Пламен Ранчев: Късно е вече за закон за царските имоти

И ето че сега тази късогледа тактика отново се прилага. Случаят "Врана" наистина има специфики, но принципните проблеми около реституцията остават, а същите хора, които навремето върнаха имотите по този незаконен начин, сега обвиняват съда.

Чух тезата на адвокат Ели Христова, че Фердинанд е построил "Врана", след като първо си купил земята в лично качество, че той достатъчно се е афиширал като собственик, затова в случая нотариалният акт, който е издаден по-късно (през 1928 г.) на името на интендантството, нямал отношение към този спор. Става въпрос за един нищожен нотариален акт, който не е подписан от нотариус, но именно той е представен на кмета Стефан Софиянски през 2001 г. от адвоката на Симеон Асен Ошанов и е посочен като основание в заповедта на Софиянски за деактуване на "Врана". Нещо повече – след това Симеон си вади констативен нотариален акт за собственост на "Врана" също на база на този негоден нотариален акт. Намерили са нотариус, който да го направи. Всичко това е незаконно и сочи на явни данни за престъпление, но прокуратурата дезавуира предварителната проверка.

Преди седмица Софийският градски съд (СГС) като първа инстанция осъди Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза да предадат на държавата в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) двореца "Врана" и парка към него, който те владеят. Столичната община също е осъдена да предаде на МРРБ владението на онази част от парка, която царските наследници й дариха през 2001 г. непосредствено след като имотът им бе реституиран от кмета Стефан Софиянски. Фотограф : Юлия Лазарова

Да, има доста документи, че Фердинанд е купувал терени в землището на "Врана" – някои са на негово име, други са купувани от частни лица, които после са му ги прехвърляли, за да не се разбере, че купувачът всъщност е той, и да му вдигат цената. "Врана" е построена без никаква документация върху тези земи, които са обединени основно около бивш чифлик. Само че, ако Симеон Сакскобургготски и сестра му претендират, че действат като наследници на Фердинанд, тогава трябваше да призоват и останалите наследници на дядо си – децата на леля им Надежда. Но те са побързали да си извадят нотариални актове само на себе си.

За да се разбере тази история, трябва да се знае как се е стигнало дотук – това, което всъщност прави съдът, като изследва документите за собственост. През есента на 1918 г. Фердинанд абдикира, приет е закон за съдене на виновниците за националната катастрофа, който предвижда и конфискация на имуществото им. Борис като наследник на короната, но не и на имуществото на баща си, защото Фердинанд е жив, е бил силно притеснен какво ще му бъде оставено от баща му и дали то няма да бъде конфискувано от правителството на Александър Стамболийски, който е прокарал този закон. Затова се вслушва в съветите на проф. Величко Стоенчев и проф. Йосиф Фаденхехт, корифеи по вещно право от онова време, които му дават идея да прехвърли всички имоти, които към онзи момент не са били узаконени, на Интендантството на царя, създадено да обслужва короната като държавна институция. Така или иначе по онова време имуществото на Фердинанд не може да бъде прехвърляно, защото е под възбраната на закона, а на Борис му е обяснено, че така всичко ще се запази в неговия патримониум като цар и за неговите наследници, както и че няма да дели с никого. Така започва една кампания по нотариално прехвърляне на почти всички имоти на името на интендантството като собственик. Тъй като повечето от тях до момента не са били уредени документално, по този начин те се узаконяват - ловните хижи "Ситняково" и "Саръгьол", които са построени без каквито и да е документи върху общински терени, "Царска Бистрица" и др.

Единственият имот, който действително е частна собственост на Борис, е къщата в с. Баня, но там теренът е купуван много по-късно на името на Борис и застроен след това.

Всички съдебни инстанции, които са се произнасяли по казуса с "царските имоти", еднозначно приемат, че интендантството е държавна институция, която упражнява правата на собственост от името на короната. Но това продължава да се оспорва от адвокатите на Симеон.

Интендантството е държавна институция, юридическо лице с отделен бюджет, финансиран от държавния бюджет. Не бива да се забравя, че по смисъла на Търновската конституция монархът не е просто личност, а институция, която олицетворява държавата. А интендантството на цивилната листа е на практика администрация, която подпомага дейността на монарха. От държавните бюджети от онези години става ясно, че интендантството е управлявало не само парите по цивилната листа на царя (които някои наричат заплатата на царя), но и много други средства от бюджета – за собствената си администрация, за поддръжка на имотите, за охрана, прислуга и за куп още други разходи.

На никого по това време не е хрумвало, че монархията ще престане да съществува, както става след референдума през 1946 г., и династията ще остане отделена от институцията. Монархът живее с мисълта за вечност и да възвеличи тази вечност в своите наследници. И още едно нещо не са допускали - че доста по-възрастният Фердинанд ще надживее доста по-младия Борис, а с това и наследяването ще бъде тотално обърнато. Фердинанд умира почти 11 години след Борис, което означава, че Борис няма как да наследи баща си и следователно не може да предаде това наследство на своите наследници. Както разбирам, това е причината по това дело да се твърди, че Борис III е придобил "Врана" по давност, като е отнел фактическото владение от баща си Фердинанд след абдикацията. Намирам за много спорна тезата, че един монарх може да придобива имоти по давност в държавата, която управлява.

Какво трябва да направи оттук нататък държавата?

Държавата в момента не може нищо да направи. След като има заведени дела, само съдът може да каже кое на кого е по право. Ако сега се тръгне към приемане на закон, след като съдилищата еднозначно се произнасят в полза на държавата, това ще означава практическа отмяна на съдебни решения. Скандално прозвучаха и опитите отпреди няколко месеца да се тръгне към споразумение с наследниците на Борис.

Аз съм поддържал, че единственият юридически способ, който ще създаде трайни правооотношения в тази материя, е приемането на закон, но това трябваше да стане, преди да бъдат заведени делата. Нека не забравяме, че първото беше заведено от Симеон и сестра му, които по съдебен ред предявиха претенции за имението "Кричим", след като пловдивският областен управител отказа да им го върне.

В този контекст трябва да се има предвид и нещо друго. Когато царското семейство е екстрадирано през 1946 г., на тях им е дадено правото да вземат определено имущество, пари, злато и ценности. Същевременно, има решение на МС от 1947 г. да им бъде изплатено и обезщетение от 5 млн. златни лева за имотите, които са им отнети със закона. Защото целта на този закон е да се обявят за държавна собственост всички имущества, които след време може да се открият тук или по света, включително банкови сметки, трезори и т.н. Това решение на МС бе получено от комисията по царските имоти през 2006 г. заедно с много други документи, които събирахме от всички институции. Не можехме да разберем обаче дали тези пари са били изплатени, аз поисках информация от БНБ, но оттам отказаха да ни я дадат. Затова и този въпрос не е коментиран в доклада. Имам основание да смятам, че тези пари са били изплатени, защото финансовите взаимоотношения на Симеон и държавата не са приключили дотук, а са продължили и по време на изгнанието му.

Моите частни проучвания показват, че българските власти са продължили да обслужват него и фамилията след екстрадирането, включително и с издръжка, която е била плащана от една секретна извънбюджетна сметка към МФ до 1989 г. Знае се даже кой е носил куфарчето с доларите през последните години, за да не остават документални следи. Последният, който е правил тези "доставки" и е поддържал контакти с царя, е бил висш дипломат и офицер от разузнаването.

Реално погледнато, върнатите имоти му носят само разходи. В комисията получихме информация, че от името на Симеон са правени опити да се вземат кредити срещу ипотека на някои от тях, но неуспешно. Никой няма да тръгне да купува такива имоти при реалната опасност впоследствие държавата да се окаже собственик.

Освен това след 2009 г. има и мораториум върху тях.

Царят стана безинтересен, след като му се разпадна партията, и тогава ГЕРБ заиграха популистки. Решението за мораториум, което внесе Яне Янев, е безумно като юридически акт, но Народното събрание го гласува. България ще бъде осъдена в Страсбург за този мораториум, който е и излишен, след като има дела. Мораториум върху собствеността е недопустим в държава, в чиято конституция пише, че частната собственост е неприкосновена. Той обаче изигра друга роля – спря изсичането на горите в Рила. По делото за връщане на горите държавата трябва да иска и обезщетение за времето, през които той ги е експлоатирал и е печелел от тях. И може да се окаже, че след прихващането за неговите претенции той ще има да дава доста пари.

Не е тайна, че навремето бяхте обект на силен натиск от среди в собствената ви партия да придадете друг облик на доклада за царските имоти.

Когато вече стана ясно какъв е вариантът на първоначалния доклад, имаше много силен натиск от страна на Сергей Станишев и хора около него персонално върху мен с настояване да го променя. И това не беше тайна – след всички посещения на част от състава на комисията в Министерския съвет на съвещания при Станишев с представителите на тройната коалиция. Нямахме никаква работа да ходим там изобщо. Много журналисти питаха – добре, де, защо ходите, какво обсъждате. Истината е, че ни привикваха да ни убеждават да променим доклада. Аз да си променя доклада.

Интервюто взе Мирела Веселинова

В 40-ото Народно събрание адвокат Пламен Ранчев беше председател на временната парламентарна комисия за установяване на истината на царските имоти и успя да доведе работата й докрай въпреки огромния натиск върху комисията и персонално върху него Фотограф : Красимир Юскеселиев