Изберете българското насила

Някаква представа за размера на уравнението показва класацията "Регал 100", изготвяна от "Икономедиа". Според нея най-големите 30 вериги (без "Лидл") през 2018 г. са продали плодове и зеленчуци за малко над 500 млн. лв. (по данни от топ 4 компании над половината са български, а видимо съществена част са невиреещи в България цитруси, по-екзотични видове ядки и др.), при мляко, млечни продукти и яйца годишно оборотът им също е половин милиард, а при месо и месни продукти - почти 1 млрд. лв. Общо веригите продават храни за около 6 млрд. лв. годишно и по различни оценки държат между 40 и 50% от пазара.

По данни на организацията им - Сдружението за модерна търговия, към края на 2019 г. над 67% от асортимента в основни хранителни категории при четири от най-големите ритейлъри в страната - членове на сдружението, Billa, Kaufland, Lidl и T Market - е с български продукти. Този дял е най-висок при месните продукти (76%), хляба (73%), млечните (64%), плодовете и зеленчуците (57%). "Метро България" пък сочи, че от 2016 г. работи с малки земеделски производители и по данни на компанията над 300 такива вече доставят на веригата.

Иначе "страшният" внос на плодове и зеленчуци общо за миналата година е за 770 млн. лв., а българският износ - за почти 500 млн. лв., т.е. дисбалансът не е огромен.

Какво искат производителите

Земеделските производители посрещат решението с предвидимо одобрение. "Имаме много примери за нежелание от страна на вериги да работят с български производители и за предпочитанията им да внасят същите видове плодове и зеленчуци с по-ниско качество и на по-висока цена от българските. Затова, ако сега веригите имат желание, трябва веднага да започнат с преговорите, особено с производителите на ранни плодове и зеленчуци. Ако нашите производители имат гаранция, че ще им изкупуват продукцията, биха могли да инвестират в земя и техника вместо в търсене на пазари", коментира Мариана Милтенова, председател на управителния съвет на Националния съюз на градинарите.

Тя прави уговорката, че постановлението е подходящо за пазарно ориентирани земеделски стопани, а не за малки производители с два-три декара земя, тъй като това са "размери за лично ползване". Според Милтенова част от земеделските стопани са готови веднага да влязат с продукцията си във веригите - например производителите на череши, които са инвестирали в техника за сортиране на плодовете по цвят, размер и качество. "Друга част от градинарите обаче твърдят, че им е по-изгодно да продават чрез търговци на едро, които имат база за калибриране, сортиране, охлаждане на плодовете. Подходът за работа още не е изяснен, условията трябва да се уточняват конкретно по места. Но най-голямото опасение на производителите е, че договорите с веригите са рестриктивни - по правило те съдържат клаузи за отстъпки, промоции, процент за участие в рекламните брошури на веригите и др. Това създава проблеми, а за по-малките ще е невъзможно да ги изпълнят", обобщи Милтенова.

Около една трета от производителите са готови веднага да влязат във веригите с продукцията си, тъй като са направили нужните инвестиции, изчислява Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари. "Друга една трета от производителите могат да продават на веригите, ако им бъде оказана известна помощ. Има и крайни песимисти, които не желаят да направят някакви усилия и предпочитат да слагат в една и съща щайга продукти първо, второ и трето качество, което е недопустимо", обобщава Колев. Според него е логично веригите да търсят снабдяване в районите около логистичните си центрове, защото отдалечаването би означавало повече разходи, но това би създало проблеми. "70% от производството на кайсии в страната е съсредоточено в нашия регион, а в същото време в София и Пловдив е 50% от потреблението", дава пример Колев.

Производителите вероятно ще се сблъскат с изискването за покриване на стандарти за безопасност на продукцията, което веригите изискват от своите доставчици. "Търговците няма как да си занижат критериите, защото това директно би се отразило на здравето на потребителите. Покриването на стандарт предполага известна бюрокрация, попълване на документация, участие на хора, влагане на усилия, време, пари. Моят опит показва, че за четири години само двама производители успяха да покрият тези изисквания, защото производителите обикновено казват: "Не ме занимавай, аз си гледам работата на полето и съм потънал до ушите в кал", разказва собственик на експортна фирма.

А после накъде

Отговорът на веригите е, че ще опитат, а и сега продават много продукти от български производители. Преди смекчаването на текстовете в постановлението позицията им бе по-остра и обясняваха, че мярката противоречи на европейското право, че така ще има реципрочни мерки срещу български износители, че се създават условия за корупция в контрола с неясни думи като "подходящо" и "достатъчна площ". Но олекотеният вариант ги помири с правителството.

"Ще се свържем с всички, предоставени ни от земеделското министерство регионални производители, като ще се постараем възможно максимално бързо да започнем работа с тях. Единственото условие е да работим при обичайните пазарни условия", коментира за "Капитал" Петър Павлов, генерален директор на Т Market.

От "Фантастико" също планират контакти с нови регионални производители, подадени в списъка от земеделското министерство. "С тези от тях, които имат желание за работа, ще се опитаме да се разберем за доставка на стока, която можем да реализираме, без това да е за сметка на досегашните ни български партньори. Би било добре, ако самите производители ни потърсят, това ще спести време да издирваме кой от всички регистрирани производители има производство и желание да работи с нас", заяви за "Капитал" Светослав Гаврилов, изпълнителен директор на "Фантастико".

"Надали търговците са доволни, че администрацията се меси в избора им на доставчици, но е постигнат по-мек и много по-постижим вариант на постановление. Първоначалният изискваше 50:50 разпределение между вносни и местни стоки, изглеждаше напълно непосилен и застрашаваше сериозно да навреди на пазара", коментира Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика. Според него възможните трудности при изпълнение на изискванията сега са свързани с логистиката и готовността на регионалните производители да задоволят търсенето. "От гледна точка на логистиката създаването на регионални канали на доставки, което все още не знаем точно как ще се случи, значително променя начина на работа на веригите. Това заплашва, от една страна, да наруши нормалната им работа, от друга - да повиши крайната потребителска цена вследствие на усложняването на веригите за доставки", обобщава Николов. Според него е много вероятно "реорганизирането на доставките да отнеме седмици, особено в настоящия контекст на ограничено придвижване".

Веригата "Фантастико", например, често се сблъсква с нежелание на производители да работят с договор. "Очакваме да има проблеми с организацията, амбалажа и сортирането на стоката", казва още Светослав Гаврилов (виж интервютата). Като решение посочва земеделците да се кооперират, да се учат от опита на колегите си в другите европейски страни.

"Спасението на малките и средните производители не е в големите търговски вериги и самите фермери са наясно с това", твърди Николай Вълканов, основател на консултантската компания "Интелиагро". "Никакви принудителни мерки, търговски ограничения или директно подпомагане не могат да имат търсения ефект и това започна да се забелязва от управляващите. Необходим е правилен микс от мерки, ориентирани към разширяване на търговските канали, особено по линия на директните продажби, стимулиране на потреблението чрез информационни кампании и подкрепа на нискодоходните и уязвими групи да продължат да се хранят балансирано и здравословно. Нужно е да се инвестира в инфраструктурата на директните доставки, която е много слаба", обобщава Вълканов.

Адриан Николов се опасява "този управленски подход да не се превърне в практика и правителството да свикне, че може да притиска бизнеса, за да постига своето". "Именно това е опасността на извънредните ситуации - мерките, взети за справянето с тях, да останат за постоянно. Срокът на настоящата мярка е далеч след очаквания край на ограничителните мерки и извънредното положение, което създава допълнително впечатление, че земеделското министерство се възползва от ситуацията, за да прокарва политики, които иска отдавна, и е намерило подходящ момент", обобщава Николов.

Светослав Гаврилов, изпълнителен директор на "Фантастико":

Търсим качество, цена, изрядни документи

За колко време бихте могли да организирате доставки, с колко доставчици и какви продукти планирате да предложите в рамките на месец?

- За нас този процес не започва сега. Ние имаме дългогодишно партньорство с българските производители. В момента следим реколтата на кои български плодове и зеленчуци излиза на пазара. В готовност сме да стартираме доставки от български производители на малини и ягоди веднага след като започнат да се берат. Броят на доставчиците зависи от количествата, които ние реализираме, и количествата, които могат да предложат производителите.

Как ще изберете производителите?

- Ние имаме български партньори, с които имаме подписани договори, така че те вече са избрани. За новите български фирми критериите ще са същите - качество на стоката, цена, изрядни документи и коректност.

Каква конкретна помощ бихте могли да им окажете?

- Организираме логистиката на стоката от централния ни склад до 42 точки на продажба. Ние гарантираме плащане на доставките до 14 дни. Даваме пазар за произведената от тях стока - модерни, климатизирани, чисти и заредени обекти с гарантиран клиентопоток. Обектите отговарят и на всички допълнителни изисквания (за достъп, дезинфекция и т.н.) с оглед на извънредното положение. Всичко това спестява пари на малкия производител за наем на щанд на пазара, заплата на продавач, допълнителни разходи за дезинфекция на щанда, опасност от погиване на стоките на външните условия и т.н. Ще обозначим по много виден начин всички български продукти и ще използваме всичките си комуникационни канали за насърчаване на нашите клиенти да купуват български стоки.

Какви трудности предвиждате?

- Често се сблъскваме с нежелание да се работи с договор. Има производители, които се плашат от самия договор, не от клаузите в него, които за тях са максимално изчистени. Очакваме да има проблеми с организацията, амбалажа и сортирането на стоката. По закон ние трябва да посочим класа на предлаганите от нас плодове и зеленчуци и като поръчаме клас 1, очакваме клас 1, а не микс, защото ставаме нарушители, като изложим тази стока. За нас тези неща са от изключителна важност, защото искаме стоката да се изпрати по обектите в деня на получаването без нито ден престой в нашия централен склад за преработка и сортиране. Забавянето дори и на един доставчик на един артикул може да забави доставките на плодове и зеленчуци за цялата верига.

Как ще организирате опаковане, транспорт, етикетирането, фактурирането, ценообразуването и вкарването на стоките в системите ви?

- По-голямата част от плодовете и зеленчуците при нас се продават неопаковани. Опаковани се предлагат само по-нежните продукти с цел да се предпазят като ягоди, малини, боровинки и т.н. В нашия склад няма време за такава допълнителна обработка, така че тези стоки производителят трябва да опакова предварително. Продажната цена се определя от всеки търговец самостоятелно и зависи от цената, на която търговецът купува стоката от производителите и доставчиците, както и от цените при нашите конкуренти. Цените във веригите са най-ниски поради факта, че има силна конкуренция между тях. Говоренето в стил "една жена каза", че работим с надценки от 70%, дори не искам да коментирам.