Case Study: "Икономедиа", издател на "Капитал" и "Дневник"

Въпреки че разследването беше започнало четири години по-рано, прокуратурата очевидно не бързаше да внесе делото в съда. Беше принудена да го направи поради изтичащи срокове и след искане на адвокатите на един от обвиняемите.

Преди две седмици Софийският градски съд прекрати съдебното дело, като констатира множество нарушения, които превръщаха обвиненията в толкова неясни, че правото на защита на обвиняемите щеше да бъде ограничено. Прокуратурата протестира.

Какво се случва, докато прокуратурата се прави, че води дело

Преди всичко повдигането на обвинение нанася репутационна вреда. В този случай то беше шумно огласено от прокуратурата на специална пресконференция, на която не бяха спестени епитети по адрес на обвиняемите. Още преди това медиите от групата на депутата Делян Пеевски подгряваха с дискредитиращи публикации, пълни с неверни факти (и продължават). А самият главен прокурор Сотир Цацаров се въоръжи с крилатата фаза "не коментирам изявления на обвиняеми лица и принадлежащи им медии". Един вид обезвреждат се "Капитал" и "Дневник", като статиите им по отношение на прокуратурата се обявяват за необективни.

Второ и немаловажно, повдигнатото обвинение дава възможност на прокуратурата легално да подслушва издателя.

И трето, КОНПИ. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество може да използва факта на обвинението и да започне производство, по което да поиска налагането на обезпечителни мерки. Така стигаме до възможността да запорира "Икономедиа" и други активи.

КОНПИ може всичко

КОНПИ може да поиска налагането на обезпечителни мерки само на базата на "обосновани съмнения" за разминаване на доходите и придобитите активи. Процедурата е тайна, в закрито заседание се иска от съда да наложи мерките и засегнатият научава "едва когато застане пред банкомата". Едва тогава получава право на съдебна защита - може да обжалва, но активите, евентуално сметките и оперативният му бизнес остават блокирани, докато трае делото, което може да продължи с години.

Още в месеца, в който Иво Прокопиев беше привлечен като обвиняем, председателят на КОНПИ Пламен Георгиев даде интервю за едно от изданията на Делян Пеевски, в което каза: "Проверяваме грантовете, усвоени от Прокопиев."

В седмицата, когато издателите и ръководството на "Икономедиа" излязоха със становище, от КОНПИ вече твърдяха: "Информацията за извършвана проверка и резултатите от нея може да стане публична едва след внесено в съда мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки и определение от съда, с което искането е допуснато."

В случая с издателя на "Дневник" и "Капитал" "съмненията" на комисията трудно могат да бъдат обосновани, защото той доброволно й е предоставил справка за доходите и имуществата си, която е потвърдена от многобройни данъчни проверки за десет години назад - какъвто е периодът, в който КОНПИ може да извършва проверка по закон.

Въпреки това според наши източници върху членовeте на комисията е оказван натиск непременно и час по-скоро да започнат производство срещу издателя на "Капитал" и "Дневник". Лично главният прокурор Сотир Цацаров е настоявал за това пред председателя на КОНПИ Пламен Георгиев. Той и другите членове на комисията са поставени пред избор или да удовлетворят желанието на прокурора и да бъдат преназначени в новия антикорупционен орган, или не. Конкретно Пламен Георгиев е спряган за негов бъдещ председател. Но има и алтернатива на това кариерно развитие. Според източници на "Капитал" срещу Пламен Георгиев има прокурорска проверка по сигнал на уволнени от него служители. Тя е регистрирана "срещу виновно длъжностно лице" (т.е. неизвестен извършител) с възможността във всеки момент да бъде преобразувана срещу Георгиев. С това допускът му до служебна информация да бъде отнет, а възможността да остане председател на КОНПИ или на бъдещия антикорупционен орган - прекратена.

Комисията е колективен орган с петчленен състав. В него председателят е назначен от премиера Борисов, ГЕРБ има още един член, също ДПС и БСП, петият е назначен от президента.

Според наши източници на териториалното бюро в Благоевград е възложено да изработи доклад, който да послужи за начало на производство срещу Иво Прокопиев и съпругата му. Защо Благоевград е логичен въпрос, на който източниците ни отговарят, че не всички служители на комисията са склонни да се подписват под доклад, който намират за неубедителен. Също според тях внесеният документ се разхожда далеч отвъд периода, който КОНПИ може да разглежда, и засяга "незаконната" приватизация на "Каолин", която беше проверена и потвърдена като законна на три инстанции.

Няма да е изненадващо, ако се окаже, че цялата тема с отпадане на давността за "приватизационни престъпления", подета от премиера Борисов и подхваната от ДПС, е тръгнала от трудността да се намери законен начин за икономическо блокиране на издателя на "Икономедиа".

Каква е целта

Отвъд всякакво съмнение целта на процедурата по КОНПИ е именно икономическа атака срещу Иво Прокопиев и блокиране на "Икономедиа", в която той е мажоритарен акционер. През последните месеци комисията преминава процес на хаотично търсене и смяна на аргументи, на които да стъпят исканията за запори. Това може да излезе наяве, ако някой ден бъде направен одит на вътрешните процедури по случая.

Към момента на редакционното приключване на този брой официалното решение на КОНПИ по доклада срещу Иво Прокопиев беше неизвестно. В късните часове в сряда вечер в електронното издание на "24 часа" излезе информация по непосочени източници, от която картината не става ясна, но няколко пъти се казва, че запорните процедури няма да засегнат "Икономедиа". Ако тя действително бъде извадена от обхвата на мерките, това най-вероятно ще е резултат от обществените реакции, последвали огласената във вторник публична позиция на издателите и редакционния й мениджмънт.

Впрочем публикацията на "24 часа", базирана на информация от КОНПИ, препраща към един епизод от историята на издателската фирма, в който беше направен опит тя да бъде икономически превзета. В края на 2012 г. над финансиращата я тогава Алфа банк беше оказана принуда да обяви за предсрочно изискуем търговския заем на "Икономедиа". Фирма, свързвана с интересите на Делян Пеевски и Цветан Василев (бившият мажоритарен собственик на фалиралата КТБ, който по това време си партнираше с Пеевски), беше предложила на банката премия над размера на дълга, за да придобие издателската фирма. В започналата процедура по изпълнение беше направен опит да се назначи и външен управител. Само съдът, а впоследствие и предсрочното изплащане на пълния размер на задължението се оказаха пречка пред намеренията им.

От този момент нататък атаките, в които се включваха все повече държавни институции, се насочиха към икономическото обезсилване на издателя Иво Прокопиев.

Каква е причината

Разследванията и позицията на "Капитал" и "Дневник" са ставали повод за немалко атаки срещу издателите и журналистите. В тези медии бяха разкрити не един или два случая на мащабна политическа корупция. Едно от най-важните разследвания е за фалита на Корпоративна търговска банка, показало и как изкупуването на медии и концентрацията на медийно влияние в България се финансира от тази банка под диктовката на политически кръгове, чието лице е настоящият депутат от ДПС Делян Пеевски. Също - как голямата част от активите, финансирани от КТБ, се превърнаха в негова собственост, докато държавата успя да осребри нищожна част от масата на несъстоятелността на банката. Показана беше зависимостта на българската прокуратура от кръговете зад въпросния депутат, както и възможностите й да репресира всички, които критикуват действията й. Главният прокурор Сотир Цацаров неведнъж публично е изразявал раздразнението си от публикации в "Дневник" и "Капитал" и е атакувал персонално журналисти, издателя и семейството му.

Публикациите през цялото време бяха съпътствани от заплахи под различна форма, както и тормоз от страна на държавни институции, подчинени по един или друг начин на въпросния корупционен картел. "Икономедиа", издателите, семейството на Иво Прокопиев премина безбройни проверки на прокуратурата, ДАНС, икономическа полиция, НАП, КФН, КЗК ("Икономедиа" беше глобена за нелоялна конкуренция по сигнал на Ирена Кръстева), КФН (близо сто отменени наказателните постановления), КЗЛД, заплашителни писма от БНБ...

Срещу "Капитал" и "Дневник" и срещу Иво Прокопиев бяха изписани хиляди дискредитиращи статии с неверни твърдения в медиите на Делян Пеевски и в тези със сива собственост и финансиране, контролирани от корупционния картел зад официалната власт (един от белезите да бъдат различени е дали са получавали финансиране от КТБ – под една или друга форма). За неверните твърдения във въпросните статии бяха заведени и спечелени над 10 съдебни дела. Но това не пречи те да продължават, а държавни институции "да се сезират" по тях.

Същата саморазправа се случва и с други издатели и с отделни журналисти, които си позволяват да пишат независимо за корупцията и злоупотребата с власт. Разбира се, никой не може да се поставя над закона, но когато законът системно се прилага превратно и избирателно, не става дума за върховенство на правото, а за върховенство на по-силния.