🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

90 млн. евро субсидии за нови енергийно ефективни машини

Малките и средните компании ще могат да кандидатстват за финансиране до 1.5 млн. евро

Проекти могат да подават предприятия от почти всички сектори без земеделие
Проекти могат да подават предприятия от почти всички сектори без земеделие
Проекти могат да подават предприятия от почти всички сектори без земеделие    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Проекти могат да подават предприятия от почти всички сектори без земеделие    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Желаещите да получават месечния е-бюлетин "Еврофинансиране за бизнеса" могат да се регистрират тук
Кандидатът трябва да изготви предварително енергиен одит, който да бъде одобрен от ресорната държавна агенция два месеца преди срока за подаване на документи, т.е. до юни документът трябва да е наличен.

Общо 90 млн. евро, или 176 млн. лв., предстои да бъдат разпределени за инвестиции в енергийна ефективност в малките и средните предприятия. Средствата са от европейската оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Документите са публикувани за обществено обсъждане до 15 февруари. Практиката показва, че самата процедура може да започне около месец след това, а срокът за подаване на проектите е 150 дни, т.е. някъде през август.

Средствата могат да се ползват основно за купуване на оборудване, като приоритет имат предприятията от енергоемките отрасли. Един проект може да получи между 50 хил. и 1.5 млн. лв. безвъзмездно финансиране. Максималният срок на изпълнение е година и половина.

Специфичното в това кандидатстване е, че компанията трябва да изготви предварително енергиен одит, който да бъде одобрен от ресорната държавна агенция два месеца преди срока за подаване на документи, т.е. до юни документът трябва да е наличен.

Кой и за колко може да кандидатства

За финансиране могат да кандидатстват микро-, малки и средни предприятия, които имат поне три приключени финансови години. Така извън програмата остават само няколкостотин български компании гиганти - с персонал над 250 повече души и годишен оборот над 97.5 млн. лв. или активите над 84 млн. лв. За инвестиционната част на проектите си компаниите могат да избират между три режима на финансиране - регионална инвестиционна помощ, de minimis и инвестиционни помощи за мерки за повишаване на енергийната ефективност.

Допустими са почти всички сектори без рибарство и аквакултури и производство и преработка на селскостопанска продукция. При някои индустрии има ограничение за вида финансиране, като елементът "Услуги" се подпомага само по de minimis. Например предприятия в стоманодобива, въгледобива, корабостроенето, производството на синтетични влакна, транспорта и транспортната инфраструктура, както и тези за производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, не могат да кандидатстват за инвестиции по режим регионална инвестиционна помощ. Както и по другите процедури за еврофинансиране компаниите не могат да кандидатстват за регионална инвестиционна помощ и ако са закрили или планират да закрият същата или подобна дейност в Европейското икономическо пространство в рамките на две години.

При режим регионална инвестиционна помощ се покриват между 35 и 70% от разходите по проектите в зависимост от размера на предприятията и от района, в който ще се осъществяват проекта. Така по-голяма субсидия могат да получат микро- и малките фирми, както и тези извън Югозападния район. При режим de minimis максималният интензитет на финансиране е 70%. При третия режим микро- и малките фирми могат да получат до 65% от стойността на проекта си, а средните – 55%.

Предварително готов

Проектите трябва да се базират на изводи от извършен енергиен одит. Той трябва да е направен по образец от регистриран одитор, а обследването трябва да се основава на енергийното потребление на предприятието за предходните три години. Условие за допустимост на кандидат е, че енергийният одит трябва да мине през оценка от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), която да издаде становище за съответствие.

Енергийният одит по образец трябва да се представи за разглеждане от АЕУР не по-късно от два месеца преди крайния срок за подаване на проектите. Ако агенцията има някакви забележки или въпроси, тя може еднократно да поиска от кандидата да преработи енергийния си одит или да даде разяснения. Компаниите ще трябва да реагират с отговор до 14 дни.

Разрешените разходи

Със средствата по схемата ще се финансира покупката на нови машини, съоръжения и оборудване, подобряващи енергийната ефективност на предприятието. Ще се покриват също разходи за дълготрайни нематериални активи, включително и разработване на софтуер, както и строително-монтажни работи, които са необходими за изпълнение на мерките по проекта.

Разходите за покупка на системи за отопление и охлаждане и/или производство на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВЕИ), които могат да бъдат само за собствено потребление, не трябва да представляват повече от 50% от стойността на целия проект. Дейностите по въвеждане на ВЕИ не представляват първоначална инвестиция и могат да се финансират само по режим de minimis. Всяка  от предвидените дейности по инвестиционната част на проекта трябва да е с потвърден ефект енергийни спестявания от минимум 5% според обследването.

Кандидатите, които са задължени по Закона за енергийната ефективност да постигнат определени цели за спестявания (крайни снабдители, търговци на електроенергия, топлофикации, търговци на горива и т.н.) не могат да използват енергийните спестявания, постигнати със средства по програмата, за доказване изпълнението на тези цели.

Класирането

Проектите на фирмите ще се оценяват на два етапа. Техническата и финансова оценка се извършва само за тези, които са преминали успешно оценка на административното съответствие и допустимостта. Вторият етап включва и проверка и оценка на реалистичността, ефективността и допустимостта на всички предвидени дейности и разходи. При разминавания и неточности бюджетът на проекта ще се намалява.

От таблицата за оценка става ясно, че най-много точки (48 от максимум 100) се дават по критерия за повишаване на енергийната ефективност. Това включва планирани енергийни спестявания в резултат от проекта (като процент), фактор за енергийни спестявания (Energy Saving Ratio, който сравнява разхода на енергия за единица продукция със и без мерките за енергийна ефективност) и някои допълнителни дейности. Показателят конкурентоспособност на предприятието в резултат на изпълнение на проекта носи общо 18 точки. Почти толкова (17 точки) се дават за икономическа и финансова стабилност на кандидата, т.е. колкото по-добри показатели има предприятието, толкова по-големи са шансовете му. Най-много 12 точки могат да дойдат по критериите за приоритетни проекти. В тях влизат бонус от 5 точки за предприятията от сектори с висока енергийна интензивност, още толкова точки за проекти в Северозападен регион, както и 2 точки за дейности по пречистване на отпадъчни води и рециклиране. Реалистичната оценка на разходите носи 5 точки. Предложенията, които получат 0 точки по основния показател – планирани енергийни спестявания, се отхвърлят.

Проектите, получили минимум 60 точки при техническата и финансовата оценка се класират в низходящ ред според получената оценка, като се изготвят отделни списъци за класиране в зависимост от категорията на предприятието.

Финансиране ще получат всички или част от проектите по реда на класирането до изчерпване на бюджета за съответната категория предприятия. За средните компании са предвидени 36 млн. евро от всички средства, а останалите 54 млн. евро се поделят поравно между микро- и малките фирми.

Проектите с предимства

- Които се изпълняват в сектори с висока енергийна интензивност – химическа промишленост, производство на стомана, цимент, керамика, стъкло и вар; производство на цветни метали, производство на хартия;

- които се изпълняват на територията на Северозападния район на планиране;

- които включват дейности за пречистване на отпадъчни води, рециклиране на бракувана продукция или използване на рециклирани суровини.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ijj avatar :-|
    ijj
    • + 1

    "Разходите за покупка на системи за отопление и охлаждане и/или производство на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВЕИ), които могат да бъдат само за собствено потребление, не трябва да представляват повече от 50% от стойността на целия проект."

    Което показва амбиция да се насърчат и проекти в сферата на производството и технологията. При все това, вероятно най-много проекти ще има за нови горелки и котли, кондензатоотдели, регулиране на оборотите на помпи, компресори и вентилатори, подмяна на трансформатори, компенсиране на фактора на мощността и може би на някои места - за утилизация на отпадна топлина и дори за намеса в конкретната технология.

    Обикновено хората в предприятията най-добре знаят какво е добре да се направи - и все пак хубаво е, че има и изискване за енергийни одити - един втори поглед върху нещата е винаги от полза. А и един добър енергиен одит е подходяща основа за предложенията за проекти.

    Нередност?
  • 2
    tehnolog avatar :-|
    Технолог

    В тази статия е написано, че:

    "български компании гиганти - с персонал над 250 повече души и годишен оборот над 97.5 млн. лв. или активите над 84 млн. лв. "

    Критериите в закона за счетоводството са същите за големи компании, но там макс. активи са посочени 38 000 000 лв.

    Кое е вярното?

    Нередност?
Нов коментар