Няма причина за реформата "личен фалит"

Но и от индивидуално гледище положението на дълбоко закъсалите длъжници изглежда поправимо при сегашната правна система и традиции.

В приведените сметки за старите задължения не влизат жилищните заеми: те са и актив, а когато жилището е залог, то е несеквестируемо по условията и силата на чл. 444 от ГПК. При тези заеми да закъсаш с неплащане на заем е най-страшно, защото можеш да останеш на улицата.

С Емил Хърсев и други колеги се опитвахме да съберем данни по този повод, когато за пръв път социалисти и патриоти се опитаха да предложат проектозакон за фалита на физическите лица. В най-лошия случай става дума за не повече от 1% от жилищните заеми (и като сума, и като брой). Но както по всичко изглежда, случаите заемодатели да се опитат да вземат жилището като залог, са под 100. Най-често те преструктурират задълженията или направо ги опростяват. По репутационни съображения.

Най-важният аргумент против тази идея е потенциалното поведение на длъжниците. Следните икономически дадености са важни тук.

Хората вземат заеми не от някого другиго, а от самите себе си – след един момент в бъдещето; лихвата е цената на тяхното желание да получат определена сума пари сега, а не след време; целта е естествената потребност да живееш добре колкото може по-скоро.

Нормално е да искаш да вземеш повече, а да върнеш по-малко, а ако изобщо не върнеш нищо, си най-добре.

Кредиторът по занятие, банка или всеки друг кредитор трябва да вземе предвид това обстоятелство, ако иска да защити парите на своите кредитори, сред които са и онези, които са им поверили да пазят парите им, спестителите; приведените по-горе данни и банковата статистика показват, че приблизително 90% от населението на страната са нетни кредитори на банките като кредитори; тяхното доверие в банките не бе разрушено дори от историята с КТБ.

Законодателят, ако защитава по някакъв начин обществения интерес (в което за българските депутати аз все по-често се съмнявам), не трябва за създава стимули да не връщат заеми или да се връщат по-малко от предварително договореното според условията на договора.

Първо, тези длъжници са очевидно малко. И онези, които предлагат въвеждането на несъстоятелност на физическите лица (т.е. омбудсманът, социалисти, патриоти и популисти), трябва поне да преброят тези хора, да оценят колко струва прилагането на тяхната идея и да обяснят при какви условия не би имало отрицателни непредвидени последици.

Второ, решението в момента е в прилагането на чл. 444 от ГПК. Обхватът на списъка на несеквестируеми активи на длъжниците (от жилище до доходи) бе наскоро разширен и има опити подобряване на практиката при съдилища и кредитори. Усилията в тази насока може да продължат много внимателно.

Трето, проблемът трябва да очертае някаква системна връзка – да се проследят последиците от нововъведението "индивидуален фалит". Две измерения са много важни в това отношение.

Решението на проблем на много малко длъжници по този начин ще предполага ограничаването на свободата на всички – споделяне на повече информация с кредитори и данъчни власти, повече тяхна власт за намеса в личната сфера на гражданите и клиентите, загуба на банкова тайна и по-детайлно външно наблюдение на доходите на населението.

Освен това икономически ще стане много изгодно корпоративни задължения (независимо от размера на корпорацията, но по-често за малки и средни фирми) да се оформят като лични заеми. Контролът върху този процес е невъзможен, не е ясно кой ще го прави, но е ясно, че ще е бъде скъп и безсмислен.

Четвърто, при скорошните обсъждания на промените в ГПК решение бе намерено в 10-годишната давност на задълженията. Това бе несъвършено, но все пак разумно решение. Защото за тези години кредиторът може да разпредели риска, да предоговори и опрости вземанията. Без ясни мотиви това решение бе отхвърлено.

Това последно развитие ме кара да мисля, че основният мотив на предложенията за въвеждане на фалит на физическите лица е по-скоро от психиатрично, отколкото от законодателно естество. Омбудсманът, социалистите, патриотите и популистите искат да докажат на самите себе си, че се грижат за бедните и длъжниците по възможно най-шумния начин – дано някой ги забележи. Те впрочем непрекъснато правят такива опити.