Директорът на БЕХ - само за вътрешна употреба

Жаклен Коен е изключен от управлението на газовата връзка с Гърция заради недоверие към него от ЕИБ

Жаклен Коен (в средата) може да говори с шефа на КЕРВ Иван Иванов (вдясно от него) и с председателя на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов (с гръб), но не и с ЕИБ

Ивайло Станчев

Жаклен Коен (в средата) може да говори с шефа на КЕРВ Иван Иванов (вдясно от него) и с председателя на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов (с гръб), но не и с ЕИБ © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Изпълнителният директор на БЕХ е изключен от управлението на газовата връзка с Гърция.
Причината е, че Жаклен Коен не се ползва с доверие от Европейската инвестиционна банка.
Въпреки това управляващите нямат намерение да го сменят и той остава начело на енергийния холдинг.

От 21 октомври изпълнителният директор на БЕХ Жаклен Коен е с отнети правомощия по отношение на проекта за междусистемната газова връзка с Гърция, въпреки че именно енергийният холдинг упражнява правата на държавата в него. Коен нито може да подписва договори, нито да представлява холдинга пред трети лица или да извършва каквато и да било комуникация, да преговаря и въобще да взима решения по този ключов за диверсификацията на газовите доставки проект, подкрепен официално и от Европейската комисия (ЕК).

Причината за това е, меко казано, смущаваща - човекът, на когото държавата е възложила да управлява оперативно енергетиката, е неприемлив за Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която е водещата финансираща институция за газопровода. Показателно е, че когато на 10 октомври беше подписан договорът с ЕИБ за заема от 110 млн. евро, Коен дори не присъства на официалната церемония. Вместо него подписи от името на БЕХ положи Ина Лазарова, която е директор на отдел "Проекти" в холдинга и е била специално упълномощена за това от министъра на енергетиката Теменужка Петкова.

За да се стигне въобще до въпросния договор, е решено да бъде куриозно променен уставът на БЕХ, така че Коен да може хем да остане начело, хем да няма нищо общо с газовата връзка. Той се завърна изненадващо начело на енергийния холдинг през юли, след като през 2016 г. бе уволнен от същия пост с решение на министър Петкова. Сега тя е в неловката ситуация да го защитава въпреки всичко.

По информация на "Капитал" има немалка вероятност и други бъдещи кредитори на БЕХ да поискат специални мерки във връзка с Коен, след като отношението на ЕИБ вече е публично известно. Което пък поставя големия въпрос - как и защо начело на българската енергетика се възкачват лица, за които чужди финансови институции имат едно наум. Както и какво е въпросното едно наум.

Мистериозното завръщане

Проблемът с отпускането на заема от ЕИБ възникна още при самото назначаване на Коен на 19 юли. Тогава стана ясно, че отделът по съответствието (compliance department) на банката, който се грижи институцията да не бъде изложена на правни рискове, е преценил, че Жаклен Коен не покрива стандартите за корпоративен партньор и съответно не желае той да е страна по договорите за заема въпреки издадената държавна гаранция за него. ЕИБ е правила проучвания на Коен преди години (вероятно в периода 2014 - 2016 г., когато пак беше директор на БЕХ), но какви точно са причините за това недоверие към него не е ясно. То обаче постави страната в абсурдната ситуация чрез спешни юридически ходове да изолира формално директора на БЕХ от газовия проект, за да може да получи финансирането от ЕИБ, без което газопроводът просто не може да се случи.

Тогава на въпрос на "Капитал" как точно е избран Жаклен Коен и какво се е променило в мнението на министър Петкова към него спрямо 2016 г. от Министерството на енергетиката не отговориха по същество, а, цитирайки разпоредбите на Търговския закон, казаха, че Коен е избран по същия ред, както и всички досегашни членове на съвета на директорите на БЕХ.

Сега обясненията отново не са конкретни: "Отчитайки стратегическия характер на проекта за изграждане междусистемната газова връзка Гърция – България, бе извършена промяна в устава на БЕХ, с която всички въпроси, свързани с реализацията на проекта, включително и по отношение на кредита от ЕИБ, са от изключителната компетентност на министъра на енергетиката в качеството му на едноличен собственик на капитала на БЕХ... Министърът на енергетиката след промяна в устава и в качеството си на принципал на БЕХ ще възложи на заместник изпълнителния директор на БЕХ изпълнението на всички дейности, съответно правата и задълженията на БЕХ, свързани с кредита и проекта за изграждане на междусистемната газова връзка."

Прикачен файл

Отговори на Министерство на енергетиката

Самият Жаклен Коен отказа да говори пред "Капитал" по повод отнетите му правомощия като директор на БЕХ и недоверието на ЕИБ.

Шеф без власт

От публикуваните в Търговския регистър документи става ясно, че два дни преди подписването на договора за заем с ЕИБ държавата е предприела спешни действия, за да покаже пред финансиращата институция, че Коен няма да има нищо общо. На 8 октомври е било свикано заседание на съвета на директорите на Българския енергиен холдинг, в който освен изпълнителния директор Жаклен Коен са още шефът на ТЕЦ "Марица-изток 2" Живко Динчев и Андон Андонов, който ръководи "Мини Марица-изток". Именно тогава е взето решение за промяна в устава на БЕХ, така че изпълнителният директор да няма никакви правомощия по отношение на проекта за газов интерконектор между България и Гърция.

На следващия ден, 9 октомври, енергийният министър Теменужка Петкова в качеството си на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на БЕХ одобрява тези промени в устава. Те обаче са вписани в Търговския регистър чак на 21 октомври и точно поради това технологично забавяне министър Петкова изрично е упълномощила Ина Лазарова, която е директор на отдел "Проекти" в БЕХ, да подпише договора с ЕИБ.

Накратко, измененията в устава предвиждат да се избере зам. изпълнителен директор на БЕХ (какъвто сега няма), който да отговаря изцяло за интерконектора с Гърция, като ще има право да извършва всички действия самостоятелно, без да е необходимо решение или одобрение на съвета на директорите на енергийния холдинг. Образно казано, създава се паралелна структура на БЕХ, която да отговаря за международния проект, докато изпълнителният директор и бордът ще са само за вътрешна употреба. Не става ясно дали това ще е нов член на борда, или функцията ще бъде поверена на някои от настоящите му членове.

Включена е и специална клауза за ненамеса на членовете на съвета на директорите, включително изпълнителния директор, в работата на въпросния зам. изпълнителен директор. Изрично е записано, че не могат да му се дават никакви указания, инструкции, препоръки и предложения във връзка с Междусистемната газова връзка България - Гърция. Предвидени са и санкции, ако тази забрана не се спазва, макар да е ясно, че това е чиста формалност - няма как да се контролира дали изпълнителният директор, в случая Коен, дава указания на заместника си или не. Но, изглежда, поне за ЕИБ е достатъчно в документите за кредита просто да не фигурира подписът на Коен.

Пътят на Коен

Жаклен Коен се появява по високите етажи на държавната енергетика през 2013 г., по времето на кабинета "Орешарски", когато бе назначен в борда на АЕЦ "Козлодуй". Скоро след това - през юни 2014-а, преди още да е имал възможност да докаже качествата си, Коен оглави и БЕХ. На най-високия пост в държавната енергетика той изненадващо се задържа известно време и при втория кабинет на ГЕРБ. Тогава се говореше, че това се дължи на близостта му с бизнесмена Людмил Стойков или ДПС, чиито интереси в енергетиката представлява заедно с Георги Христозов, който по онова време също беше в борда на БЕХ, а сега - в този на ТЕЦ "Варна" на Ахмед Доган.

Жаклен Коен все пак бе уволнен от поста изпълнителен директор на БЕХ от министър Теменужка Петкова през февруари 2016 г. Официално обявеният от нея мотив бе, че той не се справя с финансите на холдинга и не е постигнал положителни резултати при решаването на проблемите в енергетиката. Коен опита също да саботира държавата, която искаше да сключи сделка с двете частни централи ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" още през 2015 г. - НЕК да им изплати дължимите 700 млн. лв., срещу което те да намалят цените по дългосрочните си договори с близо 100 млн. лв. годишно. Ръководения от Коен БЕХ обаче се забави сериозно при намирането на нужното финансиране (възможно е тогава също да е имало проблем с доверието на банките), което доведе до допълнителни загуби за НЕК.

В миналото Коен е бил близък до "Мултигруп". Във фирмата "БТ Ем Джи" той е бил съдружник с Иван Колев - вицепрезидент на "Мултигруп" и сред управляващите на Приватизационен фонд "Мултигрупелит", заедно с Николай Вълканов и Илия Павлов. В друга фирма - "Тризет", той е в борда заедно с Радослав Ненов, който също е бил вицепрезидент на "Мултигруп". Заедно с тях и с Павел Найденов, бащата на Илия Павлов, е в в управлението на "Минералсувенир".

Трудната газова връзка

След 10-годишна сага едва тази година изграждането на интерконектора България - Гърция бе възложено срещу близо 150 млн. евро на гръцката "Джей енд Пи - Авакс" (J&P Avax), а доставчик на тръбите за 58.2 млн. евро е друга гръцка компания - Corinth Pipeworks Pipe Industry, част от групата Viohalco. Строителство на 183-километровата тръба между Стара Загора и Комотини трябва да приключи за максимум 18 месеца, но очакванията са това да се случи още в края на 2020 г., за да може преносът на газ да започне от 2021 г.

Към момента резервираният капацитет е около 1.57 млрд. куб. м на година при възможности за 3 млрд. куб. м. Той е запазен от пет търговеца, като най-голямото количество - около 1 млрд. куб. м, е на държавната "Булгаргаз". Това е природен газ, който ще идва по Южния газов коридор (газопроводите TANAP в Турция и TAP в Гърция) от Kаспийския регион и ще се продава от азербайджанската SOCAR, която също е резервирала капацитет, но количествата са по-скоро символични с очакване за бъдещо повишаване. Останалите капацитети са резервирани от гръцката DEPA, италианската Edison, както и американската Linde (за LNG).

За да функционира интерконекторът оптимално обаче, е необходимо и изграждането на нова компресорна станция, която към момента не е предвидена.