Земеделци от всички краища, обединявайте се!

Проектозаконът за браншовите организации в земеделието е важен, но залага почти непосилни критерии

Силвия Радославова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В българското селско стопанство рядко можеш да намериш двама души, които са на едно мнение по всички въпроси. Шегата е, че ако обаче намериш трима, те задължително ще са обединени в асоциация. В това, разбира се, няма нищо лошо, стига позициите на тези трима да не се възприемат като позиции на няколкото хиляди представители на съответния бранш. А в момента в България се случва точно това.

Официално регистрираните асоциации в селското стопанство са 70, а неофициално броят им е над 300. И в двата случая числата са достатъчно големи, за да направят комуникацията със сектора изключително трудна, а ориентацията коя организация е наистина легитимна и коя защитава лични или икономически интереси на тесен кръг лица - непосилна. Ето защо повечето от големите и по-стари асоциации отдавна настояват за закон, който да сложи ред в тези отношения. В началото на годината стана ясно, че народните представители започват работата по такъв закон, а в края на март проектът за нормативен акт за браншовите организации на земеделски производители и преработватели на земеделска продукция беше публикуван на страницата на парламента.

Вместо да бъде приятна изненада обаче, документът веднага стана повод за критики заради очевидните му слабости. Вносителят му, депутатът от Реформаторския блок и председател на Комисията по земеделието и храните Румен Христов, обясни, че законодателни инициативи за браншовите организации в земеделието е имало и в миналото, а сегашният законопроект е правен на база на старите такива, затова и ще има дълго обсъждане със заинтересованите - от поне 2-3 седмици. По думите му се изчаква и становище и съгласуване с Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и ще мине още време, преди законът да влезе за гласуване в комисия, а е и твърде вероятно някои от записаните в него текстове да претърпят промяна. Как обаче изглежда проектът сега?

Вълшебните 30%

Проектозаконът е разделен на две части – една за браншовите организации на земеделските производители и една за преработвателите на продукцията от селското стопанство. Предвидено е представителите и на двете дейности да се обединяват на производствен принцип – в 21 бранша от производството и 9 от преработката.

Организациите трябва да се регистрират като юридически лица с нестопанска цел. В един бранш може да има повече от една организация, но те ще бъдат представителни за производителите само ако отговарят на следните критерии – първо, да обединяват най-малко 30% от тях, второ, годишният обем на произведената от членовете продукция да е не по-малък от 30% от произведената продукция за съответния бранш, и трето, да имат регионални структури в половината области на страната. Представителна може да бъде само една организация от всеки бранш. Същите принципи важат и за преработвателите, но при тях не се изисква да имат регионално присъствие.

Представителните организации ще бъдат признавани със заповед на министъра на земеделието и храните и само те ще имат право да подписват споразумения, да участват в консултативните съвети към МЗХ и в работни групи за изготвяне на нормативни актове.

Предвидено е и да бъдат създадени две камари – на производителите и на преработвателите, стига те да успеят да привлекат поне половината от признатите представителни браншови организации.

Това, което притеснява организациите на този етап, са изискванията за привличането на 1/3 от земеделците в отделните браншове и удовлетворяването на критерия за 1/3 от годишната продукция. "Към момента едва ли има асоциация, която би могла да отговори на трите условия за представителност. Това е така, защото производителите не правят регистрациите си по бранш и не се знае колко точно са говедовъди или зеленчукопроизводители например", казва Наталия Тодорова, изп. директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), която със своите регионални структури и 2000 члена се доближава най-много до идеята за представителност. "Затова и няма как една организация да знае дали е обхванала 30% от представителите. Изискването за 30% от обема на годишна продукция също е трудно задоволимо предвид това, че и самата статистика не е точна заради големия обем на сивия сектор", смята тя.

Тодорова обяснява още, че НАЗ ще предложи това да бъде променено с по-лесно изпълними и проверими критерии, които включват обикновени справки в НАП и НОИ, които да удостоверяват дали организацията обхваща 30% от производителите.

Председателят на Българска асоциация "Биопродукти" Албена Симеонова е на мнение, че браншови организации в областта на биологичното производство са безсмислени, защото в момента сред 4 хил. регистрирани биопроизводители има и много стопани на ливади и пасища. "За каква представителност говорим", пита тя. По думите й преработката на биопродукция ще достигне много по-лесно 30% и от членовете, и от обемите и ще има решителен глас за вземането на всякакви решения.

За организациите, в които членуват и производители и преработватели, остава неясно точно с кое от двете да претендират за представителност. В колебание би изпаднал например всеки биологичен производител на пчелен мед, който може да бъде член или на браншовата организация в сектор "Мед и пчелни продукти", или за тази на биологичните производители, защото законът така и не посочва дали един производител може да членува в няколко организации. Отделно от това законопроектът изобщо не отчита, че към момента една голяма част от стопанствата се развиват като смесени.

Отстъпление от регионалността

Сред критиките към закона присъства и това, че той се съобразява в много малка степен с принципа на регионалността, който е ключов за земеделието. Сега практически съществува възможност дори в представителните организации да няма членове от цели области на страната. "Земеделието е сектор с много специфична структура. Той не трябва да се централизира и всеки опит за централизация се е оказвал грешно решение", обяснява юристът Ивана Мурджева. Тя казва още, че текстът не подкрепя регионалността по никакъв начин, нито дори намеква, че производителите трябва да помагат на района, в който работят. "Не виждам никаква полза от приемането на закона в този му вид, защото той няма да промени нищо, тъй като и в момента положението е такова", смята Мурджева.

Застъпването за регионалността не е непосилна задача. В свой коментар управителят на Фондация за биологично земеделие "Биоселена" Стоилко Апостолов посочва примера на Франция, където земеделските камари са регионални (община, департамент, регион) и при разработването на национални политики се взема мнението от всеки регион, който има собствена политика, дори собствена програма за развитие на селските райони.

А защо изобщо и преработката

И докато критиките на производителите са по-скоро по конкретни текстове от законопроекта, преработвателите почти недоумяват неговата поява, защото разпиляването и роенето на браншовите организации в техния сектор не е така мащабно. Още повече че вече от близо година се работи по закон за храните, където ще бъде създаден консултативен съвет, в който участват и асоциациите от отделните браншове. "В този закон за храните фактически се регламентират браншовите организации и наши представители участват много активно в процеса на писането му, затова сме изненадани, че се предлага законопроект за браншовите организации в земеделието, който обхваща и преработката. Това е пренебрегване на нашия огромен, подчертавам, огромен труд и работа по законодателството за хранителната верига", казва председателят на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България Мариана Кукушева. По думите й така предложеният документ прилича повече на ръководство за учредяване на комсомолска организация.

Самата Кукушева обаче също не отрича необходимостта от закона в областта на земеделските производители. Очевидно вносителите на закона ще имат нужда от повече време, за да обсъдят всички тези проблеми. Две-три седмици може и да не са достатъчни за толкова разпокъсан сектор като земеделието.