Главният мюфтия: "Ислямска държава" фалшифицира исляма

Основният въпрос, който главният мюфтия постави в лекцията си е доколко нормативните учения на исляма съответстват с идеологията на "Ислямска държава", както и дали Коранът подтиква към насилие.

Ето четирите важни послания от неговата лекция:

1/ "Ислямска държава" фалшифицира текстове, за да легитимира действията си

Д-р Мустафа Хаджи подчерта, че "Ислямска държава" нарушава методологията, според която в исляма се тълкуват Корана и наставленията на пророка Мухаммед, а именно като селективно съставя и фалшифицира текстове, които да легитимират военните ѝ действия. Той обърна внимание, че не може един текст, или част от него, да бъде селективно използван като аргумент, без преди това да бъдат проверени всички подобни текстове в Корана и хадисите.

Като пример главният мюфтия посочи текст, често цитиран от привържениците на "Ислямска държава": "О, Аллах, благослови нашия Пратеник Мухаммед, когото Ти изпрати с меч, като милост за световете!"

В самия Коран обаче, обясни д-р Мустафа Хаджи, се казва: "И те изпратихме [о, Мухаммед] наистина като милост за световете." (Пророците: 107). Тоест думите "бях изпратен с меч" не само не се съдържат в кораничния текст, но и не са автентични.

2/ "Ислямска държава" се опира на средновековни идеи, извадени от контекста на времето си

Идеите, с които "Ислямска държава" се представя, се базират по-скоро на средновековни ислямски концепции. Те обаче са формирани под въздействието на конкретни исторически и политически особености на времето, в което са създадени - например в контекста на териториално разпределение на света или междурелигиозни войни. Д-р Хаджи обясни, че в лексиката на по-късните тълкуватели на Корана се появява изразът "знамението на меча". Той обаче не присъства нито в словото на Пратеника Мухаммед, нито в това на неговите последователи, а се появява стотици години след смъртта на пророка.

Освен това сред средновековните тълкуватели съществува практиката да стесняват безпричинно обема на понятия, които са представени универсално в Корана. Там например се казва следното: "Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите."

Но според тълкувателя на Корана Муджахид, който е роден през VII век, заслужилите добро и справедливо отношение са тези, които са приели исляма, но не са се преселили в ал-Медина. Друг средновековен философ ал-Рази пък го тълкува, че това са жените и децата или само тези, които са подписали мирно споразумение с Пратеника Мухаммед.

3/ "Ислямска държава" воюва с друговерците, докато в Корана военното сражение е само при самозащита

Друг проблем в идеологията на "Ислямска държава" е, че тя поставя различието във вероизповеданието като мотив за воюване, докато в Корана военното сражение е мотивирано единствено от самата война и агресия, каза д-р Мустафа Хаджи.

Той даде пример с първия път, когато военното сражение е било предписано на мюсюлманите за самозащита - в петнайсетата година от пророчеството, когато е нарушена конституцията на ал-Медина, в която различните религиозни групи са анонсирани за една общност. "След споразумението за мир и сътрудничество на Пророка Мухаммед и вярващите им е обявена война на три различни фронта: първият, този на меканските езичници, които не прекратили агресията дори след преселението; вторият, определени юдейски кръгове в ал-Медина, враждебно настроени към мюсюлманите; третият и най-агресивен, пустинните разбойници, водени от личните облаги и отличаващи се с безпринципност", разказа главният мюфтия.

При тези исторически обстоятелства и след вече направения опит за дистанциране от зоната на конфликт, Коранът предписва военното сражение като право на самозащита срещу агресията, уточни той. Освен това през VII век, когато е низпослан Коранът, светът е говорил предимно с езика на войната.

"В тази войнствена атмосфера Коранът, учудващо, отделя по-малко от един процент от съдържанието си по темата за военното сражение, поставяйки го в ясна нравствено-етична рамка", допълни главният мюфтия.

4/ Междурелигиозните отношения не са заложник на сблъсъка между цивилизациите, а жертва на сблъсъка на взаимното невежество

Д-р Мустафа Хаджи изброи и текстовете в Корана, които призовават към взаимно опознаване и сътрудничество между хората от различни религии, за да изобличи още веднъж "Ислямска държава" като идеология, противоречаща на исляма. "И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, а не си помагайте в греха и враждебността!..." (Коран, Трапезата 5: 2)

Взаимното опознаване не е просто разбиране на "различния друг", обясни той, а е и разбиране и опознаване на себе си. А в момента междурелигиозните отношения падат жертва на сблъсъка на взаимното невежество.

Главният мюфтия мотивира и решението си да изложи тези въпроси в публична лекция - за да информира българското общество, така че то да започне да се учи да разграничава радикално мислещите от нормалните мюсюлмани в България и да предпази самите български мюсюлмани да не се подвеждат по манипулации.

"Ние поддържаме много добри отношения с другите вероизповедания, заедно празнуваме религиозните празници и мисля, че това е едно добро послание към българския народ", заяви той.

А посланичката на Мароко в България Латифа Архабаш поздрави главния мюфтия за проактивния подход и заяви, че е много важно мюсюлманските духовни лидери с критично мислене от различни страни да опровергават идеите на ДАЕШ чрез собствения си опит и идеи. "Да заемаме позицията на жертвите е контрапродуктивно", каза тя и добави: "Проактивната позиция срещу ДАЕШ, ислямофобията и всички анти-малцинствени настроения е една и съща битка".