44-етажна тоалетна

Трудният път на една градинка

НИКМИ купува имота на ъгъла между бул. "България" и бул. "Петко Тодоров" в края на 2007 г., макар сделката да не се вижда в имотния регистър. Тогава в София действа Общ устройствен план (ОУП), според който теренът попада в зона за "Обществено обслужване", в която могат да се строят сгради с максимална кота корниз от 20 м, т.е. 6-7 етажа. Няколко месеца по-рано обаче Столичният общински съвет е започнал процедура за изменение в ОУП. За бъдещата промяна се знае още при първоначалното приемане на документа - първият му вариант е приет в суров вид с идеята да бъде коригиран и шлифован във времето. Две години по-късно София има окончателна версия на плана, в която имотът на НИКМИ е със статут на локална градинка. Там е разрешен строежът единствено на кафене, църква или тоалетна.

Междувременно обаче фирмата собственик на терена е внесла документи за промяна на неговата регулация. През октомври 2008 г. НИКМИ подготвя проект за изменение на план за регулация, с който променя разпределението на имота от четири на три парчета. В този документ инвеститорът стъпва на спорно относим текст и твърди, че мястото попада в "Смесена многофункционална зона" (СМФ), т.е. без ограничение за височината на сградите. Новото разделение на имота е ключово, защото позволява да се приложи вратичка в ЗУТ, която отменя всички изисквания към височината на сградите и плътността на застрояване именно в зоните от типа СМФ. Строителната фирма използва същия чл.27 от Закона за устройство на територията, за да построи "Милениум център" без ограничения във височината и в разрез със силуета на околните сгради.

В този казус фирмата предлага и на ъгъла на "България" и "Петко Тодоров" да се позволи "сключено застрояване", което да "оформи по подходящ начин кръстовището" между двата булеварда. НИКМИ използват и вратичка в Закона за устройство и застрояване на Столична община, според която при изработване на ПУП може да се приложат строителните параметри на зона СМФ (т.е. липсата на ограничения във височината). От фирмата твърдят, че нормата е "категорично приложима в случая", макар че тя се отнася за бивши производствени зони, а не за жилищни комплекси като "Стрелбище".

НИКМИ не приема "не" за отговор

Историята на парцела оживява през 2010 и 2011 г., когато НАГ се заема отново с преписката. Общинският отдел "Общ устройствен план" и експертният съвет по устройство на територията предлагат на главния архитект Петър Диков да не одобрява проекта за нова регулация на терена на НИКМИ, защото не отговаря на ОУП, според който е отреден за озеленяване. През април 2011 г. Диков отказва одобрение на проекта. Към онзи момент Столична община има план и осигурен заем от Европейската инвестиционна банка, според който на метри от градинката трябва да се появи кръстовище на две нива.

НИКМИ не приема отрицателния отговор и го обжалва в съда. Първоначално Административният съд в София отхвърля жалбата. Казусът обаче се прехвърля във Върховния административен съд, който отменя заповедта на главния архитект и връща въпроса за ново решение. Така започва и оспорваната битка между двете институции. През 2013 г. НАГ и главният архитект отново отказват да издадат разрешение за регулация на небостъргача, а съдът отново им връща казуса. Според решението общината не е "изследвала възможностите за отчитане и постигане на здравословна градска среда при зачитане на интересите на собствениците, които са купили имота с инвестиционна цел". В края на 2016 г. ВАС в състав Ангел Калинов, Джузепе Роджери и Любомира Мотова решава, че възраженията на НИКМИ са основателни и проектът на фирмата трябва да бъде одобрен.

Да оспориш неоспоримото

ВАС решава, че Общият устройствен план на София, който на теория не може да бъде обжалван, "е счетен за нищожен в съответната част", която се отнася до имота на НИКМИ. Съдът отказва да тълкува решението си пред арх. Здравко Здравков и го задължава да "издаде искания административен акт" в рамките на 14 дни.

Съдебното решение поставя общината в задънена улица. В първоначалния проект на НИКМИ има съществени пропуски, а с годините в София са приети и допълнителни правила, които не са отчетени в документа. Инвеститорът няма становище от РИОСВ дали има нужда от оценка за въздействието върху околната среда, няма заснемане на зелената система, проектът не е съобразен с влязлата в сила кадастрална карта на района, не е съобразен с техническата инфраструктура под терена и не е представен на заинтересованите лица. Съдът задължава арх. Здравков да издаде "искания административен акт" в рамките на 14 дни. Според становището на главния архитект обаче "това не е издаване на документ, а акт, при който трябва да се провеждат процедури и да се прецени съответствието със закона". Предоставеният 14-дневен срок не е достатъчен дори за комуникация със заинтересованите лица, която по закон се случва в 14-дневен срок.

До момента НИКМИ отказва да преработи проекта си спрямо общия устройствен план, регулациите и правилата за строеж на това място. Фирмата не се е съобразила с исканите от общината уточнения и условия. "Ние не желаем друг, преработен проект, а този, който сме внесли и по който се е произнесла Върховната съдебна инстанция с влязло в сила решение", се казва в писмо на инвеститора до общината, с което "Капитал" разполага.

Така поредният небостъргач изглежда почти неизбежен - заради законови дупки и трима магистрати.