България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор

• Механизмът да не обхваща председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд ("Те казват – не е хубаво съдиите да ги закачат, образно казано. Добре. Оставяме и това ще приемем като решение, само главният прокурор бъде изслушван.")
• "Второ – за подсъдността на главния прокурор. Те казват - трябва да има абсолютно независими прокурор, звено, както е по вашата конституция, но абсолютно независимо, да бъде избрано с две трети от прокурорската колегия и т.н."
• "И третото беше, мисля, да го съобразим с конституцията. Но тези двете са важни."

От съобщението на Съвета на Европа за приетото становище на Венецианската комисия обаче става ясно, че "трите важни" неща, които Борисов посочи в сряда, нямат много общо с препоръките на уважаваната институция. Реалните препоръки на комисията, с които Борисов се ангажира предварително, са точно в обратната посока на опорните точки, поддържани от правителството и ръководството на прокуратурата. За разлика от модела представен от Борисов, разследването да се прави от прокурор, избиран от прокурорската колегия, експертите предлагат бъдещият механизъм да бъде изваден от институционалната рамка на държавното обвинение, а освен това - да подлежи на съдебен контрол.

Необходимостта от въвеждането на процедура за разследване на главния прокурор беше констатирана още през 2009 г. от Европейския съд по правата на човека по делото "Колеви срещу България", образувано по жалба на бившия върховен прокурор Николай Колев, а след убийството му през 2002 г. - продължени от неговите роднини.

Тогава съдът в Страсбург констатира, че йерархичната структура на държавното обвинение, на върха на която стои главният прокурор, който има власт над всички прокурори, на практика не позволява той да бъде разследван дори да има съмнения, че е извършил тежко престъпление. В продължение на девет години Съветът на Европа очакваше българските власти да изпълнят решението на Страсбург, като предложат подходящ механизъм, но темата влезе в дневния ред на правителството едва след като въпросът беше поставен от Европейската комисия.

В петък Комитетът на министрите, който следи за изпълнението на решенията на ЕСПЧ, за пореден път констатира, че българските власти не са направили нищо, за да изпълнят решението "Колеви срещу България", а констатациите на институцията са още по-остри от тези на Венецианската комисия (за повече информация - вижте в края на текста).

Двойка за Кирилов

Становището на Венецианската комисия на практика поставя двойка на проекта на правосъдното министерство, представен през юни като отговор на българските власти на препоръките на Съвета на Европа и очакванията на Европейската комисия.

Тогава пред магистрати и представители на неправителствени организации Данаил Кирилов и заместникът му Евгени Стоянов представиха процедура за разследване и отстраняване не само на главния прокурор, но и на председателите на ВКС и ВАС. Предложението на Кирилов беше разкритикувано от професионалната общност и получи подкрепа единствено от редовете на държавното обвинение (чието ръководство най-вероятно е и автор на текстовете).

Проектът предвиждаше въпросното разследване да остане изцяло под контрола на държавното обвинение и да се провежда от прокурори и следователи. Предвиждаше се процедура за отстраняването на "тримата големи" от длъжност, която се инициира най-малко от трима членове от съответната колегия на ВСС, а, за да се стигне до отстраняване, трябваше да гласуват 17 от членовете на съвета.

В становището си от Венецианската комисия любезно изразяват приветствие към "намерението на българските власти да намерят решение на сериозна празнота в наказателната система - фактическата невъзможност за разследване на главния прокурор", но отбелязват, че "съществува сериозна опасност предложеният механизъм да не постигне целите си". Според експертите предложеното решение може и да е разумно, но само на теория.

От комисията подчертават, че разширяването на механизма към председателите на ВКС и ВАС е проблематично от гледна точка на независимостта на съда и не отговаря на европейските стандарти, като подчертават, че в пленума на ВСС съдиите нямат "нетно мнозинство" (т.е. съдиите, избирани пряко от съдии, са малцинство).

Експертите констатират, че главният прокурор има "значително влияние във Висшия съдебен съвет". Подобно директно заключение е вероятното първото официално потвърждение на отдавна известен факт, че всевластната и безконтролната фигура на ръководителя на държавното обвинение му гарантира неформална власт и в рамките на съдебния съвет.

Ето защо според Венецианската комисия предложеният модел, в който трима членове на прокурорската колегия предлагат отстраняването на главния прокурор, може да работи само на теория.

Работещото решение

Венецианската комисия предлага няколко възможни решения. Така например предложението за отстраняване на главния прокурор да може да бъде направено от членове на съвета, които не са свързани с прокуратурата (т.е. членове на Съдийската колегия).

Същевременно в законодателството трябва да се въведат гаранции, че главният прокурор няма да има институционално влияние над разследващите го, а отказите на започване на разследване от страна на прокуратурата да подлежат на съдебен контрол. Без да влизат в конкретика, от Венецианската комисия посочват, че подобно разследване може да се провежда от "някакъв вид независим прокурор", очевидно намеквайки, че това може да е човек извън системата на прокуратурата.

Във финала на становището си Венецианската комисия отбелязва, че проблемът с липсата на механизъм за разследване на главния прокурор не може да се реши само с едно законодателно изменение, а е необходима "институционална промяна, нови правила и еволюция на политическата култура", както и професионален етос. В становището се говори също така и за необходимостта от промяна на структурата на състава на ВСС, като предвид останалите коментари в становището на институцията това трябва да е в посока увеличаване на съдиите, избирани от съдии.

Кой ще отвори конституцията

Част от идеите на Венецианската комисия налагат промени в конституцията - тема, която беше заявена от президента Румен Радев при подписването на указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор.

"В българския конституционен модел отчетността на главния прокурор приключва с избора му. Затова и обществото ни е особено чувствително към тази процедура. Въпросът обаче е в цялостния модел на българската прокуратура, в нейното устройство и функции, в мястото й в съдебната система и връзките с други институции", каза тогава Радев.

Държавният глава, който има право да предложи промени в основния закон, каза, че ще инициира консултации по темата. По информация на "Капитал" готовност за конкретни предложения има както в съсловните организации, така и в неправителствения сектор.

В сряда Бойко Борисов заяви, че ГЕРБ ще бламира този процес: "Който не е съгласен с конституцията – това е друга тема. Излиза, прави политически субект, печели властта и може да прави каквито иска промени. Сега да върви в тона на БСП отново, просто пак няма да се хвана на тази въдица."

Миналата седмица от ГЕРБ се обявиха против предложението на социалистите за промени в наказателния процес, които въвеждат съдебен контрол над отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство. Нуждата от такъв механизъм е посочена както в становището на Венецианската комисия, така и в резолюцията на Комитета на министрите за изпълнението на делото "Колеви срещу България".

Това становище на Борисов до голяма степен предопределя съдбата на хипотетични бъдещи промени в основния закон - за тях ще е необходимо квалифицирано мнозинство в парламента, което няма как да се постигне без гласовете на управляващата партия.

В същото време позицията на премиера поставя въпроса как точно ще изпълни обещанието си да се съобрази с всички препоръки на Венецианската комисия.