За "златните" български паспорти, през които Брюксел вижда пране на пари

По всичко личи обаче, че страната ни отново е в изходна позиция по този въпрос, което се дължи на скрити опити да се запази статуквото.

Проблем с нестихващи скандали и винаги забравян

Скандалите за непрозрачност и корупция при издаване на български паспорти на граждани на държави извън ЕС не са отскоро, но през последните две години те придобиха особена интензивност, макар и по различни поводи.

През октомври 2018 г. прокуратурата арестува трийсетина души в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) воглаве с шефа й Петър Харалампиев и главния секретар Красимир Томов по обвинения за корупция и престъпления по служба при издаване на удостоверения за български произход с цел получаване на български паспорт.

В средата на декември 2018 г. парламентът сформира "Временна анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани", а една от причините за това е информацията, че ЕК подготвя доклад за схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции в различни страни от съюза и в този доклад България заема незавидна позиция.

През януари 2019 г. ЕК публикува доклада, от който стана ясно, че България наред с Кипър и Малта са трите страни с най-разхлабена система за даване на т.нар. златни паспорти, чието получаване повече прилича на покупко-продажба. При представянето на доклада ЕК обяви, че създава работна група по въпроса, като посочи възможните рискове при тези схеми - пробив в сигурността, пране на пари, избягване на данъци, непрозрачност в оценката за кандидатите, корупция. Проблемът в една страна засяга целия съюз, защото отделните страни продават нещо, което не им принадлежи - европейско гражданство, беше посланието на Брюксел. На брифинга по темата в Брюксел тогавашният еврокомисар по правосъдие Вера Йоурова обяви, че е получила уверения от българското правителство, че България възнамерява да премахне възможността за даване на гражданство срещу инвестиции. "Очакваме, че страната ще продължи в тази насока", каза Йоурова.

Министерството на правосъдието се справи бързо и през октомври м.г. обещаният законопроект за промени в Закона за българското гражданство (ЗБГ) беше внесен в парламента. С него се предлага да отпадне възможността за получаване на паспорт срещу краткотрайни инвестиции.

През март т.г. група депутати - членове на анкетната комисия за "скандалната подкупна схема", начело с председателя на комисията Йордан Цонев внесе законопроект с точно обратното съдържание - запазване и в някои отношение даже разширяване на възможността за паспорт срещу бързи инвестиции.

Точно десет дни по-късно, на 1 април, ЕК изпрати въпросното писмо до Министерството на правосъдието по темата. По информация на "Капитал" поводът за писмото е именно този законопроект на депутатите от анкетната комисия. ЕК пита какви са причините да се появи той, при положение че кабинетът преди това е представил пред Брюксел друг законопроект с други намерения и е получил одобрението на ЕК в рамките на диалога по темата.

Проектът на правителството - пълно премахване на опцията "паспорт срещу инвестиции"

Проектът, изготвен от Министерството на правосъдието, предлага изцяло да се премахневъзможността за придобиване на българско гражданство срещубързиинвестиции от чужденци от страни извън ЕС. Става въпрос за лица, които са получили разрешение за постоянно пребиваване на основание, че са вложили над 1 млн. лв. в акции на български дружества, облигации и съкровищни бонове, българска интелектуална собственост и други или пък са увеличили тази инвестиция до 2 млн. лв. В момента законът им позволява да кандидатстват за български паспорт след определен срок на пребиваване в страната - 5 години в първата хипотеза, а след увеличение на вложението на 2 млн. лв. - само 1 година. Законопроектът на МП обаче предвижда да останевъзможността за получаване на гражданство от инвеститори с трайни инвестиции, които са сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите със сертификат за клас А или клас Б или за приоритетен инвестиционен проект.

Основният мотив на правосъдното министерство е, че "краткотрайни инвестиции" с цел придобиване на паспорт се правят формално - с бързи вложения в доверителни сметки, акции и ценни книжа, само до получаване на разрешението за пребиваване или до подаване на молба за български паспорт. Почти веднага след това инвестицията се ликвидира, а последващ контрол няма.

Контразаконопроектът на Йордан Цонев и други

Докато този правителствен законопроект чака вече шест месеца да му дойде ред, междувременно на 20 март група депутати, членове на временната парламентарна комисия за проучване на корупцията с български паспорти, внесоха нов законопроект за промени в ЗБГ и закона за чужденците, с който се предлага да се запази правото на чужди граждани да получават българско гражданство по натурализация срещу т.нар. краткотрайни инвестиции, но по нови правила, които в някои отношения разширяват досегашните възможности.

Предлагат се нови условия за гражданството срещу инвестиции в търговски дружества на държавно регулиран пазар, включително и в български колективни инвестиционни схеми и алтернативни инвестиционни фондове, забранява се даване на български паспорт срещу инвестиция в ценни книжа или по договор за доверително управление с кредитна институция, забранява се и придобитите активи да се използват за обезпечения на кредити в български банки и финансови институции. Предлага се нов текст, според който за постоянно пребиваване срещу инвестиции да може да се ползват само посреднически услуги от лицензиран консултант по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Въвежда се задължение вложението да е налично поне пет години след предоставяне на правото на постоянно пребиваване и да не се прехвърля на друго лице в този срок и т.н.

Първи в списъка на десетимата вносители на проекта е Йордан Цанев (ДПС), а шестима от всички вносители са депутати от ГЕРБ, сред които Александър Ненков, Тома Биков и др. Това е една от причините внасянето на този законопроект да бъде оценено от наблюдатели в медиите като едва ли не бламиране на Министерството на правосъдието. Но и министерството, и кабинетът като цяло въобще не реагираха.

Противоречиви сигнали

От Брюксел смятат, че България дава противоречиви сигнали, което е лош знак.

По-озадачаващо е мълчанието, което цари във вътрешнополитически план. Управляващите въобще не комуникират по темата, както личи, се опитват да скрият и диалога с Брюксел, макар че няма как той да е конфиденциален, при положение че става въпрос за законодателство и официална политика по предоставяне на гражданство, която изисква пълна публичност и прозрачност.

При представянето на законопроекта Йордан Цонев заяви, че не е правилно да се заличава тази възможност за привличане на инвестиции, достатъчно е да се създаде по-голяма възможност за контрол и гаранции, че средствата, които идват срещу български паспорти, ще бъдат насочени директно към българската икономика. Другите държави, към които ЕК отправи препоръки - Кипър, Малта, Гърция, са предприели мерки, но никъде не са затворили тази възможност за паспорти срещу инвестиции, каза Цонев.

Мотивите му звучат логично, само по себе си няма лошо в продажбата на паспорти при наличието на сериозен контрол, щом това подпомага инвестиционния климат в страната. Възраженията са в две насоки и те са много сериозни. На първо място, именно контролът и корупцията са сериозният проблем в работата на администрацията, свързана с българското гражданство, а и не само. И второ - официалните данни сочат, че до момента интересът към схемата от страна на инвеститори не е голям, а получените средства срещу български паспорт са незначителни. Преди година в контекста на доклада на ЕК и обещания законопроект икономическият министър Емил Караниколов обяви, че от 2013 г. насам общо 50 са чужденците, които са получили български паспорт срещу инвестиция между 1 и 2 млн. лв. Паспорти са давани на хора от различни държави, сред които Пакистан, Египет и Русия, и както се оказва - част от тях са ликвидирани постфактум.

Междувременно излязоха редица случаи за дадено българско гражданство срещу инвестиции на база на фалшифицирани документи или при неподдържани инвестиции и закрити сметки. През юни м.г. прокуратурата обяви, че главният прокурор (тогава Сотир Цацаров) е поискал от правосъдния министър Данаил Кирилов да инициира процедура пред президента за отнемане на българското гражданството по натурализация на трима руснаци и един казахстанец. Прокуратурата съобщи, че проверява и други подобни сигнали от ДАНС.

До момента всички тези акции, включително и работата на комсията за паспортите, не са довели до каквито и да е мерки, насочени към промяна на иституционалната структура, засилване на контрола и вдъхващи доверие кадрови промени в институциите. А по отношение на прокурорските дела - всичко е казано в едно изречение в същия доклад за България на Съвета на ЕС за Европейския триместър: България все още няма стабилни резултати по отношение на окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Може би защото прокуратурата образува дела срещу тези, които слязат от властта, а резултатът е, че после сама тя бива осъждана за обезщетения за вреди.

Равносметката засега: основна част от кандидатите за български паспорт срещу бързи инвестиции са мошеници или перачи на пари с нездрав интерес към европейско гражданство, корупцията е налице (макар и трудно доказуема за прокуратурата), контролът е съмнителен, а ЕС задава основателни въпроси, за които обществеността е в неведение. Не звучи добре.