Продажбата на правосъдие е неприемлива

В решението по делото "Кантарев" Съдът на ЕС приема, че една подобна такса, заплащана по иск за обезщетяване на вреди, причинени от държавата в резултат от нарушение на правото на ЕС, би могла да бъде несъвместима с принципа на ефективността, т.е. би направила прекомерно трудно или практически невъзможно реализирането на правото на обезщетение. Това у нас е така поне за юридическите лица (търговски дружества и др.), тъй като българското законодателство не допуска възможност за освобождаването им от държавна такса, както и (между другото – в нарушение на правото на ЕС) не допуска предоставяне на правна помощ, изразяваща се в размера на дължимата държавна такса. Освен това българското законодателство не дава възможност на разглеждащия делото съд за преценка на размера на дължимата такса с оглед тя да не се окаже евентуално възпиращ фактор за даване ход на процеса. У нас внасянето на таксата е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на исковата молба, с други думи – ако не е внесена, исковата молба ще бъде върната. Поради тези съображения смятам, че с решението по делото "Кантарев" проблемът със събираните пропорционални такси по делата за обезщетяване на вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, е разрешен, поне докато не се приемат законодателни изменения, които да уредят по-широко възможността за освобождаване от съдебни такси, предоставянето на правна помощ на юридически лица и свободата на всеки съдия да преценява дали дадена съдебна такса не би била възпиращо висока за всеки конкретен случай.

Още един въпрос, свързан с таксата. Произнасянето на Съда по делото "Кантарев" е приложимо както при исковете за обезщетяване на вреди, така и относно търсената защита на всякакви други права, произтичащи от правото на ЕС. Ако при исковете за обезщетяване пропорционалната такса има алтернатива (простата такса от 10 или 25 лв., установена за исковете по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - ЗОДОВ), то при искове, предявявани пред граждански и търговски съдилища в области, обхванати от правото на ЕС (напр. търговски марки, дружествени спорове, потребителски спорове и т.н), такава алтернатива няма и е наложителна незабавна законодателна промяна, за да бъде удовлетворен принципът на ефективността (получаването на обезщетение да не е практически невъзможно или прекомерно трудно).

За процедурата трябва да се произнесат българският съд и законодателят

Всъщност извън проблема за таксата едва ли може да се установи някакъв значителен принос на решението на СЕС относно определянето на компетентния съд и реда, по който следва да се разглеждат делата за обезщетяване на вреди от нарушение на правото на ЕС. По този въпрос предстои да се произнесат съдиите от ВКС и ВАС по образувано през 2015 г. тълкувателно дело.

Беше пределно ясно, че Съдът на ЕС не може да определи компетентните съдилища, които да разглеждат исковете за обезщетяване на вреди в тези случаи. Една законодателна промяна в тази връзка е наложителна, за да се изчисти поне проблемът с това към кой държавен орган трябва да се предяви конкретен иск.

Докато няма такава промяна, в рамките на тълкувателно дело №2/2015 г. ВКС и ВАС трябва да се произнесат, като съобразят правилата на ЗОДОВ. Законодателна промяна е наложителна и за да се избегне ситуацията, при която български съд, който е причинил вреда, трябва да съди сам себе си, тъй като подобно положение нарушава правото на справедлив процес по Европейската конвенция за защита на правата на човека.

Няма съществен принос на решението на Съда на ЕС и по отношение на изискването за виновно поведение като предпоставка за ангажирането на отговорността. Съдът на ЕС е припомнил, че задължението за обезщетяване за вредите, причинени на частни субекти, не може да зависи от това дали противоправното поведение е виновно, а е достатъчно да е нарушено европейското право.

Решението на Съда на ЕС не е съвсем ясно по въпроса дали е необходима предварителна отмяна на увреждащия административен акт като условие да се търси обезщетение. Той е смесил изискваните материални предпоставки на правото на иск с възможността за изключване или ограничаване на отговорността поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице. Струва ми се обаче, че в решението си той не поставя под съмнение обстоятелството, че предварителната отмяна на акта не може да бъде предпоставка на правото на иска за обезщетяване, още повече че е подчертал, че установените в неговата практика предпоставки са достатъчни за ангажирането на отговорността на държавата, а държавата може да урежда само по-благоприятни предпоставки, сред които няма как да бъде изискването за предварителна отмяна на акта.

Рано е за шампанско по делата на вложителите в КТБ

Що се отнася до конкретните дела между вложителите в КТБ и БНБ, все още е рано която и да е от страните по тях да отваря шампанско. От решението на Съда на ЕС произтича само, че невъзможността на вложителите да разполагат с депозитите си до гарантирания размер в срока, установен в директивата, представлява нарушение на правото на ЕС. Оттук насетне остават открити въпросите кой точно е извършил това нарушение, срещу кого следва да се предявяват исковете, дали нарушението е достатъчно съществено с оглед на критериите, установени в практиката на Съда на ЕС (нарушаване на правото на преценка, яснота на нарушената норма, "субективните" елементи като умисъл или небрежност на органа и характера на допусната грешка и т.н.), дали са налице подлежащи на обезщетяване вреди и дали те се намират в пряка причинно-следствена връзка с извършеното нарушение. В решението по делото "Кантарев" Съдът на ЕС е предоставил някои указания на българските съдилища в тази връзка. Едва след установяването на тези предпоставки по конкретните дела на вложители в КТБ може да се прецени дали предявените искове ще бъдат уважени.