Антивирусна инжекция от 870 млн. лв.

Неизползваният финансов ресурс от оперативни програми ще се насочи към ликвидна подкрепа за бизнеса и здравеопазването, но пътят им е още неясен

Разместването на парите между оперативните програми става с решение на правителството, което според вицепремиера Томислав Дончев гарантира прозрачност. Подробности за грантовете за фирми обаче се очакват от икономическия министър Емил Караниколов (прав)
Разместването на парите между оперативните програми става с решение на правителството, което според вицепремиера Томислав Дончев гарантира прозрачност. Подробности за грантовете за фирми обаче се очакват от икономическия министър Емил Караниколов (прав)
Разместването на парите между оперативните програми става с решение на правителството, което според вицепремиера Томислав Дончев гарантира прозрачност. Подробности за грантовете за фирми обаче се очакват от икономическия министър Емил Караниколов (прав)    ©  Юлия Лазарова
Разместването на парите между оперативните програми става с решение на правителството, което според вицепремиера Томислав Дончев гарантира прозрачност. Подробности за грантовете за фирми обаче се очакват от икономическия министър Емил Караниколов (прав)    ©  Юлия Лазарова
Темата накратко
  • Неизползваният финансов ресурс от оперативни програми ще се насочи към ликвидна подкрепа за бизнеса и здравеопазването.
  • Въпросите около механизма на разпределението им обаче са още много, като отговори се чакат през май.
  • Тепърва ще се решава дали България ще кандидатства за допълнителни средства по новите инструменти на ЕС.

Точно 445 млн. евро, или около 870 млн. лева. Това са парите от еврофондовете, които ще бъдат насочени към мерки за бизнеса и сектора на здравеопазването. Очакванията за финансова подкрепа от милиарди засега не се оправдават, а България тепърва ще решава как и дали ще кандидатства по новите инструменти за справяне с ефектите от коронавируса, които ЕК обяви през последните седмици.

Намеренията на правителството са въпросните средства да бъдат достъпни до няколко седмици, като целта е с тях да се осигури ликвидна подкрепа за малките и средните предприятия, както и да се закупи болнично оборудване. Съществува обаче риск заради това да се забави реализацията на други приоритети - инфраструктурни проекти, иновации и технологична модернизация на предприятията, енергийна ефективност и т.н., тъй като няма да останат налични средства по оперативните програми. Засега сключени вече договори с бенефициенти няма да се развалят, но и това може да се случи, ако кризата се задълбочи.

"Цялостният план за пренасочване на средства между програмите ще бъде "облечен" в решение на Министерския съвет, така че да има пълна яснота и прозрачност на тези т.нар. трансфери на пари между оперативните програми, за да се избегнат всякакви спекулации", обясниха за "Капитал" от кабинета на вицепремиера Томислав Дончев.

От единия джоб в другия

Парите от еврофондовете, които ще помагат на бизнеса и здравната система, не са нови или допълнителни евросредства, подчертават от правителството в отговори до "Капитал".

"Първоначално въпросът не беше ясно комуникиран от страна на Европейската комисия, от което произтекоха различни интерпретации и спекулации, че България ще получи допълнителни над 1.3 млрд. евро за мерки в отговор на кризата", казват от правителството и уточняват, че става дума за 122 млн. евро предварително финансиране, което няма да се възстановява на Брюксел, а ще се използва за национално съфинансиране на проекти по оперативните програми за 690 млн. евро. С други думи, тук помощта е насочена към намаляване натиска върху националния бюджет, но не и към директни мерки срещу ефектите от коронавируса.

За такива ще се използват въпросните 870 млн. лв. - пари от програмния период 2014 - 2020, за които все още не са сключени договори с бенефициенти. Все още правителството не дава конкретен отговор от коя точно програма колко пари ще се пренасочат за мерки, свързани с епидемията. Но на 13 април кабинетът вече прие едно решение, с което се преразпределят средства между оперативните програми. Според него към тези за развитие на човешките ресурси и конкурентоспособност се пренасочва ресурс от други програми в размер на над 233 млн. лева.

За здраве и бизнес

Акумулираните средства ще се харчат по три основни направления. Първото е за краткосрочните схеми за заетост, включително схемата 60/40, с които ще се подкрепят работодатели и служители от най-засегнатите сектори за запазване на заетостта в периода на извънредното положение и непосредствено след него. От интервю на министъра на икономиката Емил Караниколов пред БНР на 12 април се разбра, че за покриване на заплати на засегнатите работници ще се използват пари от оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". "Досега средствата се даваха 80% от Европа, 20% от лицето, което кандидатства за финансиране. Сега имаме съгласие те да бъдат 100% безвъзмездни, без самоучастие", каза той тогава. Караниколов поясни, че Брюксел е позволил пари по програмата да се дават на бизнес в сферата на услуги - хотели и ресторанти.

Другата ос е осигуряването на оборотен капитал за малки и средни предприятия чрез схема за безвъзмездна финансова помощ и чрез финансов инструмент за заеми и гаранции за бизнеса (виж карето долу).

Последното направление е насочено към болниците, като по него ще се осигуряват лабораторно оборудване, консумативи, тестове за диагностика, предпазни средства и облекла за медицинските служители. В тази връзка преди дни бе обявено, че 40.4 млн. лв. недоговорен и спестен ресурс от оперативна програма "Региони в растеж" се насочиха към Министерството на здравеопазването за предпазни средства, допълнителни възнаграждения и оборудване. А в края на март стана ясно, че по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" се отпускат 20 млн. лв. за здравеопазване - за подбор и наемане на медицински и немедицински персонал, както и за допълнителни възнаграждения на заетите, предпазни средства, необходими за превенция от заразяване с коронавируса. По програмата са заделени и още 20 млн. лв. за "Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания".

Очаква се процедурите за бизнеса да бъдат отворени в края на април или началото на май, като от правителството уточняват, че изискванията към системите за управление и контрол на практика остават същите. "Извънредното в настоящата ситуация е, че стремежът ни ще бъде за максимално олекотени процедури за кандидатстване (по подобие на националните мерки) и бърз достъп на бенефициентите до търсената подкрепа и финансов ресурс", твърдят управляващите.

Кой ще решава

Законът за извънредното положение позволява европари да се отпускат при опростени правила - без публикуване на покана за набиране на предложения, без готови проекти и без конкурси. На практика с мотивирано предложение на ръководителя на съответния управляващ орган на дадена програма безвъзмездни средства ще се предоставят директно на дадени кандидати. Това обаче изглежда като възможност за злоупотреби. "В цитираната разпоредба ключовият термин е "мотивирано предложение", т.е. всякакъв подобен подход следва да се основава на здрава логика и обосновка, като разпоредбата се отнася само за периоди на извънредни ситуации", казва вицепремиерът Томислав Дончев и обяснява още, че чрез посочената формулировка най-бързо ще се осигурят необходимата подкрепа и финансиране на предприятията и пазара на труда.

А може да има и проблем

Консултантите по европрограми са със смесени чувства по пренареждането на картите. "Липсата на информация в момента е най-големият проблем и за нас, и за фирмите", коментира за "Капитал" Теодора Овчарова от Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП). По думите й в момента се създава напрежение сред бизнеса заради неяснотите около прехвърлянето на европари. "Подготвят се проекти, без да се знае какво ще се случи, защото пари вероятно ще се вземат и от процедури, които в момента са отворени за кандидатстване", коментира Овчарова. Има опасения, че без финансиране е възможно да останат и компании, които вече са били одобрени, но не са подписали договор, потвърди и председателят на БАКЕП Кристина Цветанска. Тя смята, че трябва да се създадат ясни и облекчени условия за инвестиране от страна на фирмите, когато тези пари бъдат прехвърлени към антикризисните мерки.

"Един от рисковете при прехвърлянето на тези пари е те да се дадат на Българската банка за развитие, която в момента има проблем с доверието", коментира Цветанска за "Капитал".

Вицепремиерът Томислав Дончев обаче казва, че засега няма да се прекратяват подписани договори с бенефициенти (споменатите по-горе 690 млн. евро - бел. авт.). "Това би било крайна мярка и само в случай че кризата се задълбочава във времето и е необходим допълнителен ресурс от структурните фондове, който да бъде насочен към проекти, подкрепящи мерки в отговор на пандемията. В момента боравим предимно с ресурс от свободни средства и нестартирали операции по програмите. Всички приоритетни инвестиции, които няма да стартират през настоящата година, ще бъдат пренасочени за финансиране в рамките на следващия програмен период", казва той и посочва, че успокояващ момент е стартът на новия програмен период от началото на следващата година, по който България ще разполага със съществен ресурс за нови програми и инвестиции.

И едни допълнителни пари

От правителството казват още за "Капитал", че предстои оценка на ползите от представените през последните седмици от ЕК нови инструменти за подкрепа и съответно вземане на решение дали България ще участва в тях. Става дума за анонсираните от ЕК допълнителни възможности за подпомагане на засегнатите от кризата предприятия по линия на фондове и инструменти, които се управляват директно от Брюксел или чрез достъп до заемен ресурс от инвестиционните банки на ЕС.

Така например беше обявено, че 1 млрд. евро ще бъдат предоставени от бюджета на ЕС като гаранция на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), за да се генерират приблизително 8 млрд. евро финансиране на оборотен капитал и да се подпомогнат най-малко 100 хил. европейски малки и средни предприятия. Европейската комисия анонсира и създаването на нов инструмент - SURE, за солидарност на стойност 100 млрд. евро. Неговата цел е подпомагане на работниците да запазят доходите си и на предприятията да запазят персонала си. На практика това е инструмент, чрез който ЕК може да емитира дълг въз основа на гаранции на държавите членки (на доброволен признак), който да предостави като заем на тези държави, които имат нужда от такъв.

"Бяха предложени и други инструменти, които обаче са достъпни само за държавите -членки от еврозоната", казва още Томислав Дончев.

Ликвидност за бизнеса

Фондът на фондовете предлага няколко схеми за финансиране на малките фирми



Липсата на свежи пари се очертава като един от основните проблеми на компаниите в момента, особено на малките и новосъздадените предприятия. Докато преди кризата с коронавируса банките се надпреварваха да раздават кредити, сегашната несигурност ги направи много по-предпазливи. На този фон предложените мерки от Фонда на фондовете изглеждат смислени, тъй като са насочени именно към третиране на болните точки. Тъй като все още са на хартия обаче, до случването им ще минат още няколко седмици.

Накратко, фондът ще пусне един нов и ще измени няколко съществуващи инструмента, като основен фокус ще бъдат малките и средните предприятия, микропредприятията и самонаетите, както и стартиращите и иновативните фирми. Парите ще бъдат по-лесно достъпни благодарение на гаранциите, които фондът предоставя. Облекчени ще бъдат и условията за финансиране - например минимални или нулеви лихви, липса на такси и удължен срок на изплащане. Максимално опростена ще бъде и самата процедура по кандидатстване.

Гаранции за банките

Основният инструмент на фонда е изцяло нов и е създаден специално за сегашната ситуация, като на практика повтаря схемата на Българската банка за развитие. Той представлява гаранционен продукт, насочен към търговските банки за предоставяне на ликвидна подкрепа на малки и средни предприятия. Така свежо финансиране ще могат да получат фирми от най-засегнатите от кризата сектори, като например туризъм, транспорт, търговия и т.н.

По тази схема Фондът на фондовете ще предостави на банките гаранции за общо 170 млн. лв. "Сумата може да обезпечи кредити за пет пъти повече, т.е. до 850 млн. лв.", каза изпълнителният директор на фонда Светослава Георгиева. Таванът на гаранцията за един заем ще бъде 1.8 млн. евро (3.52 млн. лв.), което означава, че една компания може да получи до 17.6 млн. лв. (умножава се по 5). Кредитите ще бъдат с по-дълъг от обичайния срок - до 10 години, като освен това се обмисля да са с ниска или нулева (ако фирмите запазят работниците си отпреди кризата) лихва, като за целта фондът ще предложи лихвена субсидия на банките.

Очаква се този инструмент да е на пазара до няколко седмици, но облекченията ще важат и за кредитите, отпуснати след началото на извънредното положение. На всички банки ще бъдат предложени унифицирани условия, но техните индивидуални условия може да се различават, защото влагат собствен ресурс, казаха от фонда.

Модифицирани инструменти

Компаниите ще могат да разчитат на още два инструмента, които са налични и към момента, но ще бъдат модифицирани, за да се улесни достъпът до тях. Първият е по схемата за подпомагане на самонаети лица и микропредприятия, която фондът предлага чрез партньорите си "Сис кредит", "Микрофонд" и Първа инвестиционна банка. По нея фирмите могат да получат до 50 хил. лв. при по-облекчени условия, по-ниски лихви и по-дълъг срок на изплащане. Предимството е, че средствата са достъпни и за малки стартиращи предприятия, които имат много кратка бизнес история, както и за дребни частни предприемачи, включително самонаети. Ресурсът по тази мярка е 24 млн. лв., но може да бъде увеличен.

Дяловите продукти на фонда в подкрепа на стартъпите и иновативните предприятия също ще бъдат преструктурирани, за да станат по-достъпни, включително и да подпомогнат фирмите с оборотни средства. Идеята е, че на тези компании се разчита да подпомогнат възстановяването на икономиката след кризата, а като приоритетни се определят области като здраве, биотехнологии, фармация, мехатроника, информационни технологии, финтех и др., които могат да донесат добавена стойност. Общият наличен ресурс за рискови инвестиции в такива компании е 150 млн. лв.

По темата работиха Мила Чернева, Иглика Филипова, Румяна Гочева и Ивайло Станчев

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kvt10319485 avatar :-|
    kvt10319485
    • + 1

    Че крадат, крадат, ама да крадат по-бързо, че да приключи този цирк, че трябва и да се работи... не всеки е в бизнеса "усвояване на евросредства".

    Нередност?
  • 2
    kdo52372883 avatar :-?
    kdo52372883
    • + 5

    T.e. още близо милиард ще бъдат задигнати от наши хора и фирми на наши хора. “Гарантирано от ГЕРБ.”

    Нередност?
Нов коментар