Политикономика на въоръжаването

Това обаче не решава втория проблем. А той е, че дори при подобно дипломатическо решение Naval Group, които искат да ни продадат своите кораби GoWind, ще останат извън играта. А това е същата корпорация, която под името Armaris трябваше да продаде на България четири корвети от същия тип за 1.5 млрд. лв.. Ангажиментът за това беше направен от премиера Сергей Станишев през 2007 г., , след това бройката на корабите бе намалена на два, а в крайна сметка Бойко Борисов се отметна две години по-късно след разговор с президента Никола Саркози. Така че френската отбранителна индустрия има доста дълга и печална история на неизпълнение на ангажиментите на българска земя. В този смисъл обещанията на Борисов към Макрон до голяма степен създават неприятно усещане за дежа вю.

Френският военнопромишлен комплекс обаче има своите черни точки в досието, що се отнася до изпълнението поръчки за българската армия. Така например Eurocopter е отговорен за най-спорната сделка за армията ни – тази за доставка на вертолетите "Кугър" и "Пантер", които се оказаха небронирани и практически негодни за безопасно използване в реални военни условия. В момента двете страни водят насрещни арбитражни дела помежду си за неизпълнение на офсетни ангажименти, като например модернизация на инфраструктурата на летищата "Крумово" и "Чайка", както и инвестиция на стойност 60 млн. евро в българската икономика. В този смисъл е доста интересно да се види как ще се развият в крайна сметка тези арбитражни дела в контекста за договорките между Борисов и Макрон.

Рицар без броня

Другият интересен момент покрай военнопромишлената офанзива на френския президент у нас е, че по време на разговорите с българския премиер той е повдигнал въпроса и за евентуална доставка на бронирани машини за сухопътни войски – нещо, на което министър-председателят също отговорил окуражително, в случай че превозните средства се сглобяват у нас. Проектът за нов тип бронетранспортьори на практика още не е тръгнал официално, но въпреки това Министерството на отбраната изпраща запитвания за информация (RFI) до потенциални изпълнители, една от които е френската "Некстер". Срещата на Борисов и Макрон по информация на "Капитал" внезапно е вкарала "Некстер" в групата на фаворитите. На 15 септември трябва да изтече срокът на неочаквано организирания втори кръг от събирането на ориентировъчни необвързващи оферти, в който освен вече заявилите интерес General Dynamics Land Systems – MOWAG, NEXTER Group, Patria, Rheinmetall Defence AG, TEXTRON, Iveco-Leonardo Defence Systems и Krauss-Maffei Wegman GmbH. (KMW), са се включили още две турски фирми - OTOKAR и FNSS. Влизането им в надпреварата е провокирало недоволство сред някои от участниците в първия кръг, които подозират, че турците са имали възможност да получа достъп до параметрите на предложенията им и съответно да предложат по-ниски цени.

За момента обаче неяснотите около този проект са повече, отколкото фактологията. Така например не се знае дали покупката ще мине по Закона за обществените поръчки, което означава състезателна процедура по критерий "най-ниска цена", или ще бъде пряко междудържавно договаряне, което развързва ръцете на управляващите да изберат когото пожелаят с чисто политически аргументи. Прави впечатление обаче, че доскоро Министерството на отбраната говореше за доставка на 238 машини за около 1.2 млрд. лв., докато сега вече числото е намалено на 198. Не е ясно и дали в заданието ще има изисквания за броя на колелата на машините, бронировката, въоръжението, специалните способности като това дали може да плува и т.н. Не се знае също така какви ще са изискванията за индустриално сътрудничество и наличие на местни производствени мощности.

До момента демонстрации на своите машини и техните бойни способности са правили две от компаниите - Patria и General Dynamics. Американската TEXTRON пък обяви, че ще работи в сътрудничество с германската Rheinmetall за конструирането на специална бойна машина, пригодена точно според изискванията на Българската армия. По всяка вероятност обаче тя би била шестколесна, което би я изключило от играта при задаване на задължително изискване бронетранспортьорът да е 8x8. Последното пък ще се наложи, ако бъдат повишени изискванията към параметрите на бронята, въоръжението и превозваните боеприпаси, тъй като всяка допълнителна ос означава по-голяма товароподемност.

Ако обаче изхождаме от опитите на Борисов да е в еднакво балансирани отношения с Берлин, Париж и Вашингтон, няма логика той да даде на Франция и поръчката за корабите, и за бронираните машини. От тази политическа гледна точка по-големи шансове за успех имат американските General Dynamics или TEXTRON (в консорциум с германската Rheinmetall). Ако обаче Вашингтон получи и поръчката за доставка на изтребители F-16 (каквито индикации има покрай тупането на топката в комисията за проверка на избора самолетите Gripen), това сериозно би разгневило германския канцлер Меркел, която не питае топли чувства към Доналд Тръмп и чието негласно споразумение с Макрон очевидно е бъдещото превъоръжаване на европейските съюзници в НАТО да става с колкото се може по-малко американско участие.

Крайният резултат от всичко това е, че Борисов е изправен пред политическо уравнение с твърде много неизвестни. Единственият почти сигурен потърпевш от всичко това е шведската Saab Gripen, която нито ще навреди особено много на българския премиер, нито ще му предложи нещо повече от нови евтини изтребители, които да ни служат следващите 40 години.