Фокусът с печалбата на НЕК

Ако НЕК обаче е била на загуба от 350 млн. лева към септември и в следващите три месеца не е реализирала нови дефицити, с инжектирането на 183 млн. лв. към края на 2015 г. финансовият й резултат би трябвало да бъде по-добър от заявените от Петкова данни.

Какво се е случило? Първото обяснение е, че поне за няколко месеца компанията е трупала загуби от продажбите си. Другото е, че НЕК е направила провизия на свое бъдещо задължение за плащане, например заради очакваното влизане в сила на намалението на цените на бизнеса и необходимостта част от вече събраното да се върне. Според запознати с предварителния отчет на компанията за последното тримесечие тя всъщност е на печалба.

Може ли още?

В ценовото решение на енергийния регулатор за периода август 2015 - юни 2016 г. чрез Фонда за енергийна сигурност в НЕК трябва да постъпят общо 400 млн. лв. Само за пет месеца в него са влезли 183 млн. лв., от което може да се предположи, че прогнозата ще бъде надвишена. В същото време, като се изключи последната седмица, тенденцията е за поскъпване на квотите за вредни емисии, което може да доведе до още повече приходи. Допълнително положителен ефект за НЕК ще играе спадът на петролните цени, които ще свият и цените на природния газ значително под прогнозите на регулатора. Това ще намали и плащанията за електроенергията, която държавното дружество е принудено да изкупува основно от топлофикационните централи. Ако КЕВР реши да намали кръстосаното субсидиране (сега през високата цена на произвежданата електроенергия се субсидира парното), НЕК може да спести не един милион.

Всъщност сегашният резултат можеше да бъде и по-добър, ако не се бяха случили две неща.

Първото е неуспехът досега да влязат в сила споразуменията с ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Договорката беше постигната през април, като срещу изплащане на дължимите от НЕК пари на двете централи (вече над милиард лева) те се съгласяваха да намалят цените по дългосрочните си договори с 97 млн. лв. годишно. Опитът да се намери банка, която бързо да финансира НЕК през миналата година, се сгромоляса, след като финансовите институции не искаха да се ангажират с търсената сума от 500 млн. евро. Вместо бързо да се пристъпи към вземането на по-малък заем и излизане на облигационните пазари (каквато беше идеята след получаването на заема), Българският енергиен холдинг затъна в безплодни разговори с банките, които сега по оптимистични прогнози трябва да приключат до края на януари. Протакането дори роди предположения, че БЕХ всъщност саботира заема, надявайки се проверката на Европейската комисия да открие в договорите на двата ТЕЦ-а нерегламентирана държавна помощ. Засега обаче сигналите от ЕК са, че няма да има сериозна санкция (която така или иначе ще трябва да се плати от държавата, а не от централите).

Забавянето обаче коства на НЕК около 35 млн. лв. разходи в повече за петте месеца, в които действа новият ценови период.

Вторият фактор, който пречи на подобряването на данните на НЕК, е продължаващото изкупуване на електроенергия от скъпи заводски централи като ТЕЦ "Брикел". Централата, която се свързва с Христо Ковачки, най-накрая тази година беше посочена от местните еко-власти за основен замърсител в региона. Доскоро РИОСВ - Стара Загора, се оправдаваше, че не могат да установят откъде идват замърсяванията. Едва този август беше установено, че ТЕЦ-ът не спазва комплексното си разрешително и РИОСВ отказа да даде одобрение за пускане на допълнителни мощности на централата. Вместо спиране забраната доведе до това, че в края на годината КЕВР увеличи регулираната цена на мръсната централа, тъй като тя не е могла да работи на пълната си мощност.

Подобни действия могат да намалят предвидените спестявания от 130 млн. лв., които трябваше да дойдат от ограничаването на работата на заводските и топлофикационните централи.

А може ли да се издъни?

Засега няма много изгледи за това. Единственият голям приход, който НЕК ще загуби в следващите месеци, е влизането в сила на наредбата, с която индустрията ще бъде освободена от част от плащанията за зелена енергия. Тя беше приета, за да се тушира недоволството на големите заводи от по-високите цени на тока, но все още е на трупчета, тъй като Европейската комисия все още не е одобрила държавната помощ и засега енергийното дружество прибира отстъпката. Колко обаче ще загуби НЕК, когато наредбата влезе в сила, е трудно да се каже, тъй като Брюксел има съмнения за начина, по който се намаляват плащанията за индустрията, и вероятно тя ще трябва да бъде преработена.

По-големият риск за НЕК е политическият натиск. Eдин от най-големите проблеми за компанията беше настояването на четирите най-големи работодателски организации цената на електроенергията да не бъде повишавана за бизнеса. За да се изравни тежестта между сумите, които плащат домакинствата за зелена, високоефективна енергия, както и по преференциалните договори на НЕК, добавката задължение към обществото беше повишена двойно за бизнес клиентите. Това увеличи сметките им с около 12% средно и предизвика дори символична стачка със спиране на производството (което обаче не се отрази на потреблението на електроенергия). Подобрените резултати на НЕК могат да подновят натиска за сваляне на цените. Преди предстоящите президентски избори това нищо чудно да се случи, но ще се отрази пагубно върху компанията - до средата на тази година тя може да покрие тарифния си дефицит, но тепърва трябва да изплаща огромните заеми, които тежат на гърба й.