Защо си отиват експертите

Перник породи основателно недоумение как при толкова нива в МОСВ, които отговарят за водата и са разполагали с данните за "Студена" - басейнова дирекция "Западнобеломорски район", дирекция "Управление на водите", ресорен зам.-министър, нито едно от тях не е уведомило министъра за задаващите се проблеми с язовира. Възможните обяснения са няколко - или в тези звена работят неподготвени кадри, или хората в тях са се страхували да изкажат мнението си, или е трябвало да се подчинят на политическия натиск да си мълчат, докато минат местните избори. Трудно е да се каже колко точно експерти с опит са отстранени в този мандат и колко сами са си тръгнали заради неадекватността на назначените им по партийна линия началници на агенции и регионални дирекции, предимно от ВМРО, от чиято квота и Димов беше министър. Изгледите ситуацията във ведомството да се промени изглеждат минимални. Предложеният отново от ВМРО Емил Димитров-Ревизоро е далеч от представата за фигурата, която би върнала професионалния подход в ключовото, но забатачено ведомство. По-вероятно задачата му е в оставащата година от мандата да опази партийните назначения и да отиграва с PR акции кризите, които предшественикът му създаде с водата и отпадъците

Текучество и хаос

За мащаба на текучеството не само в МОСВ (виж карето най-долу), но и в други сектори на държавното управление говорят и докладите на Сметната палата. Според тях най-сериозна е ситуацията при служителите, които се занимават с прием, оценка и класиране на европроекти. Най-често срещаната констатация е, че постоянната смяна на експерти води до хаос, а "оголването" на цели дирекции - до рискове при усвояването на средствата от ЕС. Макар да са от различни периоди, посочва се едно и също - постоянната смяна на експерти води до сериозни пропуски в работата. Според публикуван одит на европрограмата "Наука и образование" към Министерството на образованието например за периода 2014-2017 г. относителният дял на текучеството на експерти е 30%. Друг пример е докладът за управлението на евросредствата за битови отпадъци, заложени в програмата "Околна среда" , от който се разбира, че само от три години - от 2015 до 2018, едноименната дирекция към МОСВ две трети от екипа - 81 от 124 души, е бил подменен. Подобно е положението и при "Региони в растеж" към Министерството на регионалното развитие - в периода 2014-2018 г. работата е била извършвана в непълен състав на ключови длъжности с ръководни функции, което създава рискове за ефективното изпълнение на дейностите по програмата. Покрай кризата в Перник пък председателят на КНСБ Пламен Димитров обяви, че в страната има ВиК дружества, в които няма нито един инженер. Всеизвестен факт е, че в тези структури назначенията са предимно по партийна линия.

По данни от годишния доклад за състоянието на администрацията за 2018 г. най-големият отлив на кадри е в държавните агенции - 22.4% от общия брой на служителите в тях, а процентът за министерствата е 4.9%. Управляващите обикновено оправдават текучеството с ниско заплащане, но пак според същия доклад заплатите на държавните служители растат по-бързо дори и от тези в IT сектора - през 2018 г. със 17.3 на сто.

Перник като метафора на държавата

"Водната система на Перник се оказва метафора на държавната система. Няма никакво съмнение, че това, което се е случило там, е политическа или партийна воля нещата да бъдат отложени за след изборите", коментира директорът на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов пред агенция "Фокус". Доц. Милена Стефанова от катедра "Публична администрация" на СУ "Св. Климент Охридски", която води обучения на държавни служители, споделя, че те са разказвали пред нея как при всяка медийна изява на някой министър, при която той обявява, че предстоят промени в някой закон, веднага пристигало разпореждане поправката и оценката на въздействие "да бъдат готови до шест часа". По думите й "това е управлението по телефона - излиза някой от правителството пред медиите, казва нещо и след два дни се появява решение на МС".

Според Стефанова има структурни проблеми в администрацията. "По закон към министрите и областните управители има политически кабинети. Ролята им е да гарантират политическата лоялност на действията и да подпомагат спазването на програмата за управление. Не е лош замисълът, само че всеки привнесен модел в среда, която не е благоприятна, каквато е нашата, не дава добри резултати. Защото веднага се появява конфликт между държавните служители, които осигурят експертната работа и от тази гледна точка би трябвало да бъдат защитени, и политическите назначения на ръководните позиции в министерството. В ситуация, когато от политическия кабинет идва натиск, често психиката и нервите на хора, работили дълги години в административни структури, не издържат. И така тези дългогодишни експерти, които би трябвало да осигурят приемственост в административната структура, си отиват", казва доц. Стефанова.

Другият сериозен проблем е подборът на експертите. "Моделът на българската администрация е по-скоро кариерен, който разчита на развитието на държавните служители в рамките на структурите, позволява им да се местят от една структура в друга и да растат в йерархията. Така експертите, в чието изграждане държавата е инвестирала, остават в системата", посочва Стефанова. Само че вътрешното повишение става без конкурс, което е вратичка за кариера на партийни функционери. Другият начин за назначаването им в администрацията е практиката с временно изпълняващ длъжността, също без конкурс. Според нея един от начините за справяне с проблема са централизираните конкурси за подбор на държавни служители.

Провалената идея за конкурс

Първият опит за въвеждането му е от времето на тройната коалиция, когато министър на държавната администрация беше Николай Василев. "Тестовете бяха така направени, че да проверяват не само знанията на кандидатите, но компетентностите и уменията им да решават кризисни ситуации. Трудността им затваряше фунията за всички онези, които искаха да си намерят работа под сянката на партията", изтъква Стефанова. Целта на този подход освен попълване на местата с подходящи кандидати е била тези, които са издържали теста, но не са назначени, да попадат в банка кадри, откъдето при нужда ведомствата да си търсят експерти. По една или друга причина обаче това не е проработило. В предишния мандат на Борисов тази идея се възроди, след като се оказало, че назначенията и преназначенията на държавни служители без конкурс са повече от 10 000, а тези с конкурс - едва 1887.

Промяната в Закона за държавния служител за въвеждането на централизирания конкурс бяха приети през 2016 г., но на няколко пъти беше отлаган срокът за приемането на наредбата, по която те да се провеждат. Няколко дни след като документът беше приет от МС обаче, текстът в закона беше отменен от парламента. Това стана тихомълком и не по каналния ред за внасяне на промени, а чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет. Поправката беше внесена от депутата от ВМРО Александър Сабанов и подкрепена от всички политически сили в парламента.

Така назначенията продължават са се правят непрозрачно и без конкурс, а администрацията все повече изоставя експертните си функции, сливайки се с политическата власт.