Закон "Да помогнем на руснаците"

През юни т.г. парламентът гласува на първо четене поредни промени в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), а една от тях предвижда шесткратно намаляване на цената на недвижимия имот, чиято покупка дава право на чужденец да получи разрешение за продължително пребиваване в България (чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ). Към момента такова право се дава при придобиване на имот на стойност не по-малко от 600 000 лв. – било то като фирмена собственост или лично, като физическо лице. Предлага се тази сума да падне на 100 000 лв., колкото е цената на маломерен апартамент в някой курортен апартхотел средна ръка.

Предложение за такава промяна не фигурира в законопроекта, публикуван за обществено обсъждане на 9 октомври 2015 г. То се появява едва в окончателния вариант на проекта, внесен от Министерския съвет в парламента на 28 април т.г. В мотивите конкретно за този текст няма и дума. Всъщност парадоксалното е, че за по-малко от месец МС внася в Народното събрание два законопроекта за промяна в Закона за чужденците – единия на 31 март, другия на 28 април. Единият очевидно е писан в МВР, другият - в Министерството на транспорта, което само по себе си е отличен пример за начина, по който се творят закони в България. На заседанието на водещата парламентарна комисия по вътрешна сигурност и обществен ред на 18 май т.г., всяко ведомство представя "своя" проект. И там за първи път се поставя въпросът защо се налага това драстично снижаване на цената на имотите с оглед правото на пребиваване.

На този въпрос директорът на Дирекция "Миграция" в МВР Николай Николов кратко и ясно отговаря на депутатите, че целта е преди всичко да се даде възможност на руски граждани, които са закупили дом в България, да получат право на продължително пребиваване, без да заобикалят закона, като регистрират търговски дружества, каквато е практиката в момента, и след време да получат постоянно пребиваване. "В момента те използват възможности да регистрират търговско дружество или представителство на търговско дружество и ползвайки това, кандидатстват и получават право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 или т. 6 от Закона за чужденците (за чужденци, които осъществяват търговска дейност в страната са разкрили минимум 10 работни места за българи или са представители на чужди търговски дружества, регистрирани в БТПП, бел. авт.). След като получат право на продължително пребиваване и след петгодишен престой в страната те имат възможност да получат и постоянно пребиваване... Това са основните ни мотиви", заявява Николай Николов пред комисията.

"Искам да кажа от практиката, че в областните дирекции на вътрешните работи във Варна и Бургас 90% от продължително пребиваващите са собственици на такава категория имоти - малки двустайни апартаменти и ваканционни селища, чиито цени са около тази сума. Реално това са пенсионери или собственици на такива имоти, които нямат нищо общо с развитие на търговската дейност. Затова направихме една легална възможност да получават пребиваване по този член, който им дава възможност в закона. Все пак те са една категория хора, които осъществяват и инвестиции с присъствие в страната, гостуват им хора, извършват оборот на стоки и услуги в нашата страна и общо-взето имаме интерес като цяло, според моето мнение, от тяхното присъствие в страната", обяснява още Николов, според стенограмата от заседанието на комисията.

Извън интересната инвестиция "с присъствие в страната" това изявление в прав текст съобщава, че единствената цел на предлаганата промяна е да улесни руските собственици на малки имоти при получаване на право на продължително пребиваване, без да се налага да заобикалят закона. С ясното съзнание, че постоянното пребиваване открива пътя и към българското (и европейско) гражданство.

Управление с едно наум

Не за първи път новината за някое законодателно предложение кара публиката да се чуди какво стои в основата му – некомпетентност или лобизъм. Или и двете. И тук въпросът въобще не е за руснаците, а за капацитета и отговорността на властите при разработването на управленски решения.

Премиерът и министрите му ежедневно подклаждат психоза за лавината от бежанци и мигранти, от мисълта за която сън не ги хваща и затова първата им грижа е да си затворим границите за граждани на трети страни. В същото това време МВР чрез МС предлага промяна в закона, която ще позволи с една нищожна сума (почти колкото едно семейство мигранти плаща на каналджиите за преход дотук) да се сдобият хем с имот, хем с право на продължително пребиваване. И тази промяна е вкарана в закона без мотиви и почти криминално, без никаква яснота какви може да са последиците.

Няма такава законодателна техника, която да позволява в закона да се запише, че това е текст, запазен за руски граждани. Но пък шефът на Дирекция "Миграция" в прав текст го казва пред парламентарната комисия по вътрешен ред, като добавя, че до момента на това основание са разрешени "може би едно или две пребивавания". Но никой не го пита има ли в неговата служба разчет колко биха могли да станат исканията и разрешенията, ако се свали прагът на цената на имотите. На въпроса дали е взет предвид и напливът на мигранти, а не само на руски граждани, Николов отговаря, че има и други форми на контрол по закона, а "и в момента съществува легална възможност законът да бъде заобикалян".

В началото на седмицата "Капитал" отправи питане по Закона за достъп до обществена информация колко точно са дадените до момента разрешения за пребиваване на основание закупен имот, все още чакаме отговор. Срокът наистина е 14 дни, но очаквахме, че в дирекцията вече имат справка предвид законопроекта и вълненията около него.

Важен аспект на въпроса е, че този текст на чл. 24 от Закона за чужденците, въвеждащ възможност за получаване на право на пребиваване срещу закупен имот, се появи за първи път през 2013 г., и то по същия начин – от нищото. Тогава промяна влезе с преходна разпоредба в Закона за насърчаване на инвестициите, но не след редовно гласуване на две четения, както е редно, а след като президентът наложи вето върху промени в инвестиционния закон. И докато прередактираха върнатите от него текстове за опциите, които има чуждестранният инвеститор в България, депутатите тихомълком вкараха и възможността за продължително пребиваване срещу закупен имот за над 600 000 лв. Без ясен автор на предложението, без мотиви, без гласуване на две четения.

Подозрения

Затова не е чудно, че сега същият опит предизвиква всякакви подозрения - от лобизъм в полза на строителния бизнес, останал с много непродадени апартаменти на морето, до тайни геополитически планове за завладяване на България от армия дребни руски собственици. Всъщност проблемът на България не са руските пенсионери с апартамент у нас, а олигархичните руски капитали, които тайно завладяват българската политика и икономика. Но тази тема няма да я повдигнат нито Толстой, нито Борисов.

"Няма пречка който и да било чуждестранен гражданин от държава извън ЕС, който е придобил имот на територията на страната, да си направи постъпления за виза и да си ползва имота. Но с тези промени се дава възможност да се получи разрешение за продължително пребиваване, на база на което впоследствие въпросното лице лесно може да се сдобие с разрешение за постоянно пребиваване, включително и да кандидатства за българско гражданство. Съвсем различно е от това даден чужденец да си купи имот на територията на страната и да го ползва. И ние питаме – това някаква схема за купуване на българско гражданство ли се явява в края на краищата", аргументира се Петър Славов.

Според него в определени по-малки населени места едва ли не повече от половината недвижими имоти са изкупени от чужденци извън ЕС. По данните от Агенция по вписванията например през 2012 г. общо 15 835 чужди граждани (от ЕС и извън него) са купили недвижими имоти в България. От тях 12 724 са руснаци, като само в бургаския регион са регистрирани 10 106 руски купувачи. "Очевидно е че тези лица биха могли да повлияят на вземането на решение на местно ниво, защо не - и по-високо. Какво правим с тия хора, които утре ще участват на избори за кметове, съветници, народни представители, референдуми, граждански инициативи...", пита депутатът от РБ.

Всъщност руснаците купуват имоти в курорти по цяла Европа – от Охрид, Гърция и Кипър, през френската Ривиера и Прованс до Швейцарските Алпи и тихата английска провинция, всеки в своя сегмент. Русия има купувачи и за нашия имотен пазар. И не само Русия, нелепо е да правим откритие, че светът се глобализира. Проблемът е, че мащабът на това явление остава неясен за българските власти, а как те вземат управленски решения при това положение е въпрос, чийто отговор вероятно е стряскащ.

Последните събития показаха, че институциите не ползват данните и статистиката на Агенцията по вписванията. Затова публичното пространство изобилства с легенди и мистификации, често подхранвани от самата администрация. Парадоксално, но до момента единствената институция, която се е ангажирала с публична информация за броя на руските имоти у нас е българското Министерството на туризма – в информация от 11 юни по повод на конференция за развитието на руския туризъм се съобщава, че над 300 хил. руснаци имат недвижими имоти в България. В текста не се сочи източник, но подозрението е, че числото е взето от едно интервю на руския първи зам.-министър на правосъдието Сергей Герасимов от януари, който даже оценява имотите на руснаци в България на 4-5 млрд. щатски долара. Би било прекрасно за потенциала на имотния ни пазар, ако не звучеше толкова нереално.

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала