Дрийм тийм срещу кризата

На този фон туристическото министерство пропиля цял месец, в който да предложи каквито и да било стабилизационни мерки, а ресорният министър Николина Ангелкова излезе със серия безполезни препоръки по медиите: от това, че посъветва хората да не отменят почивки след 15 юни, до това, че би било добре и да не си искат парите от туроператорите за нереализирани почивки в чужбина, а да предпочетат туристически ваучер за друго пътуване след време. Наскоро за пореден път стана повод за шеги в социалната мрежа с отговора си на въпроса дали българите анулират записванията си за лятото. "От 15 юни натам няма отказани резервации. За съжаление няма и записани", каза тя по бTV.

Като комични бяха възприети повечето от лансираните от Ангелкова мерки за спасяване на летния сезон. Засега единственото сигурно е, че туристическото министерство ще въведе... мобилно приложение, което ще позволява на курортистите да проверяват на кой плаж има свободни чадъри и шезлонги, както и (неясно как) какви са хигиенните условия в района - за да се избегне втора вълна от зараза.

В многото изявления на туристическия министър напоследък, които зачестиха, след като от бранша настояха за оставката й заради "липса на гъвкавост, съдействие, диалог и професионализъм", се споменават и редица други мерки като фонд за спасяване на туроператори, безплатни чадъри по някои плажове, туристически ваучери за пътувания на българи в страната, рекламна кампания на туризма в България с участие на известни личности, подпомагане на чартъри и какво ли още не, но без да е ясно кога и при какви условия евентуално биха се въвели. Критиките от организациите в сектора Ангелкова коментира пред БНР така: " Аз ли съм виновна, че има зараза от коронавирус?! Аз ли съм разпространила тази зараза?! Виждате какво се случва в цяла Европа!"

А на въпрос какво точно е предложила лично тя за подкрепа на туризма каза, че "икономиката в страната не е само туризъм", но пък ведомството имало стратегия за "късен летен сезон". Ангелкова посочи още, че "изключително малко" фирми от сектора са се възползвали от мярката 60/40, но и от регистъра за одобрената помощ по тази мярка, и от думите на социалния министър Деница Сачева се разбира, че близо половинатга от общо кандидатствалите по мярката бизнеси са от туристическия бранш.

Празната ниша на антикризисната политика на министерството е заемана все по-активно от популистките предложения на "Обединени патриоти". ВМРО и НФСБ се "надцакват" с безплатните ваучери, които държавата да даде на всички българи, за да почиват през лятото в страната. Прочетените в медиите информации, че в някои държави се дискутират подобни идеи, не са достатъчно условие за въвеждането на подобна мярка, ако няма анализ какъв реално ще е ефектът от нея и дали ще намали, или ще увеличи дисбалансите в тази дейност.

В земеделието - нищо, но от сърце

През последните седмици земеделският министър Десислава Танева "влезе в новините" с редица ходове и изявления, които изглеждат откровено абсурдни. Като акцията срещу търговските вериги, които според агроведомството трябва да бъдат законово задължени да предлагат местна продукция, каквато те така или иначе предлагат. Танева се изяви като достоен конкурент на популистите патриоти с изявления като: "Може пенсионер с 240 лв. пенсия да я дари за битка в тази криза, а не може търговски оператор с N на брой обекти, генериращи такива доходи, да направи минимално усилие дребният производител да може да продава в провинцията... Това е нонсенс и за всеки държавник е унижение да го коментира." В крайна сметка правителството прие спорно и неясно постановление, което по никакъв начин не решава реалните проблеми на дребните производители. А освен че видяха зад мярката и силов лобизъм с фалшиви мотиви ("българско сурово мляко за 90% от пазара в България няма"), търговците заявиха, че не желаят да поемат чужда вина за това, че "11 млрд. лв. от европейските фондове са отишли в няколко джоба вместо за обединяване и подпомагане на малките производители".

Няколко дни след този случай земеделският министър влезе в нов задочен спор - този път със синдикатите. Поводът бе текст в специализирана земеделска медиа за въвеждане на задължение трайно безработните да полагат задължителен 14-дневен труд на полето, каквото искане отправи Асоциацията на земеделските производители, а Танева бе цитирана да казва: "Със синдикатите в земеделието имаме консенсус за промяна в закона за насърчаване на заетостта." Това предизвика остра реакция от КТ "Подкрепа", откъдето в отворено писмо заявиха, че "не само няма консенсус по това възмутително предложение, но дори не сме участвали в консултации по тази тема". А от министерството казаха, че Танева не е разбрана правилно и че правителството дава възможност безработните да работят в земеделието, без да губят плащания за безработица от държавата.

Всичко това обаче не засяга дълбоките структурни и пазарни проблеми в сектора, които кризата по-видимо прояви.

В икономиката - безплатни фурми

Какъв план и дали изобщо се подготвя такъв в Министерството на икономиката няма сведения. Ведомството на смятания за близък до ДПС Емил Караниколов (макар и от квотата на "Атака") някак предпочита да гледа събитията отстрани, но не и да участва активно в решаването на проблемите. Силите му досега стигнаха единствено за спорния бартер с ОАЕ, в която главни герои бяха старозагорската "Градус" и "Интръст", еднолична собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски. В тържествен стил беше съобщено, че двете фирми са изнесли 32 т храни за ОАЕ, а България е получила 15 т медицински консумативи. "Сериозната акция" (по думите на началника на щаба ген. Венцислав Мутафчийски) се оказа малко по-различна. Сайтът "Биволъ" разкри, че медицинските консумативи в пратката са около 3 т, а останалата част са... фурми. А самият Караниколов, който придружи износа на българската продукция, дори подчертал, че фурмите са "хубава, питателна храна". И след пътуването бе поставен под 14-дневна карантина, включително за неудобни въпроси.

Другата "мярка" в разгара на кризата е отпуснатият от ББР кредит за 75 млн. лв. на дружество с 2000 лв. приходи и нулева печалба за 2018 г., с които да изкупи лоши кредити от две банки. Премиерът Борисов "уволни" ръководството на държавната банка заради скандала, но защити принципала й в лицето на икономическия министър. Сега ББР получи 700 млн. лв. за справяне с последиците от кризата.

Караниколов може и да няма конкретен план за излизане от нея, но има мнение по въпроса. "Най-важното за икономиката на България е да запазим индустрията в кондиция", обясни той пред БНТ, но какво е нужно за целта в интервюто не стана дума. Под шапката на министерството работи Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, която през годините предизвикваше внимание повече със скандалите и честите смени на ръководството, отколкото с конкретни инициативи за бизнеса. Сега има редкия шанс да покаже смисъл от съществуването й, но продължава да стои в ъгъла.

Формално към ведомството функционира и Национален икономически съвет - според сайта на министерството последното му заседание е било през септември м.г. за визията на ЕС за индустриалната политика до 2030 г. Абсурдът е, че работодателите на няколко пъти призоваха за създаването на икономически щаб, който да очертае как бизнесът ще излезе с най-малко щети от кризата. Пред "Капитал" от Асоциацията на организациите на работодателите казаха, че три пъти са писали с молба за среща с Управляващия орган на програма "Конкурентоспособност", както и на премиера Борисов, но отговор и в двата случая не дошъл.

Отделно от това към министерството на Караниколов има Институт по маркетинг, който вече можеше да е готов поне с анализ за нагласите на фирмите към мерките на правителството. А Българската агенция за инвестиции да се е заела със стратегия за привличане на компании веднага след разхлабването на глобалните мерки.

А докато бизнесът чака държавата да се събуди, може да похапне фурми. Те щели да се раздават безплатно.