Въпреки оставката Жаклен Коен още е шеф на БЕХ

На 19 август изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Жаклен Коен подаде оставка, а министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че я е приела и ще издаде протоколно решение за неговата смяна. Точно три седмици по-късно обаче фактическа промяна в ръководството на най-голямото държавно дружество все още няма. В Търговския регистър не е внесено решение за кадрови промени и съответно Коен продължава да е директор, макар и в оставка. Засега той остава и в борда на директорите на АЕЦ "Козлодуй".

Тази ситуация може да се тълкува по няколко начина. На първо място изглежда, че правителството няма готов наследник на Коен и за това бави вписването. Това обаче е, меко казано, странно, защото още в деня на подадената оставка имаше поне две имена, които различни източници на "Капитал" потвърдиха, че са обсъждани за поста. Едното беше на настоящия шеф на НЕК - Иван Йончев, а другото - на зам.-директора на БЕХ Ина Лазарова.

Възможно е и оставката на Коен да е била скоростно подадена преди всичко за да се отговори на геополитическите интереси на САЩ, а не толкова, за да има реални промени в ръководството на холдинга. Все пак основната версия за махането на Коен беше свързана с договора за доставка на природен газ от Азербайджан, който би нарушил руския монопол в региона и силно се подкрепя от САЩ. Планът е България да започне да получава каспийски газ от началото на 2021 г. през газовата връзка с Гърция, но за да може това да се случи, освен изграждането на самия газопровод трябваше да се предостави и банкова гаранция към Азербайджанската газова компания (AGSC). Срокът за това беше около 20 юли, но Коен е отказвал да даде разширение на "Булгаргаз" от името на БЕХ за въпросната банкова гаранция в размер на над 100 млн. долара. В крайна сметка въпросът е стигнал до американското посолство и до премиера Бойко Борисов и разрешението беше издадено, но се твърди, че именно тогава е станало ясно, че задържането на Коен начело на БЕХ е неприемливо от гледна точка на геостратегическите интереси. Освен това Коен се оказа и проблем за отпускането на инвестиционен заем от ЕИБ за газовата връзка с Гърция.

Третата хипотеза, която изглежда и най-вероятна, е свързана с последните промени в Закона за публичните предприятия, които регламентират изборът на директори в тях. Най-общо казано, според въпросните правила шефовете на държавни дружества трябва да се избират от специална комисия и след провеждането на конкурс. Това на пръв поглед е стъпка в правилната посока и начин да се прекратят партийните назначения в бордовете. Но в конкретния случай може да се използва за "бетонирането" на определен човек начело на най-важното дружество в енергетиката, така че при евентуално служебно правителство или смяна на властта той да не може да бъде отстранен - веднъж избран с конкурс, директорът ще може да бъде сменен само след изтичане на мандата му или при определени провинения. Проблемът сега е, че въпросната комисия, в която би следвало да влизат представители на различни министерства и институции, все още не е сформирана, като се очаква това да стане през октомври.