по-щастливо място. "Има потенциал и атмосфера, хората са много интересни. Но това, което липсва на София, е да бъде просто по-весело място, което местните харесват. Тогава ще се появят и чужденците."