"Една пушчица няма вътре..."

Този път причината е изненадваща неразбория около избора на типа оръдия и боеприпаси, които бойната техника да използва. Около две седмици преди условния срок за изпращане на искания за обвързващи оферти (който беше в края на януари) във военното ведомство изненадващо започнало да надделява виждането, че трябва да се премине от "западно" оръдие към такова, което използва 30-милиметрови снаряди по стандарт на Варшавския договор.

Това е поредният потенциален проблем около превъоръжаването на Сухопътни войски. Предишният беше в средата на октомври, когато от Министерството на отбраната бе освободен формално "външният консултант" Христо Ботев Томов. По неофициална информация той е бил ключова фигура в подготовката на заданието и консултациите с потенциалните доставчици на бронирани машини, така че махането му е забавило процедурата. Все още не е ясно и какво точно ще получи армията срещу гореспоменатите 1.46 милиарда лева. Първоначално броят на бронираните машини трябваше е 238, но по-късно беше намален първо на 200, а в крайна сметка – на 150.

В по-общ план генерален проблем може да се окаже и приоритизацията на различните видове въоръжени сили. Въпреки че пехотата е участвала в най-много задгранични мисии на НАТО, проектът за модернизацията й винаги се е движел на опашката след изтребителите за авиацията и новите патрулни кораби за военноморските сили. Както изглежда, и при този опит за модернизация на армията има голяма вероятност да стане точно така.

Бронебоен инат

Макар на пръв поглед да изглежда не чак толкова значителна, концептуалната промяна около въоръжението на бъдещите бойни машини на пехотата със сигурност ще изправи на нокти потенциалните доставчици, защото е свързана със сериозни инженерни и технологични усилия. В случая не става дума просто за монтиране на различни оръдия, а за промяна в цялостната система за управление на куполите им, както и алгоритъма за прицелване и контрол на огъня с различно оръжие и боеприпаси, особено при стрелба в движение. В съвременните бойни машини всичко това се прави от компютри и софтуер, който не просто ще трябва да бъде подменен, а най-вероятно тепърва разработван, така че да работи ефективно с "по-нестандартно" и "ненатовско" въоръжение.

Всичко това най-вероятно ще бъде свързано с допълнителни отлагания и закъснения, освен ако някой от производителите на куполи за бойните машини не е знаел по-отрано за подобна промяна и вече се е подготвил за нея...

От друга, по-прагматична, гледна точка използването на 30-милиметрови боеприпаси по стандарт на Варшавския договор може би не е чак толкова лоша идея. Причините са две: от една страна, те се произвеждат у нас в заводи като "Арсенал", а от друга – струват в пъти по-малко от западните си аналози. Според хора в бранша един снаряд за американското оръдие Mk44 Bushmaster II или германския му аналог, произвеждан от Rheinmetall, излиза от порядъка на 150 - 200 евро, докато българският му вариант е на цена около 35 - 40 евро. Скорострелността в повечето случаи е от порядъка на 200 изстрела в минута, така че в дългосрочен план (планира се бойните машини да служат поне 25 - 30 години) използването на незападно оръдие сериозно би намалило оперативни разходи. Това вероятно би дало възможност за много повече учения с реални стрелби, съответно по-натренирана армия в рамките на ежегодно отпускания бюджет за отбрана.

Също така трябва да се уточни, че става дума за използване на снаряди със съветски калибър, а не купуване на въоръжение от Русия. Подобни оръдия се произвеждат в държави като Словакия или Украйна, и то на цена от порядъка на 40 хил. долара за разлика от американското Мк44, което струва около 300 хил. долара (на машина).

Потенциалният по-сериозен проблем обаче е свързан с евентуалното използване на подобно въоръжение при бойни операции. Причината е, че прецизността на огъня може да е тънката червена линия между живота и смъртта за екипажа на машината.

По време на демонстрациите на различните потенциални участници в модернизационния проект на "Сухопътни войски" разликата в точността на съветските и натовските оръдия беше видима с просто око и не беше в полза на първите. В сферата на спекулациите е дали интеграторите на куполите и техните софтуерни специалисти имат потенциал да подобрят достатъчно мерника на евентуално побългареното въоръжение, така че да се конкурира със "западното". Разумен компромисен вариант би бил армията да оборудва един батальон със западни оръдия за кризисни операции на НАТО, а останалите две трети от машините – с такива, използващи евтините боеприпаси made in Bulgaria.

Ало, ало...

Другата сериозна неразбория около бронираните машини е свързана с комуникационната им система. Според източници на "Капитал" именно тя е била причината за уволняването на "консултанта" Христо Ботев Томов. Неофициално се твърди, че в работния вариант на заданието е било записано, че комуникационната система на машините трябва да е от американската фирма Harris. За момента не е много ясно дали Томов си е отишъл, защото е лобирал за нея или защото е бил за допускане на по-широк кръг участници. По принцип американската фирма е един от най-добрите производители на военни комуникации в света, което, разбира се, си има и своята (по-висока) цена.

По информация на "Капитал" оборудването на Harris е било записвано в заданието по инициатива на военните, които имали злополучен опит с радиостанции на други фирми, асемблирани от местни подизпълнители. От "Сухопътни войски" обаче изненадващо поискали също осигуряването на защитени комуникации до ниво войник, което най-вероятно ще оскъпи проекта още поради нуждата от закупуване на няколкостотин криптомодула. В повечето натовски армии шифроването е на ниво командири на батальон.

Друга скъпоструваща идея на пехотинците е добавянето на противотанкови ракети. Желанието им е всеки бронетранспортьор да носи по четири броя, което вероятно би струвало по над милион лева на БМП. По досегашния замисъл войската трябва да получи 90 бойни и 60 спомагателни машини. Компромисен вариант бил бронетранспортьорите да бъдат купени само с установки за изстрелване, но не и със самите ракети.

Към момента не е напълно ясно и кой точно ще участва в наддаването. Това зависи изцяло от военното министерство, в чиито правомощия е да формулира "шортлиста" от фирми изпълнители, до които да изпрати искане за обвързваща оферта (RfP). Със сигурност в надпреварата ще участват General Dynamics Land Systems Europe (швейцарска с преобладаващо американско участие) с машините Piranha V, финландската Patria, френската Nexter и единият от двата производителя на германските машини Boxer - Rheinmetall Defence AG или Krauss-Maffei Wegman GmbH.

Под въпрос обаче са италианската Iveco-Leonardo Defence System и турската OTOKAR, както и щатската TEXTRON. По принцип американската фирма е един от най-отдавна присъстващите в България търговци на машини за Сухопътни войски. Техните Guardian и Commando Select обаче са само 4х4, което за момента ги изключва от битката за бойния вариант. Няма обаче пречка TEXTRON да участва в консорциум с друга компания, доставяйки спомагателната техника. Също така по непотвърдена информация през последните месеци американците са придобили малка военна фирма, която произвежда БМП-та със задвижване 8х8. Това би могло да премахне формалната пречка за участието им в мегатърга на стойност близо милиард и половина лева, когато той все пак стартира.

По всичко личи, че сглобяването на новите бойни машини ще се превърне в гордиев възел на много разнопосочни интереси. За жалост това е "идеалната" рецепта за поредно забатачване на модернизацията в най-пренебрегвания вид въоръжени сили, който би трябвало да е ядрото на армията.