Икономика

Много чиновници, хилави услуги

Над 130 000 души работят за държавата. Обслужването обаче често пъти е тромаво, а бюрокрацията - константа

Румяна Гочева

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Броят на чиновниците слабо намалява, но държавната служба продължава да е все така атрактивна.
Въпреки това работата в публичния сектор най-често се свързва с партийни назначения или протекции.
Текучеството е 8.37%, но на места - като областните администрации, достига цели 43.5%.

България уж се модернизира - е-услугите се множат, архивите се електронизират, регистрите се свързват. Сякаш дигиталната ера най-накрая настъпва и за публичния сектор. Реално обаче на работата в държавната администрация продължава да се гледа като на сигурно и тихо място, на което заплатата така или иначе тече, а колко старателно вършиш работата си не е водещото. Така без изненада броят на чиновниците през 2022 г. остава устойчив - минимален ръст на щата и минимален спад на реалната заетост в сравнение с година по-рано, сочи доклад за състоянието на администрацията през 2022 г., приет наскоро от Министерския съвет.

Общото текучество расте символично до малко над 8%, но има места, на които достига цели 43.5%. Това също не е изненада. В администрацията има "проветриви" места, в които от години назначенията се случват с политическа протекция и смяната на властта води до подмяна на голяма част от състава в някои служби. Друга публична тайна е, че преди и около избори по министерства, агенции и комисии се работи на санитарния минимум заради "изчакването" на новата власт и опасенията от чистки по средните и високите етажи.

Чиновническите заплати също са интересна тема - те са силно разтегливо понятие, като разликата между минимална и максимална основна заплата за една длъжност понякога е 4-5 пъти. В горната им граница сумите са над средните заплати в страната, дори при по-базовите длъжности, без дори да броим различните бонуси и допълнително материално стимулиране за постигнати резултати - с тях стандартът на живот на един чиновник в определени случаи може да е доста комфортен. А отделно бонусите са и легален начин за подкрепа по политическа линия.

Според данните на доклада броят на чиновниците в България през 2022 г. е 131 644, като има възможност и за известно раздуване - щатните бройки са общо 143 815. Спрямо данните за предходната година разликите са минимални. Ако всички те бъдат заети, в държавната администрация ще работят почти толкова хора, колкото е населението на Перник и Благоевград, взети заедно. За сравнение - към края на 2007 г. в публичната администрация работят едва около 84 хил. души. Значителното увеличение донякъде е обяснимо с ангажиментите на България, поети с влизането й в ЕС, но все пак ясно се вижда устойчива тенденция за задържане на огромен брой хора в публичния сектор дори на фона на развитието на електронните услуги в администрацията.

Данните сочат, че най-атрактивни и търсени са били свободните позиции в различните министерства и в Министерския съвет, които се и смятат за най-престижни. Миналата година в конкурси за тях са участвали над 26 300 души, почти с 1000 повече повече спрямо 2021 г. Най-слаб пък е интересът към държавните комисии и структури като културния институт към министъра на външните работи, института по отбрана, центъра за развитие на човешките ресурси и др. - едва няколко десетки са кандидатствалите за свободни места в тях.

Заплати с много възможности

Заплатите на чиновниците са любима тема за популизъм, но често е сложно и трудно да се изчисли кой колко точно получава, тъй като възнагражденията се формират от редица закони, постановления, вътрешни правилници и т.н. И все пак докладът дава известна представа поне за основните възнаграждения за различните длъжности.

Прави впечатление, че размерът на заплатите е твърде разтегливо понятие, вероятно до известна степен зависещо и от субективни фактори. Има големи разлики както между минималното и максималното заплащане за една и съща длъжност в дадена административна структура, така и между отделните администрации от един и същ вид. С други думи - с колегата ви по бюро може да работите едно и също, но заплатите ви да варират в пъти.

Така например главният секретар може да получава минимално 1300 лв., но максимално над 5600 лв. основна заплата. Същата е "ножицата" и при директорите на дирекции. Държавният експерт пък може да взима 960 лв., но може и да получава над 4300. Заплатата на младши експерт варира между 710 лв. до над 2400 лв., а за старши счетоводител стартът е от 870 лв., а таванът минава 3400 лв.

На тези особености на заплащането обръща внимание и самият доклад, а решението, което предлага, е извършване на "задълбочен анализ за подобряване на модела на заплащане и предприемането на мерки за недопускане на подобни дисбаланси в бъдеще".

Изводите са, че държавната служба все още има амплоа на по-често сигурна и тиха работа, макар и на някои места рискова по политически причини, която за мнозина може да бъде и доста добре платена. Качеството на работата на чиновниците обаче е съвсем друга тема. От доклада става ясно например, че работата на близо 70 хиляди от тях е преминала през оценка на качеството. Резултатите - едва в 706 случая е поставена оценка "изпълнението не отговаря напълно на изискванията", а оценките "неприемливо изпълнение" са едва 48. Всички останали "напълно отговарят" или "надвишават изискванията", а около 12% от всички дори имат "изключително изпълнение". Бизнесът и хората, които обаче ползват услугите на администрацията, вероятно могат да дадат съвсем други оценки.

Учене през целия живот ли?

Всеки, който попада за пръв път в държавната администрация, би трябвало да премине през задължително обучение за служебно развитие. Това правило обаче явно се спазва избирателно. През 2022 г. само 49% от назначените за първи път близо 2500 души са минали през обучение. "Запазва се тревожната тенденция от предходните години за висок процент служители, които не са преминали задължителното обучение в срок или изобщо не са го преминали", се подчертава в доклада. Колкото по-нагоре, толкова по-лошо - само 46.32% от новоназначените ръководни кадри са преминали през обучението в определения срок. Висшите държавни служители също трябва поне веднъж годишно да преминават обучение в Института по публична администрация. През 2022 г. под 10% са преминали такова. Добрата новина е, че интересът към курсовете тип "работа с компютър" е бил огромен - ако през 2021 г. 7700 души са преминали такъв, през м.г. броят им нараства до над 19 200.